понеделник, юни 23, 2008

Гордост и предразсъдъци – Джейн Остин

Като всеки човек, и аз си имам любими теми, разни заклинания, които си повтарям редовно. Едно от тях е, че много се впечатлявам от случайни наглед съвпадения.

Книгата е великолепна. (Това може би значи “много хубава” – “велико лепа”.) Историята, стила, героите – всичко. Просто не си спомням откога не съм чел толкова качествена работа.

“Гордост и предразсъдъци” масово се смята за викториански чик-лит и се представя като такава в многото екранизации, което е в голяма нейна вреда. Което, разбира се, не пречи нашият екземпляр на книгата вкъщи да е изчетен от всички момичета и жени във фамилията, поради което ъгълчетата на страниците вече не са прави ъгли, а са приели някаква неопределена овална форма, изтъркани от прелистване.

Много ценни неща има вътре и то, описани в детайли. Провинциалните нрави, пари и липси, бракове по сметка, суета, общуване между млади хора за женене, хорска глупост и благородство. Много земен, много нормален роман. И за разлика от шекспировите творби, в които недоразуменията са основен нелеп двигател за скалъпеното действие, тук недоразуменията са естествени, преодоляват се по най-естествения възможен начин и историята пак остава забавна.

Може би повечето хора знаят, но аз все пак да си кажа. Историята е за конфликта между енергичната мис Елизабет, която обича да си прави генерални изводи за хората от случайни факти, и горделивия смотаняк мистър Дарси, който конфликт най-естествено завършва с годеж. (Няма нищо общо с латино-сериалите, на които на пръв поглед може да заприлича.)

Мистър Дарси - смешно, но точно като него се чувствам в момента, а и от много време насам. А пък майтапите на мистър Бенет направо ми скриваха топката!:) Много любим, още повече, че се сещам за познати чички, които се изразяват така! Изобщо, аз май всичките герои ги познавам лично.:)

Странни работи. Книгата е писана 1796-1797 (авторката е била май на 21 години) и никога няма да познаете под какво загалавие - “Първи впечатления”. (Остава тайното и никому неизвестно продължение да се е казвало "От последно прочетеното".;) Една от първите романтични комедии, което пък никой не ми беше споменал. Това е една много смешна книга. В смисъла на много забавна, а не на жалка. И леко съжалявам, дето ми идват толкова малко думи за възхвала.

Авторката за мистър Колинс
И макар да беше завършил университет, съблюдавал бе единствено учението, без да си създаде там ни едно полезно запознанство.
Лейди де Бърг
Мистър Колинс, трябва да се ожените. … заради себе си погрижете се да е жена дейна, жена полезна, да не е разглезена и да умее да направи много нещо с малко пари.
Елизабет
Колкото опознавам света, толкова повече ме разочарова.
Джейн
Защо да искаме един жизнерадостен млад мъж да е все сдържан и предпазлив? Най-често нашата суетност ни измамва. Жената си мисли, че да я харесват, означава непременно да я обичат.
Мистър Бенет
Кой, ти ли да отидеш в Брайтън! Пари да ми дават, не бих те пуснал и на двайсет мили от там! Не, не, Кити, най-сетне се научих да бъда предпазлив и ти ще го почувстваш. От днес нататък в тази къща офицер няма да припари, нито тук, нито в селото. Никакво излизане от къщи, докато не докажеш, че си прекарала полезно поне десет минути всеки ден!
Кити повярва на заплахите и се обля в сълзи.
- Хайде, хайде, не се отчайвай – каза баща и – Ако слушаш десет години, на десетата ще те заведа на военен парад.

31 коментара:

Анонимен каза...

:-)

Чувствам се длъжен да добавя:

Мисис Бенет: Oh Mr. Bennet, nothing you'll say, shall ever vex me again!

Мистър Бенет: I'm very sorry to hear it.

Стоян Христов каза...

Да, точно в същността на въпроса!:)

Магарето каза...

Ох, още една любима книга! Много добре си го написал всичкото, само да добавя, че най-хубавия момент в тази творба е диалога!
Както си личи от повечето вмъкнати цитати ;-)
Сега е момента и да видиш филма "Гордост и предразсъдъци", ама не американската боза, а сериала на BBC - класика!
Само като се сетя как Г-жа Бенет тропа с крачка и проплаква леко истерично "Oh, Mr. Collins!" и ми минава всичкото лошо настроение!

Анонимен каза...

"Случайноста е пресечна точка на две необходимости";-)

Остава и ние да открием тази книга в подходящият момент;-)

А на теб ти пожелавам да преоткриеш главната героиня на живо от първо впечатление без да ти се налага да се срещаш с гордост и предрасъдъци:-)

Горан

Анонимен каза...

ей, шамар, дай и на мене малко фенки, фенки
и аз съм човек, и аз обичам женки, женки

А

Стоян Христов каза...

@A
Давам бе, земи slk-то и ела на cacao beach.;)

almaak каза...

но задължително с газова уредба. като Чопи Циганина.

Capital! Capital!

Анонимен каза...

Интересно, посредствените неща дават основание за бляскави изказвания, а за ценните никак не го усукваме. За мен книгата е над всяка похвала, още повече, че се числя към женския персонал, допринесъл съществено за парцаливия вид на книгата. Направо ме е срам, че не се сещам за друго хвалебствие, освен и аз да препоръчам филма на ВВС.
Глухарче

hazel каза...

Е-е, едно от най-великите първи изречения на роман:

It is a truth universally acknowledged, that a single man in possession of a good fortune, must be in want of a wife.

Джейн Остин for president!:)

Стоян Христов каза...

@haz
Няма две мнения! Виж колко точно е казано, не може дума да и се помести!:) И колкото повече се приближавам към групата на 30+, все по-вярно ми се струва.:)

Анонимен каза...

ти сега намесваш проблематиката на 21ви век в роман от преди 200 години ;-) недей така. не е хубаво. кекеке

Анонимен каза...

Рано или късно всеки своя шибан гроб намира
лошо е за този, който няма право да избира
Алчният не спира, парите да дублира,
а любовта е прикaзна кучка, която във тях се взира


е на, не всичко е казано преди 200 години

А

Анонимен каза...

или иначе казано - "да ги почваме, докато са още топлички!"

казано преди около 5 години

Анонимен каза...

Обожавам тази книга!Чела съм я 3 пъти.Каквото и да кажа все ще е малко.Написана е по-невероятен начин-всичко ми харесва сюжета,героите,диалога.От написаните коментари виждам,че и момчета са я чели,което да си призная приятно ме учудва.Това е книга,която всеки трябва да прочете,по мое мнение.

Стоян Христов каза...

@анонимен

Като се замисля, на мен също това няма да ми е последния прочит.:) И също я препоръчвам към задължителните четива. Трябва по някакъв начин да се разсее несериозната и и неоправдана слава на старовремски любовен роман, защото в книгата има много, много повече.:)

Анонимен каза...

Страхотна книга наистина!!! Написана по невероятно остроумен начин , а диалозите наистина са просто неповторими!!

Стоян Христов каза...

Като гледам, скоро ще съберем членска маса и може да си регистрираме "Партия на феновете на ГиП - радикали".;)

Анонимен каза...

Наистина страхотна книга е " Гордост и предрасъдъци". Ще се съглася, че филмът по книгата на ВВС е много по-хубав от холивудската интерпретация. Бих ви препоръчала да гледате също и "Менсфийлд парк" пак по Джейн Остин

Анонимен каза...

Уникална книга, тъкмо я свърших за 2 дни, като едновременно трябваше да уча и за изпит. А ако авторът се чуства като Дарси, смятам че е време да организираме един бал, аз и без това не съм достатъчно красива.=)

Стоян Христов каза...

Уникална наистина, няма втора такава.:)

Авторът не се е чувствал толкова искрено поласкан от много време и с радост би озарил с присъствие всички възможни балове, особено ако има шанс да присъстват такива изискани, благовъзпитани и скромни дами.:)

Анонимен каза...

Наистина идеята за фен клуб не е лоша. Сега съм се ентусиазирала да прочета и останалите книги на Джейн Остин. Сигурна съм, че няма да остана разочарована.

Стоян Христов каза...

Осмелявам се да отправя дребно, но изпълнено със загриженост предупреждение към Ваша Загадъчност. Преди време приех на доверие, но за сметка на това пък от компетентен източник, тезата, че ГиП е абсолютният връх в творчеството на Джейн Остин и всичко друго и диша прахта с поне две обиколки изоставане.

пп
Някакви координати, за да Ви поканим на учредителното събрание на фен-клуба?:)

zz_benet каза...

Завиждам ви за достоверните източници, бихте ли ги попитали към какво да се насоча сега, след като любимците ми заживяха щастливо (а някои от тях не чак толкова) и вече няма с какво да ме развълнуват?

Стоян Христов каза...

@zz
Не успях да питам "експертката", но пък можеш да видиш някои нейни мнения тук и тук. А ако случайно не се получи, предлагам още ударни дози английски хумор от рода на Удхауз.:)

Анонимен каза...

Гледах филма(1995) по книгата и много ми хареса. Още утре ще дотичам до библиотеката (happy)...

zz_benet каза...

Между другото - "ГиП' има продължение, казва се "Дързост", но не е написано от Джейн Остин. В момента немога да се сетя името на писателката, но така или иначе книгата се води от колекцията на Джейн Остин. Определено не е толкова впечатляваща и изглежда малко жалка в опита си да повтори оригинала, но ако ти липсват героите и обстановката - става. Чете се като списание =)

Анонимен каза...

Феновете на Д.Остин тук :) могат да заповядта в този "фенклуб"
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=591113.105

Стоян Христов каза...

Тенкю, там мен лично малко ме е страх да припарвам, но щом сме поканени...:)

Анонимен каза...

Всичко е 'велико лепно', обаче Г&П съвсем не е 'викториaнски чик лит' - Виктория дори не е била зачената по времето на написването на книгата. Тя е от т.н. Georgan era. Jane Аusten е известна с неверояното си острумие, което в по-късните и книги стига до сарказъм (Мансфиелд Парк, например). Но за да се изпита цялото богатство на книгите и, те трябва да се четат в оригинал. Нямам представа как са преведени на български, но ако съдя по преводите на други книги, които са ми попадали, най-вероятно са неадекватни. Защото aнглийският език е много по-богат на нюанси от нашия и един преводач трябва да е майстор, почти колкото Остин, за да я преведе добре.

Unknown каза...

Щом си падаш по такива четива, препоръчвам „Птиците умират сами“ от Колийн Маккълоу. Прекрасна сага, а и любовна история, обхващаща няколко поколения.

Снежа

П.С. Най-добрата екранизация на „Гордост и предразсъдъци“ по мое мнение е от 1995 г. на BBC. Има и една от 1980-та, за която също чувам, че е добра. Другите, особено американските, не ги бива. На „Птиците умират сами“ - разбира се, мини-сериала от 1983 г.

Стоян Христов каза...

Благодаря за препоръката! Наистина от доста време се каня да пробвам "Птиците", дори тази година я започвах, но за съжаление си останах само до началото. Може би не уцелих подходящ момент за четене на такава книга, защото по принцип в моите очи Австралия е много любопитно място.:)