събота, октомври 18, 2008

Заедно (и нищо повече) - Анна Гавалда

Така си позволих да преведа заглавието. На български книгата се появи като "Заедно" (c'est tout е изпаднало някъде по линията на Ориент Експрес). Това е последният роман на Анна Гавалда. Отделям специално внимание на авторката, защото ми се струва, че не е достатъчно позната у нас. Надявам се да е само временно.
30+, като всеки съвестен Парижанин пресича на червено (в съзнанието на парижаните май често витае мисълта, че всичко им е позволено), работи в издателство, била е и учителка по френски, купува си картини за удоволствие, отглежда две дъщери и пише книги... Има издадени един сборник с разкази и три романа. Всичките на съвременна, френска тематика. "Заедно" (Ensemble, c'est tout) е издадена на френски в джобен формат и 99 999 екземпляра, преведена на над 30 езика, филмирана през 2007 от Клод Бери.

"Когато съм в провинцията, тъгувам за Париж,
когато съм в Париж, ми се иска да съм на село."

Сампе или Госини


Филибер е собственик на апартамент с изглед към Айфеловата кула и проблеми с топлата вода. Освен това е аристократ, който си търси съквартиранти.
Франк Лестафие се грижи за баба си, работи като готвач, кара мотор и различни момичета. Франк е от американската мода като още няколко хиляди Джонатан, Уилям, Джесика и Дженифер, родени през 75-85.
Камий носи името на госпожица Клодел и това може би не е случайно. Тя е талантлива и асоциална... художничка.

Тези персонажи се оказват Заедно в апартамента с проблемната вода. Всъщност, водата ще им е най-малката грижа. Основен източник на разнообразие и център на внимание е бабата. Полет! Която изпуска ключове като плете, но все пак плете шалове на метър и после подарява шалове с дупки. Пада редовно в банята, но за нищо на света не декларира синините. Нуждае се от лекарства, очила, разбиране, жонглиране с работното време, социални помощи... Това е всичко? А, и крем за ръце. Присъствието й изглежда неуместно в един Париж на динамични, млади и влюбени хора. А може би само на пръв поглед. В едно по-друго време и Полет е имала голяма любов и по-малки омъжени сестри, а най-накрая и тя се задомила.


Историята е обикновена, трогателна, малко смешна, трудна, истинска. Разказана е така естествено, както могат да се случват подобни неща - няма залитане по театрални сцени, диалозите са динамични, но в разговорен стил и без синтезирани мъдрости за наизустяване. Действието излиза извън апартамента, за да се разходите до някои културни и не чак толкова места из Париж и околията - с Камий на изложба и на нощен сеанс по почистване на офиси, с Филибер на музей и аматьорски театър, с Франк на ресторант и на село за клането на прасето, с Полет в градината на семейната къща и стаята от старческия дом.


Струва ми се, че втората част от заглавието е важна - да са заедно, далеч не означава всичко, но и това им стига. За колко време и на каква цена? Прочетете сами.

9 коментара:

Цонко каза...

Бабичките в непосредствена близост винаги действат отрезвяващо, добре се е сетила Гавалда.:)
А иначе мен много ме е страх от модерни писатели, защото нема-нема па току решат да се правят на много оригинални и само чакат да бъдат кръстени Новата Едикояси. Ама щом препоръчваш от сърце и душа.:)

И друго се сетих.
Целевата група 30+ изглежда се превръща в най-главния мишена на маркетингаджиите, златна мина просто, пъпа на света! Всичко живо се съсипва да твори глезотии за тия безотговорни пройдохи...:)

И последно - абе какъв беше тоя Бенабар?:)

lindyhopper каза...

И на А. Гавалда й викат новата Франсоаз Саган, ама ви го спестих умишлено (за да не се стряскат тези, които не са чели "Здравей, тъга", и да не си губят силите по сравнителни анализи запознатите:).

Във филма бабата не заема такова централно място, за да може да се нарече продукцията романтична комедия.

А Бенабар е представител на "Млади мъже, които пеят" от популацията на безотговорните пройдохи. С теб търсихме думите на Le diner (http://www.youtube.com/watch?v=PpzTeeZYuTQ). Силата му е в текстовете.

Да не се надявам на повече коментари, а?:)

корко каза...

:) харесва ми, но май очаквах да е.. по-дълго?

lindyhopper каза...

На коментаторите се полага да подклаждат дискусията, иначе стройно и едногласно като предизборна платформа.;)

Анонимен каза...

"Заедно и нищо повече" - още заглавието звучи любопитно, а като добавим интрото за авторката и загатването на историята на романа стана повече от любопитно:-)))

Мога ли да помолия за някой симпатичен цитат от книгата?

Горан

lindyhopper каза...

Как ме излови, книгата не е при мен:). На корицата(и на двете издания - бг и фр) се мъдри едно изречение, ама не ми изглежда кой знае каква мъдрост, нито представително за цялата книга. Преписвам го само защото си го поръча!
"Никой не може да живее без да общува...това, което пречи на хората да бъдат заедно, е тяхната глупост, а не различията им."
По харесвам един диалог с разговорен речник (те всички са тръгнали с подръчни материали на война със самотата):
-Merde!(Разбирай "По дяволите")
-Какво?
-Mais Merdeuuu!!!(Разбирай същото, ама по-натъртено,сякаш първото мерд не беше достатъчно красноречиво.)

Струва ми се, че сборникът с разкази е добро начало за запознанство. Само да не се подведеш от много препоръки. Моите публикации са като концерта "С добра дума и песен" на Ст. Петришки. За възмущенията оставям трибуната на zonko;).

Анонимен каза...

Lindy:-)))
Благодаря ти:-)
Зариби ме:-) - не знам: заради добрите думи или препоръките, но резултата е, че ще търся книгите на Анна Гавалда:-)

Горан

kathryn каза...

Много обичам, като се разровя при теб. Винаги откривам по нещо. Капка Касабова може и да не зачета, но Гавалда, със сигурност.

Анонимен каза...

Дотук прочетох от авторката 3-те романа- "Заедно", "Един прекрасен ден" и "Обичах я" и съм ОЧАРОВАНА. Заслужава си на 100%

Жена на 55+