След четири години мъки по прочита, отправям благородно предупреждение, целящо спасението на душите на четящите:Това е най-отвратителната книга, която някога съм чел. Нагло и безумно писане, плод на болен мозък. Без да съм чел "Моята борба", за която всички се палят колко била "опасна", бих могъл да се закълна, че тази е в пъти по-вредна за човешкото съзнание, и трябва да бъде забранена със закон. Изключително глупава. Няма абсолютно никакъв смисъл да се чете. Дълбоко съм убеден, че авторът на книгата е луд.
Като видите, че някой е награден с Нобелова награда за литература, бягайте по-далече.
19 коментара:
Тооочно така. Обичам да ми говорят мръсно :D
Случайно да ти е в София книжката, или да я диря по онлайн магазиин? :)
A
Охоо, специално ще ти я доставя, naughty boy!;)
От вторник ти засичам четири години или по-скоро четири дни.:)
Ако е до 300 страници, може да ми засичаш четири часа :")))
А
600 са и на четвъртата година ще ме молиш да си я взема.:))))
ебааа го другарко! 600 си е цифра, отивам на месец :)))
btw казаха, че е много дръзко и неблагоразумно от твоя страна да ми казваш да си нося бинове и гипс за нашич баскет :d Края на тази седмица, или началото на следващата?
А
На мен пък (по стари спомени) много ми хареса книгата. Наистина е болна и е потискаща, но чак пък да няма смисъл... Не по-малко от всеки друг отпечатан текст.
[Освен това има и вариант не авторът, а читателят на книгата да е луд. Получава се същият ефект. ;-)]
@sublimeswine
Не е баш така.
- ако не те затруднявам, сподели ти какъв смисъл намери в четенето на въпросната отврат?
- не е коректно да сравняваме тези бълнувания с всеки отпечатан текст и защо произволният такъв да няма смисъл?
- варианти има много, но в никой от тях за лудостта на читателя няма как да се разбере или разпростре, докато тази на писателя може да стигне до мноого здрави умове. Така че просто няма как ефектът да е един и същ, просто няма.
- за кокошка и за Гюнтер няма прошка.
Ох, всъщност ме затруднява, защото би се наложило да я чета пак. Но по спомени ми хареса стилът, а и самата история на това малко, болно, извратено човече ми беше любопитна - вероятно по начина, по който човек изпитва тайно влечение към ненормалното. Напълно е възможно, ако сега я прочета, да не ми хареса чак толкова, но преди (10 г.) ми направо много силно впечатление. Така смисълът на четенето за мен конкретно в случая е бил извличането на естетическо удоволствие от болните фантазии на автора.
По втората точка, не исках да кажа, че един произволен текст няма смисъл, а че произволният художествен текст, също толкова лесно може да бъде обвинен в липса на смисъл.
За третото: ако приемем, че читателят е луд, а писателят - нормален, ефектът е същият; тоест читателят остава с кофти впечатление за книгата. :-)
И всичко това само за да кажа, че все пак на някой може и да му хареса книгата. Не й отнемай тази възможност.
@sublimeswine
Благодаря ти, че се обади! Признавам, добре се браниш.:)
Само че за мен каузата по защитата на Барабана по принцип е погрешна и може би затова така се паля.
Аз също се замислях дали да не ми се откъсне добра дума за представянето на живота преди и по време на Втората война в северна Полша, и то в близките до Германия райони. Географски, езиково и картинно на мен ми е доста интересно, но за тези оскъдни факти трябваше да чета между редове от лудост и извратеност. А това не мога да го толерирам.
Аз смятам, че във всеки художествен текст може да се намери нещо полезно и смислено, но неприятния стил, липсата на същинска история и кошмарното бръщолевене на един луд ми се струват прекалено голяма жертва, за да търся шарени стъкълца сред тях.
Прощавай, ако съм бил прекалено груб. По-скоро съм възмутен и недоволен.
За четенето на тази книга човек трябва да има железни нерви и в никой случай да не е млад.
Само да кажа, че Гюнтер и Гертруд, са любимите ми немски имена :)
А
супер яка книга...тва възвишено дирене на смисъл ви ебава кефа казвам ви :D с добро
@foxe
А какво тогава и е "супер якото" на книгата, след като няма смисъл? И аз с добро.:)
Аз явно съм от най-лудите, защото за мен тази книга е шедьовър (съвсем сериозно).
Четох я преди години и от тогава се влюбих в Гюнтер Грас. Не мога да приема обвиненията ти, а аз не искам да се защитавам. Така съм я почуствала и толкова. Безсмислено ми се вижда да обвиняваваме някоя книга, затова, че не ни е харесала. То това ще започне да прилича на най-обикновена инквизиция.
А за превода на български (сори, не помня името на преводачката, жена е) бих казала, че като я четох тази книга ми "пееше", толкова благозвучна ми беше речта.
@ana bako
Ок, аз приемам всякакви мнения, мога да разбера всяка гледна точка, без да се ангажирам да ги споделям. Особено пък ако си говорим за нещо неаргументируемо като чувствата.
Намирам също, че е доста интересно, когато срещам мнения различни от моето. Ако моята позиция е хляба, разглеждам чуждото несъгласие с мен като солта.:)
Аз направих и безплоден опит да я чета в оригинал и оттам можах да сравня игрословиците в превода. Наистина майсторска работа, сериозно предизвикателство е било.
На една изложба на Пикасо възрастна дама се приближила до великия художник и възмутено рекла:
- Господине, вашите картини са гротескни,направо ужасни и на мен въобще не ми харесват!
А той най-спокойно отвърнал:
- Мила госпожо,успокойте се, това няма никакво значение!
...
Мисля ,че това важи с пълна сила и за така неприятния ви роман.
@дона
Безспорно, ако книгата беше посредствена, нямаше да се изкажем нито аз, нито бабата. Но понеже очевидно случаят не е точно такъв, аз се чувствам длъжен да споделя това, което ме вълнува. И при условие, че имам свободата да го направя, а и нужната аргументация, не виждам причини да се стискам или пък да превъзнасям нещо, което според мен не си струва и хартията на която е написано.
Разбира се продължавам да давам шанс на Гюнтер Грас в лицето на неговите фенове да ми покажат какво точно не съм разбрал и къде точно е красотата на книгата.
Бъди здрав и мерси, че намина!:)
Подкрепям. Т'ва не е литература за всеки. Нека се опитаме да разширим съзнанието си поне.Мир.
Надя Фурнаджиева е преводач. Just sayng.
Прочетох книгата на Гюнтер с все по- нарастващо съмнение в нормалността на автора. Това е една книга - резултат от дълбоката самовлюбеност на автора и желанието му да бъде Писател, но е останал само графоман с шизоидни характеристики, книгата е като разплетена дамаджана - безразборно скубнато оттук - оттам от живота с бясното желание да се направи страхотно впечатление в литературните среди. И начинанието е било успешно, ако се съди по Нобеловата награда. Колкото по- шантав - толкова по- нобелистки /роман/. Искал е , може би, да направи нещо като "Полет над кукувиче гнездо" , но силиците му са стигнали само до безсмислени драсканици и бъбриво - описателни напъни. Няма нищо красиво в тази книга - нито като изказ, нито като смисъл, ако изобщо някой намери такъв - или ще кажете, че смисълът на книгата е да показва безсмислието на времето, дори и така да е - но го го прави по ужасно неталантлив и досадно скучен начин. Прочетох с все по- нарастващо отвращение, но не от битието, уж отразено в книгата, а от начина, по който е направено това.
Впрочем, и самият писател не е бил особено читав като човек, след като в 2006 година се открива по документи тайното му членство във Вафен -СС.
Публикуване на коментар