Бамби – Феликс Залтен

Има едни набедени детски книжки, които напоследък са станали модерни и донякъде са се превърнали в норма. Имаш ли дете - четеш му тях. Обаче те - “Пух”, “Алиса”, “Оз”, “Малкият принц” и импотентните анимационни филмчета на “Дисни” според мен са всичко друго, но не и добри и подходящи за деца. На хората обикновено им стига да видят някакви яркоцветни крещящи абсурди (за по-романтично наричани “небивалици”) и веднага класират въпросното недоразумение за подходящо за възпитаване на деца. Това по въпроса за подходящи. А за да е добра една книга за деца, тя трябва първо да е добра според възрастните тестови читатели. Нещата винаги са прости, а аз напоследък имах нужда да си го припомня.

“Бамби” е много добра и подходяща. Но само при условие, че си говорим за книгата на Феликс Залтен.

Написана е така леко, че ако не искате да видите друго, от нея ще остане просто хубава приказка за сърнички. Ако ви интересува обаче, има и още.

Макар други истории и моменти от живота на един сръндак да са по-важни, важно е, че в нея има място освен за красотата и любовта, има и за кръвта, и за смъртта. Защото и тези неща ги има на земята и те са най-естествени и прости, а децата схващат всичко и е нелепо да не им се говори за това, сякаш не съществува. Как по-внимателно да им ги разкажеш, освен чрез приказка за сърните? От такава книжка по-лесно и естествено се научава кой живее из българските гори, какъв нрав има и как се държи. Та колко от сегашните деца могат да познаят някоя птица по чуруликането и? И какви изобщо птички и животни живеят на свобода у нас? Врабчета и гълъби? Пък и колко от възрастните са наясно, че елен и сърна не са мъжкото и женското на един и същ вид...

"- Защо не оставаш вече при мене?

- Трябва да бъда сам – отвърна той. Искаше да го каже по-меко, но прозвуча сурово."