събота, януари 09, 2010

Дивна - Светлини сред сенките

По препоръка на Калин се нахвърлих на този роман и бях приятно изненадан, че заглавието всъщност е женско име. Обикновено такива думички ме дразнят в желанието си да извеждат напред "красотата на българското", каквото и да значи това. А пък на жените им са простени някои неща.:)

Не бях чел предварителна информация, нито уводи. Обичам да съм максимално непредубеден. Така се оказа, че срещу тирето след заглавието няма име, защото всъщност авторите са много - учениците от клуб "Светлини сред сенките" в Казанлък. Ако се погледне от този ъгъл - упражнение по писане за младежта - книгата заслужава поощрение. В крайна сметка и това е умение като всяко друго и то се култивира чрез тренировки.

Иначе историята ми заприлича на нещо като "побългарен космически Хари Потър", което макар в моите уши да звучи като комплимент, не е задължително да съдържа достойнствата на трите думички в кавичките. Защо съм така критично настроен ли? Ами защото ако трябваше да давам оценка, както правят някои други блогъри-книжари, тя никак не би се харесала на чувствителни деца в ученическа възраст, които са дали всичко от себе си, за да напишат интересен роман с всичко, което ги вълнува. Мда, това, което е всичко за едно дете, може да бъде малко и дори може би скучновато за един възрастен.

Ето някои дреболии, които ми се набиха на очи. Не знам колко са важни по принцип, но на мен ми създаваха впечатление за лека прибързаност, компромиси в групата на авторите и може би различна представа от моята по въпроса какво трябва да съдържа роман за подрастващи.

- Оригинални хрумвания - има ги много, просто ми е грях на душата, че не си ги отбелязвах, за да ги цитирам;
- Езикът - може би твърде младежки на места и за някого, но на мен като цяло ми хареса;
- Намеците за достойно представяне на България сред интернационалното общество на бъдещето не бяха чак толкова много, но на мен пак ми идваха в повече. Айде без Руфинка, Перперикон, Жоро и кавали, а?:)
- Рисунките! Предполагам, че авторите са ги направили сами и за тях са доста ценни, но... те всъщност не илюстират нищо от действието, не помагат на читателя да разбере историята и не я обогатяват. Не казвам, че някои от тях не са хубави, но просто са там без никаква връзка;
- Имената Колин, Ник, Питър ми звучаха като Иван, Иван, Иван. Не може ли някое по-завъртяно, та да го запомниш даже и да не искаш? Останалите имена са жестоки!
- Богатите и образованите искаха свобода. Бедните и невежите търсеха „любов без последствия“. Искрено ми хареса.:)
- Малко се прекалява с повтарянето "най-големите". Аз също го използвам, дечурлигата около мен - също, ама не и чак в такива дози. Освен "най-голям" да има и други думички и други степени, просто за да не тежи;
- Каруцарският речник на учителите беше като от филма "Вчера", което не е особен комплимент, защото книгата не се цели в пародиране на институцията. Това насилствено опростяване на образите на хора, за които не ни изнася да ни превъзхождат, е доста наивно и обикновено звучи недостоверно;
- Освен "Вчера", видях паралели с "Хакери", "Хари Потър" и "Играта на Ендър";
- Романът може би не е лошо да има по-компактен вид, в този на мен ми дойде много разводнено;
- Много отвлечени твърдения в обикновени диалози, хората не говорят така, а само се уморяват да го четат;
- Децата са с доста елементарни характери, говорят много, не казват нищо конкретно и лесно се дразнят, сърдят и отклоняват от темата, вниманието им не се задържа върху нищо продължително време;
- Без цигари, алкохол и сексуални намеци в детските книги, повтарям - абсолютно никакви, за това съм непреклонен;
- Силно начало, заинтригува ме, а после дойде по-отегчителната среда на романа;
- Здрав конформизъм сред децата, не съм сигурен, че е добре да се поощрява:)
- Прекалено много имена на хора, които практически нямат никаква роля в повествованието - това само изморява читателя;
- Историята, а аз много държа на нея, нямаше особено завършен вид. Едни деца отиват в едно училище и там не се случва нищо различно от това, което се случва във всички нормални училища. Няма значение, че това е просто първа част, на читателя трябва да му се даде нещо интересно и непознато, иначе как ще го накарате да прочете и втората книга, нали така?

Всичко това обаче са маловажни дреболии и отразяват единствено едно добронамерено лично мнение. Не е нужно в тях да се търси нещо повече. Изключително съм благодарен на Калин за предоставената книга, която беше истинска находка от гледна точка да се запозная с това какво биха написали група деца-ентусиасти. Опасявам се единствено да не си създам лошо име сред хора (познати или не още), които уважавам. Опитът на всички замесени със сигурност заслужава поощрение и може би още 1-2 редакции, които да гледат не само за пропуснати запетайки.

19 коментара:

Светличе каза...

Хм... а какво те кара да мислиш по този начин? Че децата отиват в едно училище, което не се различава по никакъв друг начин от останалите училища?

Защото на мен книгата ми е много любима, може би най-зрялата на авторите, която съм чела досега и смятам, че именно средата, в която живеят, на място, където Земята я няма вече им дава много важен урок - урокът да се учат, че трябва да се справят сами...

Децата са изключително разумни да се справят сами с технологиите и едновременно с това да се справят с връхлитащите ги чувства, емоции, любовни трепети, предателства и всичките онези неща, които се случват на младите хора.

Книгата е и екологична, има много силно послание, какво би могло да се случи реално със Земята... и накъде може би отиваме бавно, но сигурно.

Но, всеки читател има право на различно мнение :)

Стоян каза...

Здрасти!:)

С екологичното послание всичко е ок, всеки здравомислещ човек ще се съгласи, че има нужда от ревизия на курса.

За децата. За разума им, за това, че са будни и имат желание да се справят с несправедливостите не споря, то е очевидно.
Може и да греша, ама ми се стори, че главните герои основно се занимаваха с:
ходене на училище, неходене на училище, купони, пиене, спорт, компютърни игри, любовни трепети. Както казваш - това, което се случва на всички деца. Кое обаче е различното, новото, оригиналното? Къде ще бъде разликата, ако сменим името на училището и кажем че е на Земята, 2010?

Аз друго от същите автори не съм чел и не мога да преценя развитието им, но се радвам, щом е така. Адмирирам и ако се наложи, ще чета и следваща книга - толкова мога да направя. Стига някому да е нужно моето мнение, разбира се.:)

Кал каза...

А решенията им да:

а) спретнат фиктивна екокатастрофа, за да накарат властниците да променят безумни законопроекти (Верелински)

б) спрат схемата на Кал Колосор (гадния ми адаш :D) за разработка на наркотика "фентъзи", който е нещо като екстазито, но прави хората манипулируеми (цялата тайфа, в онази гениална акция)

в) учредят политическа партия, за да защитават собствените си интереси (НБ! Някой от ПП "Зелените" чете ли туй? Виждате ли паралел? :D )

- те пак ли са типичното ежедневие на днешните тийнейджъри?

По другите ни разногласия си трайкам. ;) Стига ми, дето си полафихме в пощите. И пак благодаря, че отдели време и енергия за книгата. Първият си, да знаеш. :D

Светличе каза...

Разбира се, че е нужно всякакво мнение - колкото повече мнения, толкова повече стимул за младите автори :)

Стоян каза...

@Кал
- За а) ние научаваме постфактум, то се е случило преди и не е обекта на тази книга.

- акцията по отвличането беше екстра, само не знам доколко това "спря" злодея:)

- за правенето на политическа партия ги насочиха бащите им. Или греша?

- да типичното поведение е. За Верелински всички твърдят, че е гений, така че е нормално от него да се очаква нещо по-странно, но останалите са пас отвсякъде, само той ги ръчка за всичко.

Всичко е кк, може би просто аз случайно познавам повече такива енергични и пълни с идеи тинейджъри.:)

Кал каза...

А може ли да ни ги пращаш на нас тия тийнейджъри?

*примлясквам алчно :D *

Акцията я дадох като пример за самоинициативност. То и сега има такива примери, не отричам - повечето зелени акции, в които съм попадал, са организирани от самите младежи...

В тая връзка - ако критиката ти е, че "Дивна" не е _фантастика_ (тъй като децата там правят същото, както децата тук)... хихи, аз обикновено не я препоръчвам като _фантастика_. Ама това съм си го признал в послеслова, де...

(И в такъв случай наистина ми е интересно какво ще кажеш за "Аватар"... Само книги ли четете в тоя блог? :D )

За партията си прав - бащите подхвърлиха идеята. Мен ми беше интересно да видя как младите я обсъждаха помежду си.

Тук Валя е черпила от собствения си опит - тя е била в "Гергьовден" навремето. Някой път се чудя Любен Дилов-син дали не се е просмукал в някой от георите, и ако е - в кой...

А почнем ли да си говорим за прототипи - Марти напомни ли ти на някого? Подсказвам: тв водещ, бивша звезда в "Стар академи"? :D

Стоян каза...

Те сами идват в София и без някой да ги праща. В крайна сметка нарастването на София е за сметка на обезлюдяването на селата и малките градчета като Панагюрище.:)

За Аватара още нищо не мога да кажа, понеже познати ме заклеха да го гледам на 3д, иначе не било същото. А пък идванията ми до София станаха съвсем епизодични напоследък, та не знам...

За Марти не мога да се сетя, защото не гледам телевизия (изключая спорта) и за съжаление съм пропуснал звездите на Стар академи. Иначе не ми се вижда чак толкова шантав като характер и всеки би могъл да го оприличи на някой познат.

Кал каза...

Е, в такъв случай оставяме някой друг да се сети... :D

А аз само да добавя (на всеослушание ;), че първоначалната версия на "Дивна" е писана преди публикуването на "Хари Потър", мисля и на "Играта на Ендър". За второто самата Валя трябва да каже. Така или иначе, скайболът и куидичът са резултат от конвергентна еволюция...

Анонимен каза...

Хей, ама тази книга, май наистина трябва да бъде прочетена:-)

След като цяла банда тинейджъри ентусиасти са успели да се обединят и напишат роман. И след като вие се отделили толкова много време да четете, мислите, коментирате ...

Наистина ми стана много любопитно - ще ви питам пак за книгата след време

Послепис.: Кал, какво значи:
„"Дивна" е писана преди публикуването на "Хари Потър", мисля и на "Играта на Ендър".” – също е много любопитна забележка. На колко години са били авторите на книгата, когато са я писали и на колко години са сега. И играта на Ендър не е ли писана в края на 80 години на миналия век?

Горан
Goran.blog.bg

Стоян каза...

"Играта на Ендър" е излязла през 1985, а идеята за нея идва от по-ранна новела на автора от 1977. Толкова знам аз.:)

Анонимен каза...

:-))

Бре, тази книга е по-стара от нас, бре:-)

Горан

Rafel каза...

А тук правилният въпрос не е ли:
-Кога съответните книги са излезли на български?

Стоян каза...

Може, макар че има много хора, които четат и в оригинал.

Калин каза...

Първата "Дивна" е писана САМО от Валентина Димова, преди 10-11 години.

Тази "Дивна" е изтърбушена и събрана наново от всичките си автори (попорасналата Валя + шестима младежи от клуб "Светлини сред сенките" + трима редактори, по-големки) през 2008-9 година. Пипани са образите, по-малко сюжетът. Скайболът, доколкото знам, не е. :D

Валя не го умее английския, нито преди 10-11 години, нито сега. Това отговаря ли на въпроса за оригиналността? ;)

(Rafel, благодаря за правилния въпрос. :D )

Анонимен каза...

Калине,
Много любопитно инфо.

Явно много е работено върху тази книга. Два пъти писана, обмисляна, редактирана - толкова много хъс и отборен труд. Наистина похвално.

Явно авторите й не са деца!

Явно е пълна с зненади и трябва да се прочете.

Горан

Кал каза...

Не знам дали трябва, но знам, че и авторите, и другите замесени хора, ще се радват, ако се прочете. :)

А иначе - ВСИЧКИ книги на "Светлини сред сенките" са така. "Играта", предишната им, е писана три години, с девет цялостни редакции. (Аз съм участвал, като редактор, в последните три.) "Храмът", продължението на "Аурелион: Монетата", в момента е на ниво "втора редацкия" - и го чакат поне още две. И така.

Хубавите неща обикновено предполагат хубаво бачкане... :D

Etien каза...

За да спрете да се чудите кой на колко е години, уточнявам:
"Дивна" е писана, недописана от мен, когато бях на 18-19 години. Романът беше планиран в две части, но после живота ме грабна и го зарязах окончателно.
С децата и младежите от клуба създадохме 4 книги, когато им показах моето старомодно писание. Те се смяха, критикуваха, дадоха идеи и избрах няколко от тях да пренапишем книгата, като почивка между двата романа, които пишем по програма.
За мен свършеното от тях е огромен труд и много добра работа, защото им беше извънредно писане и защато го направиха с цяло сърце. В бъдеще ще използвам същите младежи като консултанти на другите си книги, ако ми остане време да пиша такива.

Анонимен каза...

Боже, по една случайност прочетох "Играта" и....ами беше си чиста загуба на време. Не бих я прочел отново, дори да е последната книга на света....
Слабо, много слабо.... :X

Анонимен каза...

режи вената и лягай