Тайните фалити на комунизма - Христо Христов

Това е доста важна книга, която трябва да бъде прочетена от всички граждани на България, които си мислят, че знаят нещо за управлението на нашата страна между 1944 и 1989. Също и за тези, които най-искрено ни повтарят колко бил хубав и уреден животът тогава за разлика от сега.

Голямата част от важните решения в този период са взимани от управляващата върхушка в пълна секретност. Решения, които с дълбоката си погрешност няколко пъти довеждат България до банкрут. Авторът на книгата Христо Христов е събрал тази доскоро секретна информация от документите по дело №4 за икономическата катастрофа на комунизма. Това дело съдържа тайни доклади, протоколи от заседания, финансово-счетоводна документация, разпити на хора като Тодор Живков, Огнян Дойнов, Андрей Луканов и т.н., общо 1200 тома. От целия този обем авторът е извадил и концентрирал най-същественото по най-болните теми, които по чудесен начин онагледяват некомпетентното и престъпно управление в този период. По това дело няма осъден нито един виновен. Голяма част от поименно посочените и доказани виновници за фалита на България след това се заемат с частен бизнес или политика и по загадъчен начин се оказват обградени с пари и власт доживот.

Особено интересни са темите:

• Как Тодор Живков тайно продава златния резерв на България на СССР, тонове злато, които са натрупани от правителствата преди 1944.
• За унищожаването на селското стопанство, след като централно се решава, че то е губещ отрасъл, а страната трябва да се ориентира към тежко машиностроене и електроника.
• Развиването на „прекрасния” ни военно-промишлен комплекс, резултатът от което е загуба в милиарди долари.
• Българската електроника, която става само за експонати в музеите и за съставяне на вицове. Без осигурена материална база, без ноу-хау, разчитаща на скъпи, но остарели лицензи от запада, без да е в състояние да произведе договорените количество и желаното качество.
• Безумни колоси на тежкото машиностроене, от които няма никаква нужда, и които не могат да бъдат натоварени до степен, че някога да се изплатят.
• Предоставяне на кредити на братски високо благонадеждни страни като Мали, Танзания, Ангола, Ирак, Либия, които кредити не са върнати и до днес.
• Търсенето на нефт в Либия при възможно най-неизгодните условия за България.

Всички тези познати ни авантюри на комунистическото управление донасят различни загуби на България, но всяка една от тях е от порядъка на стотици милиони или направо милиарди долари. Страната няма такива резерви и затова ги взима назаем. Заемите се покриват с нови заеми, защото никой отрасъл не работи достатъчно, за да ги покрие. Така се натрупва познатият ни до болка външен дълг.

Едно интервю с Христо Христов и няколко коментара по същата книга, като най-добър е безспорно този на Копо.

Комунизмът е едно временно отклонение, което един ден ще изчезне от лицето на земята, защото противоречи на човешката природа. Роналд Рейгън, 1975

***

Тогава ние се оказахме с празни ръце – нямаше какво да изнасяме, за да получим валута. Георги Атанасов, министър-председател, 80те години

***

Предварителни проучвания показват, че месечният екзистенц минимум на едно лице (независимо дали работи или не) 1987 е възлизал на 163лв. Това число свидетелства, че голям брой от семействата в НРБ съществуват под този минимум. Емил Христов, председател на Съвета по управление на икономиката