събота, август 13, 2011

Нощен патрул - Сергей Лукяненко

Има някои теми в литературата, които са ми силно безинтересни и дори обидни с безсмислието и нелепостта си. Сред тях са такива видни недоразумения като Алиса, Малкият Принц и вампирите. Вампири, върколаци и т.н. приказни същества за мен са изключително смехотворни и като такива не се наемам да се занимавам подробно с модерните им напоследък появи в литературата. Заради Лукяненко обаче направих изключение със заключени пръсти зад гърба. За да мога после с чиста съвест да кажа: "Ахаа, знаех си, че за нищо не стават!"

Книгата е очаквано много увлекателна до степен човек да забрави предразсъдъците си поне до средата на романа. Разправя се за борбата на Тъмните и Светлите магически сили на територията на Москва. Оказва се, че преди неясно колко време, двете фракции са сключили договор-примирие, в следствие на който се контролират едни други, за да има мир и благоденствие за масовия народ, който си няма и представа за наличието на такива могъщи сили. Светлите патрулират през нощта и ни пазят от Тъмните, а през деня ролите им се разменят. Така никой няма надмощие, а вампирите те хапят само, ако са лицензирани. Разказвачът, разбира се, е от страната на Светлите и така от първо лице проследяваме няколко битки за надмощие между Светлина и Мрак.

Без никакво съмнение могат да се обобщят следните дребни наглед, но важни за мен негативи.
  • Книгата е очевидно по-слаба от поредицата за Дълбината и ако нейните продължения, както гласи мълвата, са още-по слаби, то не мога да си представя на какво би приличал последният том. На Стефани Майер?
  • Сложните избори на етичния човек/Различен? Хайде няма нужда, да не сме Стругацки през Перестройката.
  • Главният герой трябваше да изглежда особено добродетелен, когато избра да отмени опита за промяна на съдбата на човечеството към повсеместно добро, за да угоди на това, което смяташе за единствената си любов. Моля, извинете, но това руска фантастика ли е, или погрешка съм влязъл в салона, в който прожектират третокласни холивудски романтични комедии?
  • Щабът и въобще работата на Светлите прилича точ в точ на руската милиция, включително с намеците за недостиг на средства, кадри, офиси и компютри.
Чете се бързо и увлекателно, накара ме да му простя дори вампирите. Не мога да кажа, че е слаба, но при всички случаи е незадоволителна за нивото, което умее. Леко и забавно четиво, но не е от тези прозрения на автора, които ти бъркат в малкия мозък и като затвориш книгата да не знаеш на кой свят си.

- Антоне, ти си длъжен...
- Не съм длъжен с нищо на никого. Само на Светлината в мен.

Ето и още две мнения. Алвин пак е бил благородно снизходителен.:)

7 коментара:

kathryn каза...

Ей ся се хванахме за косите! Вампирите, ясно, малкият принц...донякъде разбираемо, но не трябваше да намесваш Алиса!
Негативните ти коментари, понякога са ми по-голям стимул да чета нещо отколкото позитивните :)

Стоян каза...

Скоро се подстригвах и изобщо не ме плашиш.;)

Зарежи я Алиса, Нощният патрул си е достатъчно готин и макар да го докарва на игра стражари vs. апаши, това всъщност може да е плюс. На подрастващи сигурно много ще допадне.

Анонимен каза...

Книгата е страхотна, но мисля да напиша един коментар по дълъг по въпроса, само един от любимите ми цитати :

Конякът и виното — всичко това е за сърцето.
— А водката за какво е?
— За душата. Ако боли прекалено силно.

и вече мога да си сипя една четвъртинка за душата ...

Мишев

alvin каза...

виж ся...
:))

Стоян каза...

дано последното се отнася за мишев, щото иначе грам не ми се разправя :)

alvin каза...

Не бе, за това, че съм бил снизходителен :)
Аз съм так-ти-чен.

Анонимен каза...

Ма ти си много умничък бе, Стояне! Аз пък изобщо не отчетох вампитите! ТЕ са най- важни в цялата поредица, мерси, че ми отвори очите! Ти пълнолетен и вменяем ли си?