събота, март 22, 2008

Пътят към София - Стефан Дичев

Разкошен роман. Старомоден, но с говор, картина и действие. Започнах да чета книгата през зимата, когато вървеше филмът по телевизията. Завърших я за трети март. Няколко впечатления извън фактологията на Освобождението:

"Вятърът съвсем бе измел небето, клоните на ореха неподвижно светлееха." Може би ще се хареса само на хората, които са живели по ветровити места, склонни да оценят временното затишие, или са поглеждали нощно време през прозореца към ореха пред къщата. :)

"...нейната камериерка Дилайла, суха и грозна като смъртта шотландка, оставена й в наследство от втория й мъж." Не е ли на висотата на "обрамчената с телена рамка тафтена козирка на старата госпожица Мишоно, която би отблъснала дори ангела на милосърдието"? Към края авторът сам споменава Балзак.

"Майката на Андреа цепеше подпалки, а малкият Славейко й помагаше да ги събира." - без съмнения върху историческата достоверност. :)

"С непохватна бързина тя облече пътническия си костюм, натъпка в чантата малко бельо, пешкир, две-три скъпоценности, които можеха да им послужат, сложи дневничето си, майчината снимка, неговото писмо, отвори внимателно прозореца и погледна." Намират се и от онези художествени пресъздавания и реплики, запазени за любовните романи. "О, Андреа!"

Андреа е пияница, скандалджия и женкар. Учител по професия, по призвание - авантюрист. В следствие се оказва пътешественик, революционер и освободител. Той е най-малкият от тримата братя Будинови. Най-големият - Климент - е завършил медицина в Петербург, отдаден на професията (вади заседнали кокали от гърла без заплащане), а в свободното време агент на руското разузнаване. Средният брат Коста помага в търговията на баща си, гледа си семейството ("Защо не спиш, Славейче?") и приспива детето с приказки за Крали Марко.

Тримата, техните роднини, приятели и врагове са така събирателно типизирани, че могат да се поместят в програмата по литература за първи срок на десетокласници. Оценка отличен шест. Продължение за любознателните:
  • Лекар от чужбина - "Търновската царица", Емилиян Станев
  • Житейският избор на двайсет годишните - "На завой", Димитър Талев
  • Стари софийски места и сгради - "Тристахилядна София и аз между двете войни", Драган Тенев
И да помнят старите cофиянци, че родът им е от Копривщица. ;)

сряда, март 19, 2008

Роякът – Франк Шетцинг

Това ми беше втората или може би третата аудио-книга, която “чета”, но пък беше най-впечатляващата. Просто те оставя без дъх.

Много ми заприлича в началото на нещо познато и крайтъновско. На няколко места по света, в различни морета, започват да се случват различни бедствия, свързани с необичайно поведение на различни морски животни. Нямащи нищо общо помежду си. Привидно. Китове, косатки и делфини организирано нападат лодки и корабчета и целенасочено избиват хората. ОК, ще кажете, може да се обясни някак. Но когато работата става дебела и Гълфстрийма спира, цунами помита Шетлъндските острови, Норвегия, Холандия и Дания, а Франция и САЩ започват да водят кръгова отбрана срещу изпълзяващи от океана пълчища мекотели, които разнасят странна смъртоносна чума, човечеството се вижда принудено да сформира кризисен щаб и да събере най-добрите учени, ЦРУ, малко политици за цвят и разбира се, военните. Веднага става ясно, че всичките катастрофи са причинени от различни морски видове, които някой управлява и координира. Кой би могъл? Хипотезите варират между арабски терористи, извънземни, експерименти на луди учени, секретни военни разработки и какви ли не други глупости. Оказва се, че е нещо съвсем друго…

Знам, ще кажете, ние “Сферата” вече сме я чели, и много ще сгрешите. Тази книга е много повече наситена с действие, с ярки и плътни образи, малко по-жестока и откровена, не толкова камерна. Книгата не е първосигнален екшън, който по случайност се развива из морета и подводници. Има си достатъчно наука, за да бъде сериозна, но не и прекалено много, за да не бъде неразбираема за масата читатели. Тя почти не ни занимава със сложната биология на морските обитатели, а по-скоро със смели хрумвания, най-важното от които – не сме сами на тази “бледа синя точка” и никога не сме били първия разум.

Аудио-книгата всъщност е нещо като радио-театър, т.е. всеки актьор озвучава само един герой. Самият Франк Шетцинг озвучава лично двама герои, но предполагам, че това му е авторската привилегия. Има си всякакви допълнителни странични шумове за реализъм и подходяща музика за драматизъм. Просто прекрасно изпълнение, професионална работа.

Истинска разкошна фантастика по дързост на идеите и напрегнат трилър според начина на поднасянето им, а и според критиката също. Има и разни щастливи любови, ако някой случайно се интересува.;) Критиката казва, че за морските дълбини винаги сме знаели по-малко, отколкото за космоса...

p.s.

Оригиналното заглавие е “Der Schwarm”, но видях, че на английски е излязла, естествено като “The Swarm”. На мен също този “рояк”, дето го изтипосах най-отгоре, никак не ми харесва, затова ако някой има по-нормална идея как трябва да звучи на български, да се обажда.

А, през 2008 се предвижда да излезе филм по книгата.

неделя, март 09, 2008

Тенекиеният барабан - Гюнтер Грас

След четири години мъки по прочита, отправям благородно предупреждение, целящо спасението на душите на четящите:

Това е най-отвратителната книга, която някога съм чел. Нагло и безумно писане, плод на болен мозък. Без да съм чел "Моята борба", за която всички се палят колко била "опасна", бих могъл да се закълна, че тази е в пъти по-вредна за човешкото съзнание, и трябва да бъде забранена със закон. Изключително глупава. Няма абсолютно никакъв смисъл да се чете. Дълбоко съм убеден, че авторът на книгата е луд.
Като видите, че някой е награден с Нобелова награда за литература, бягайте по-далече.

четвъртък, март 06, 2008

Снежен крах – Нийл Стивънсън

Като цяло – няколко хубави оригинални идеи, заровени из планини посредствени хрумвания в семпло построена книга без претенции. И то даже не че е толкова лоша, ами на мен не ми се вписваха куриери със скейтборди и украински музиканти, вкарани само за да разнообразяват “сериозната обстановка” на наситен с действие киберпънк. Въобще авторът изглежда много държи героите му да са от разни загадъчни и различни географски места. Какво да си говорим, когато главните герои бяха японо-негър и алеут? И други кусури имаше, ама стига толкова. Мина ми пристъпа.:)
Естествено, сега плюя без задръжки, но когато я четях, имаше много напиващи моменти. Понеже на мен веднага ми щръкват ушите щом стане дума за нервно-лингвистично програмиране, езикови вируси и други такива, нямаше как да не ми хареса средата на романа. Много ми допадна историческата препратка с Шумер, бог Енки и неговите ма. Тези внушения-команди, които се изписвали на клинопис и давали инструкции за живота, поставяли хората в ситуацията на големи, които не умеят да разсъждават и да вършат друго, освен написаното на писмената в глинените им глави. И на всичкото отгоре беше доста добре аргументирано, че наистина първият “метаезик” си е служел с подобни помощни средства (глинени плочки с написани инструкции) с цел запазване на смисъла и чистотата на познанията, които носят думите в него. (Усещам, че пак плещя леко несвързано и неразборчиво…)
Тълкуванието на различни парадоксални събития от времената на цивилизациите от двуречието насам (предполагаемото разцепление на езиците във Вавилон, библията като вирус, ускоряването на различията между езиците във времето и постоянното им роене) бяха доста умело вплетени на фона на модерните компютърни вируси и начини за контрол над масите. (Не мога да повярвам, че хваля “исторически” части от роман! Накъде отива този свят?)
Задават се и някои леко провокативни въпроси. Може ли да се разболеете (в най-добрия случай) от компютърен вирус в мрежата? Мечтайте си, че не може.;)
“Най-добрият фантастичен роман на деведесетте. Ненадминат шедьовър!” пише на корицата. Моля?
Не знам къде е дремала “редколегията” (И. Крумов и Н. Теллалов) обаче дребни грешчици има с пръснати из страниците с шепи. Честна пионерска, голямо бързане е било. И последният, който може да е отговорен за тях, може да е преводачката – Комата.
По-добре не четете тази книга, най-вероятно ще съжалите след близо 600-те страници хаос. Малко идеи, много компромиси. Ако все пак имате толкова време за жертване, по-добре прочетете например произволен том от Достоевски.
***
Светът е пълен с енергия и сила и човек може да стигне далеч само с обирането и оттук-оттам.
***
Да кондензира факт от изпаренията на нюансите.
***
Гарвана подбутва Уай Ти [през навалицата] пред себе си, все едно тя е скулптура на носа на неговия каяк.
p.s. Благодарности на Amber за това, че задейства изумителните си връзки, за да се сдобия с дълго търсената книга.
p.s.2 Вижда ме един познат, че сричам нещо и ме пита:
- “Звезден прах” от Нийл Геймън?
- Не, “Снежен крах” от Нийл Стивънсън.
И сега се чудя има ли смисъл изобщо да се мъча да чета такива типове, които дори не могат да си измислят оригинални заглавия и псевдоними.;)