Трафик – Майкъл Конъли

Жестока книга! Майкъл Конъли пак е прескочил всевъзможната конкуренция и ги е оставил да му дишат прахоляка. Вълнуваща, със загадки, изненади и обрати до самия край, който, ако си добър в реденето на пъзели, имаш шанс да сглобиш и сам. Но не разчитай много на това, защото най-вероятно Хари Бош ще се сети преди теб. Много му сече акъла. Не си срещал друг детектив, дето толкова качествено да подрежда фактите и да ги слепва.

Този път бях решил да чета с по-опознавателна цел. Отворих пред мен картата на Холивуд в Google Maps с имената на булевардите и магистралите, намерих си „Песента за метрото” на Колтрейн, която се споменава още на втора страница, и почнах. Бавно и с обръщане на внимание на детайлите, без да бързам. После се включи и Франк Морган с "Mood Indigo" от 1989.

Бош реши, че не познава нищо по-истинско от звука на саксофона.

На мексиканската граница има две градчета, едното е в САЩ, другото - в Мексико. Американското се казва Калексико, а мексиканското е Мексикали. От първите части на съответните места. Някога това може и да е било забавен експеримент. Сега са само тъжни места без собствен живот. Повечето хора минават транзит, но все някой живее и там.

После по някое време забелязах Зихуатанехо. Ти помниш ли го? Защото щом го срещнах тук сред многото други градове с мексикански заглавия и веднага ми се заби в мозъка като цветно кабърче. „Слънчево място, което няма памет.” Така го описваше Анди Дюфрейн. В тази книга обаче мексиканските градчета имаха много памет. Разни стари истории, които бяха предопределили съдбите на героите. Дали да бъдат светци или грешници. Quien eres? Правилният отговор е татуировка със символа на клана, грешният – скоропостижно погребение. Ако изобщо те намерят.

Историята пак е прекалено лична, отколкото се предполага за един детектив, разкриващ убийства. Пак беше с неподходящата жена, но в края се оказа, че май само времето е било неподходящо. Но Хари Бош си е като квартален пес – вечно подозрителен към мъжете и „обичлив” към жените - и предполагам затова читателите го харесват.

Не разбирам защо е нужно да се измислят нови заглавия на книгите на хората, като може чисто и просто да се ползват оригиналните. Какво му е лошото на „Черен лед”, та са го издали като „Трафик”? Цяла книга се говори за черния лед и после изведнъж...

Сега познавам булевардите и пресечките в Холивуд около полицейското управление, без да съм стъпвал там, но вече много, ама много ми се ще да ида.

На автобусните спирки седяха елегантно гримирани жени, които всъщност не бяха жени и не чакаха автобуси. (Булевард „Холивуд”)
***
На „Уестърн“ Бош сви на север и пред себе си видя мигащите синьо-жълти светлини на патрулни коли и ослепителните светкавици на телевизионни камери. В Холивуд такава гледка обикновено означаваше насилствен край на нечий живот или филмова премиера. Хари обаче не знаеше нещо да излиза за пръв път на сцената в тази част от града, освен тринайсетгодишни проститутки.
***
В банята до спалнята ваната бе мръсна, на пода лежеше четка за зъби, а в кошчето се търкаляше празна бутилка от уиски, чиято марка бе или прекалено скъпа, или прекалено евтина, тъй като Хари никога не беше я чувал. Подозираше обаче, че ще се окаже второто.
***
Плешивата му глава се бе покрила с петна от слънцето и бе набраздена вследствие многото неправилни решения, минали през нея.