понеделник, декември 01, 2008

Моето семейство и други животни - Джералд Даръл

Понеже ми идват за казване толкова много други неща, които обаче изобщо не са представителни за книгата и за да не добие някой погрешно впечатление, просто ще цитирам началото. Това ще бъде и отговор на въпроса “За какво се разправя?”, на който никога не мога да реша колко изчерпателно да отговарям, за да не издам случайно нещо важно от сюжета.

Това е разказ за петте години, които аз и моето семейство живяхме на гръцкия остров Корфу. Първоначално възнамерявах книгата да представлява леко носталгично описание на флората и фауната на острова, но направих фатална грешка, защото още на първите няколко страници въведох и моето семейство. След като се видяха черно на бяло, близките ми продължиха настойчиво да си завоюват място и да канят различни приятели, с които да споделят главите.

Забавна книга, съставена от различни типове забавност, на които обикновено им се наслаждавам в отделни книги. Основно владее английският хумор (Джеръм Джеръм?). Само на една идея зад него са смешките, които се случват във всяко многодетно семейство с характерните конфликти помежду децата (Алън Маршал?). На трето място, но не и по важност, идва детският вид хумор, разминаването в разбирането на едни и същи неща между възрастни и деца (братя Мормареви?). Много уважавам и самоиронията (М. Вешим?), с която Джери обяснява собствените си дивотии през тази нескончаема лятна ваканция. Имаме и нещо като балканска доза хумор – Чужденците vs. Местните, която включва и някои чисто езикови каламбури (Кустурица?). Книгата е богата и със сигурност може да се измислят и още сполучливи хумористични категории. Донякъде може да бъде и образователна, макар образованието (Б. Нушич?) на самия автор да излиза доста спорно, според това, което е написал. Но може пък точно това да я прави толкова привлекателна за четене от деца?:)

Хубава книга, струва си да се прочете няколко пъти. На мен например ми обясни някои очевидности у мои приятели, за които не съм можел да си намеря обяснение. Обаче доколкото разбрах от биографията му, дори и да бях чел книгата в по-невръстна възраст, не би имало начин да харесам Джералд Даръл като човек или професионалист. Ще обикаля света да събира редки видове в зоологически градини, моля ви се! Лично на мен най-скучни ми бяха оскъдните странички, където въпреки всичко авторът настояваше да пише за “природата” и понякога излишно грубото му отношение, според мен, към невръстните деца на въпросната природа. Претупвах ги набързо и чаках с изплезен език кога ще стане дума пак за семейството му. Въпрос на приоритети.:)

Ето и други виждания по въпроса.

11 коментара:

Анонимен каза...

:-)))

Дай още някой цитат де! - не бъди стиснат:-) Не, че и така не съм зарибен, но все пак:-)

Горан

Цонко каза...

Само чаках някой да попита!:)
...
И така, призори ние двамата тръгнахме забързани през потъналите в мъгла маслинови горички с разкривени дръвчета, минахме долината с мокрите, скриптящи от росата миртови храсти и стигнахме на хълмчето. Стояхме, потънали до пояс сред лозите, в очакване да се развидели и да долетят птиците. Внезапно бледото утринно небе се изпъстри с тъмни петна, които се носеха шеметно като стрели и дочухме честия плясък от размахвани крила. Лесли чакаше, здраво стъпил на земята, опрял пушката на хълбок и следеше с напрегнат и светнал поглед птиците. Те идваха все по-близо, докато ни се стори, че ще прелетят над нас и ще се зареят в далечните сребристи хълмове с маслинови дръвчета. В последния миг Лесли плавно вдигна пушката към рамото си, лъскавите като бръмбари цеви насочиха муцунки към небето и двуцевката подскочи, а изстрелът за миг проехтя като изпукване на голям клон в тиха гора. Гургулицата, доскоро устремена в бързия си полет, сега бавно падаше към земята, следвана от вихъра на меки светлокафяви перца. Когато на колана му увиснаха пет безжизнени, окървавени гургулици, свенливо склопили очи, Лесли запали цигара, дръпна козирката на шапката над очите си и прегърна пушката.
- Е, стига толкова - каза той. - Нека клетите дяволи си отдъхнат.
...
:)

Анонимен каза...

:-)))

много симпатично

ей сега ще си го принтирам:-)

Много благодаря:-)

Горан

sol_lam каза...

Неее, не може да е истина, че си избрал точно тоя цитат измежду всички бисери в книгата. Защо ли ми хрумна първо изразът "Ще го застрелям!" (изречен наум, но много кръвожадно, повярвай :) ) Една от любимите ми книги и мисля, че най-нужният на душата ми автор - абсолютно винаги се вкопчвам в книгите му, когато усетя, че ми е станало прекалено тъжно. И винаги ми минава и забравям, каквото съм искала. Да не говорим, че и научавам по нещичко. Как се ловят космати жаби да речем. Или как може да ги накараш да добият изражение на лондонски кмет, хванат на излизане от обществена тоалетна. Ако няма да я четеш повече, можеш да ми я подариш :)

marsupial каза...

*chuckles*

Анонимен каза...

още, още... :) :) :)

А

Цонко каза...

Благодаря ви, скъпи ми приятели! Забелязвам искрени силни емоции в коментарите ви, което на фона на дърводелския ми постинг за тази прекрасна книга е направо забележително. Простете ми заяждането, грубичко се получи.:)
...
- Е, как ви се струва? - попита мама.
Гледахме странната дреха и се чудехме за какво ли служи.
- Какво е това? - попита накрая Лари.
- Бански костюм, разбира се - отвърна мама. - А вие какво си мислехте?
- Прилича ми на лошо одран кит - обади се Лари като го заразглежда по-отблизо.
- Мамо, да не би наистина да го облечеш? - попита ужасена Марго. - Изглежда като направен през 1920 година!
- А за какво са тия къдрици и тем подобни? - полюбопитствува Лари.
- За красота, разбира се! - възмути се мама.
- Що за хрумване? Не забравяй да изтръскаш рибата от тях, когато излизаш от водата!
- На мене пък си ми харесва - твърдо заяви мама и отново уви чудовищния костюм. - И ще си го обличам.
- Трябва да внимаваш да не потънеш, когато се напълни с вода - сериозно я посъветва Лесли.
...
Книгата не е за подаряване, най-малкото, защото си я харесвам и вкъщи вече си цитираме любими места. Показател за ценност е също и фактът, че я четяхме трима души едновременно и всеки си слагаше различни бележки, докъдето стигне.:)

п.п.
Това е трета версия на този скапан коментар и дано този път се получи по-човешки. Да не ме упрекне някой после, че не полагам усилия да се държа любезно с хората.;)

Анонимен каза...

От същия автор и пак за семейството:"Птици, животни роднини"- предговорът е убийствен,сега съм на работа и не мога да гоцитирам, но беше нещо подобно"Всички/семейството/ реагираха така бурно против това да напиша нова книга за живота ни на Корфу, че не можех да не я напиша.В тази книга се появява и капитан Крийч-ухажор на майката,бивш морски вълк.Има още една за детството му на Корфу,но в момента ми убягва заглавието.Аз също открих Даръл на 25,26 г.изгълтах всичко, което можеше да се намери на БГ и руски и се зарекох да го дам на децата си като поотраснат.Направих го-не им хареса.сега са на 19 и 21 г след няколко години пак ще им го пробутам
Много го харесвам.Когато Д.Даръл почина , замалко да се обадя да изкажа съболезнования на бившия ми, с когото не бих говорила доброволно и с нож в гърба в този момент.Но тъй като знам,че също е почувствал загуба ми се прииска да го утеша, което си е пак заслуга на ДД.
Скоро намерих в Picasa снимки от зоопарка, който е негово дело на о-в Джърси /Jersey Channel Islands/ и се зарекох да отида там непремено.

Цонко каза...

@анонимен
И аз точно така виждам книгата - семейно сплотяваща, въпреки комичното невероятно незачитане на авторитета на майка им от страна на дечурлигата. Та те направо за нищо я нямат!:)
Казваш, има и други книги за Корфу? Значи ще бъдат набавени и прочетени, без всякакво съмнение, най-малкото защото няма да издържа на натиска от роднини и други животни.:)

Анонимен каза...

Наистина книгата изглежда страшно интересна, мъчех се да я открия в интернет, но уви, май я няма. Ще се купува, ако и в библиотеката липсва. :)

Стоян каза...

В Читанка.инфо работят по въпроса и скоро ще я има качена там.;)