Това ми беше втората или може би третата аудио-книга, която “чета”, но пък беше най-впечатляващата. Просто те оставя без дъх.
Много ми заприлича в началото на нещо познато и крайтъновско. На няколко места по света, в различни морета, започват да се случват различни бедствия, свързани с необичайно поведение на различни морски животни. Нямащи нищо общо помежду си. Привидно. Китове, косатки и делфини организирано нападат лодки и корабчета и целенасочено избиват хората. ОК, ще кажете, може да се обясни някак. Но когато работата става дебела и Гълфстрийма спира, цунами помита Шетлъндските острови, Норвегия, Холандия и Дания, а Франция и САЩ започват да водят кръгова отбрана срещу изпълзяващи от океана пълчища мекотели, които разнасят странна смъртоносна чума, човечеството се вижда принудено да сформира кризисен щаб и да събере най-добрите учени, ЦРУ, малко политици за цвят и разбира се, военните. Веднага става ясно, че всичките катастрофи са причинени от различни морски видове, които някой управлява и координира. Кой би могъл? Хипотезите варират между арабски терористи, извънземни, експерименти на луди учени, секретни военни разработки и какви ли не други глупости. Оказва се, че е нещо съвсем друго…
Знам, ще кажете, ние “Сферата” вече сме я чели, и много ще сгрешите. Тази книга е много повече наситена с действие, с ярки и плътни образи, малко по-жестока и откровена, не толкова камерна. Книгата не е първосигнален екшън, който по случайност се развива из морета и подводници. Има си достатъчно наука, за да бъде сериозна, но не и прекалено много, за да не бъде неразбираема за масата читатели. Тя почти не ни занимава със сложната биология на морските обитатели, а по-скоро със смели хрумвания, най-важното от които – не сме сами на тази “бледа синя точка” и никога не сме били първия разум.
Аудио-книгата всъщност е нещо като радио-театър, т.е. всеки актьор озвучава само един герой. Самият Франк Шетцинг озвучава лично двама герои, но предполагам, че това му е авторската привилегия. Има си всякакви допълнителни странични шумове за реализъм и подходяща музика за драматизъм. Просто прекрасно изпълнение, професионална работа.
Истинска разкошна фантастика по дързост на идеите и напрегнат трилър според начина на поднасянето им, а и според критиката също. Има и разни щастливи любови, ако някой случайно се интересува.;) Критиката казва, че за морските дълбини винаги сме знаели по-малко, отколкото за космоса...
p.s.
Оригиналното заглавие е “Der Schwarm”, но видях, че на английски е излязла, естествено като “The Swarm”. На мен също този “рояк”, дето го изтипосах най-отгоре, никак не ми харесва, затова ако някой има по-нормална идея как трябва да звучи на български, да се обажда.
А, през 2008 се предвижда да излезе филм по книгата.
11 коментара:
Бива :)
Секс има ли?
А
Не.
Чакай да позная - аудио книгата е на онзи неразбираем език, дето е с голяма концентрация на съгасни и се пише с много точки върху буквите, нали? Т.е. няма смисъл да питам къде мога да си я намеря... ;-)
@облачето
Отговорът често е в заглавието.:)
И не, не е на турски, ако това питаш.;)
Това имах предвид да!;-) Сега вече ще дишам по-спокойно!
Из книгата Как да тълкуваме изразните средства на Цонко. Подраздел - едносричковите писмени отговори
Няма обръщения, няма обяснения, няма шега, няма нищо. Три знака, в които грабват внимание със своята предчертана лаконичност, но в които са намерили важното си място прецизната главна първа буква и набиващата се на очи отсичаща точка.
Всеизвестен факт е, че ние контактуваме с другите не на база тяхното "аз", а с матрицата, която сме сглобили, и която периодично обновяваме*. Та в този ред на мисли, ето какво се крие за този пунктиращ отговор, макар че за съжаление не можем да дублираме и езиковия шаблон. Една примерна трактовка на моя интерпретация:
Дал съм си труд, и съм отделил от времето си, за да напиша нещо, нещо хубаво за книга, която наистина харесах. И вмъкването на средняшки полуопит за базик** изобщо не ми харесва. Не ми харесва и евентуалната светлина, която хвърляш върху мен с поведението си, пред редица посетители.
Този път, няма да модерирам недоразумението, наречено твой постинг, заради факта, че ***, което разбирай като последно предупреждение.. ****
А
ПП. Пояснения:
* Интересна разработка на темата за тези матрици може да се намери в Експериментът Дойседи, рядко силна за мен книга, за която бих си дал труд дори да пиша. Та там правеха множествени матрици за поведението на конретен човек (в общия случай вражи командир), като цялото мероприятие беше минало под шапката на тактически боен маньовър в реално време.
** Базик срещу Бъзик. Според google, 28100 срещу 20.900
*** Матрицата няма достатъчно данни, въведете основателно-оправдателна причина по свое усмотрение.
**** "точки точки като джанки" - филмът Вчера
ПП2.Тъкмо започвах да пиша горното, когато изведнъж ми се поиска да го сейвна. Да поясня, че компа ми е доста мощен, сигурен, и никога не е зависвал на firefox. Ток също не е спирал. Отминах мисълта, и точно на първия послепис... да, зависна. Станах, изпуших една цигара, и с яд седнах да го напиша отново. За съжаление рядко уникални части си заминаха по един толкова досаден повод.
ПП3. За всичко по-горе, половината вина носят хаповете, с които съм надрогиран!
@A
Благодаря.
Това ми става един от най-любимите коментари, което ще бъде и една от причините, за да остане. Някои от другите са:
- Дълбоко съм убеден, че всичко, което правят хората е лично. Няма такива неща като “просто работа”, “просто бизнес”, “просто колеги”, “просто хоби”. И когато в блог, в който се старая да бъда доста едностранчив в темите, получавам коментар за личността ми, а не за книгите, на които е посветен, това ми харесва.
- Не се притеснявай, бъзикът наистина беше средняшки (а нима не мечтаем всички за “златната среда”?), но пък само леко не ми хареса, затова и лаконичността. Истината е, че написах по-дълъг първосигнален отговор, но размислих и реших, че пред подходящата аудитория две букви и точка говорят повече.
- Старая се да не се вълнувам за светлината, която другите хвърлят върху мен. Прекалено малко са хората, които ме интересуват, а те ме познават достатъчно добре, за да не се подвеждат от отблясъци.
- Не си спомням някога поведението ти да е било друго, освен безупречно джентълменско.
- Хареса ми да знам, че първата реакция на още някой е да пита google, когато се двоуми за правописа на дума/израз на родния си език и да “състезава” резултатите, които конкретно в този случай са доста интересни и могат да бъдат тема на отделен дълъг разговор.
- Шестте реда, в които си представил “Експериментът Дойседи”, са може би най-краткото резюме, което ме е грабвало до степен да поискам да прочета книгата незабавно, напр. до края на деня.
- Удачно подбраните твърде разностранни цитати, хитро изведени под линия, и коментирани така, че да си паснат по стил.
- Наистина оценявам упоритостта на усилието, което си положил, за да напишеш всичко втори път след срива. Казвам го, защото много пъти в подобна ситуация аз съм се отказвал.
- Искреното déjà vu в този ПП2.
- Научих нещо ново за теб, което леко ме изненада. Не знаех, че пушиш.
- Боязливо-оправдателния дух на ПП3, на фона на лекотата, комбинативността, гордостта и необиждащата смелост на всичко изложено преди това.
- Изненадата. Не очаквах такъв коментар.
Благодаря още веднъж.
:)
А
абе опропастихте хубавата книга с остроумия! :)
е, не че и аз не се хилих де, ама да не забравяме за какво е резюмето- бтв, много неща издаваш, умря ми дезориентацията :(
@Arien
Прощавай, ако съм издал прекалено много. Често ми е голяма дилема колко точно да разкажа, за да не разваля удоволствието от личното разкриване на загадката.
Иначе се радвам, че нещо ти е харесало и те е развеселило!:)
Заповядай пак, току-виж си струвало.
е не, всъщност, всичко, което си разказал си е част от фабулата. Просто аз свикнах в последната половин година (защото тая книга поради разни причини все я оставям и пак подхващам, та съм до средата)- всеки на който спомена за нея, да ме пита до къде съм и после да ми се подхилква загадъчно- "аа ще видиш какво ще стане след 100 страници, няма да ти кажа ПЪК"
Та вече очаквам какво ли не, най- малкото таласъми под леглото за поне месец напред като я дочета :D
аа, аз си харесах много неща вече, прелистих всичко, но в 3 сутринта нямаше много време и силици за коментари...
Публикуване на коментар