В разгара на Студената война Берлин е фрашкан с шпиони като куче с бълхи, които се надпреварват да прескачат Стената час по час ту в едната посока, ту в другата. Британското разузнаване в един момент почва стремглаво да губи всичките си агенти, които биват разкрити на секундата от талантливия изверг, който седи начело на службите в ГДР. Решението на проблема е лесно – мекерето трябва да се премахне, трябва да бъде убит. Реализацията обаче е трудна и започва много отдалеч. Толкова далече географски и времево, че е много съмнително дали врагът въобще ще клъвне.Освен приятните за проследяване разходки на главния герой из лондонския център едно от големите достойнства на автора е, че успява да развива сюжета си с доста подробности, но без да бъде предвидим, както ми беше подсказано ето тук.
Аз лично накрая доста се оплетох във финтовете на двете агентури. От едни момент нататък вече нямах представа кой е свой и кой чужд. Мундт или Фидлер? И двамата са лоши, или двамата са наши? Накрая дори не разбрах защо пуснаха Лиймас и момичето. И ако толкова искаха да ги спасят, защо ги зарязаха под прожекторите на Берлинската стена? Малко разочароващ мелодраматичен завършек, още повече, че аз очаквах шпионинът наистина да се завърне от студа, за какво иначе ще му слага такова заглавие на романа.
На едно място се споменаваше, че квартирата на главния герой била облепена с фотографии на Кловли и с бележка на преводача беше обяснено, че той е известен съвременен английски фотограф. Стана ми интересно и разузнах по темата (нали е шпионски роман, трябва да се разузнава), но не намерих и намек за такъв фотограф. За сметка на това намерих, че в Девън на брега на Бристолския канал има живописно английско село с това име, което минава за курорт. Прилагам фотография.
Лиймас никога не бе предполагал, че може да има жена за началник.Че кой нормален човек би желал?:)
пп
Българската корица е от 1991, така че можете да си представите колко е отвратителна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар