неделя, септември 30, 2012

Игрите на Вор - Лоис Макмастър Бюджолд

Не бях чел досега нищо от тази авторка, дори не знаех, че е жена. Не знам дали това е било образователен пропуск, защото основно заради книгите си именно от Бараярския цикъл (общо два-тринайсет) Бюджолд е получила четири пъти награда Хюго, с което изравнява рекорда на Хайнлайн. Звучи си като достатъчно солидно признание от света.

Малко е странно да четеш военна фантастика, писана от жена. На старта те натоварва с предразсъдъка, че няма да се справи, после донякъде си наваксва, макар така и да не се стига до същински сражения. Така ми се струва, защото в първите 130 страници (на книга от 300) читателят (аз) има чувството, че авторката няма идея накъде да поведе действието. А то си е доста умряло - разговори, разпределение, размисли, почти никакви опасности. Предполагам това е била и една от причините Алвин да влачи тази книга два месеца, а аз да се приспивам с нея две седмици. След мудното начало обаче, нещата започват плавно да набират скорост и заряд. Импровизациите на Майлс Воркосиган стават все по-рисковани и с все по-печеливш за него резултат, докато накрая не спаси деня, света и ... императора.

Езикът е много богат, стилът - безупречен. Объркваше ме обаче въвеждането на разни герои и истории от миналото на Майлс, за които трябваше да се досещаме от предишни книги, които обаче не сме чели. Също така прескачането от една комбинация на друга, от един заподозрян на друг, от една планетна система на друга. Имена, чинове, бази, разположения, входове и изходи. Доста бяха, но се справих някак. Не е приятно като усещане автор да те кара да се връщаш и да препрочиташ, защото не си го разбрал от първия път.

На мен лично Майлс ми беше симпатичен, той е проектиран да бъде такъв. Млад, физически слаб, увреден по рождение, но пък с блестящ ум що се отнася до лъжи и комбинации. Работата е там, че той не умее нищо специално, няма скрити (джедайски или каквито и да е други) сили и това може би е слабата страна на избора да пишеш много истории с все такъв главен герой. Никой няма да повярва, че той все на късмет ще се измъква от превъзхождащия го враг. Такъв враг започва да добива карикатурен вид като носорага и глигана от Костенурките нинджа. Хем е по-силен, хем с малко хитрост винаги го биеш. Затова Майлс Воркосиган за мен не е от типа любими герои, чието име избираш за никнейм.

Текстът на книгата може да бъде намерен тук.

Правилният избор никога не е само един. 
*** 
Няма никаква морална разлика дали носиш отговорност за един, или за десет хиляди. 
*** 
Правило първо: Можете да отхвърлите решението на тактическия компютър само в случай, че знаете нещо, което той не знае. Правило второ: Тактическият компютър винаги знае повече от вас. 
*** 
Домът е там, където рано или късно всички се завръщаме. 

12 коментара:

almaak каза...

това съм го чел, но нямам абсолютно никакъв спомен.

Charlie Silverthorne каза...

Объркваше ме обаче въвеждането на разни герои и истории от миналото на Майлс, за които трябваше да се досещаме от предишни книги, които обаче не сме чели. Също така прескачането от една комбинация на друга, от един заподозрян на друг, от една планетна система на друга. Имена, чинове, бази, разположения, входове и изходи. Доста бяха, но се справих някак. Не е приятно като усещане автор да те кара да се връщаш и да препрочиташ, защото не си го разбрал от първия път.
За това трябва да се сърдите на „Бард“, а не на авторката, ако и да е писала книгите разбъркано. Издателите можеха да се постараят да направят този факт (ако изобщо е факт) по-малко болезнен за читателите.

Колкото до Майлс Мейсмит ака лорд Воркосиган, неговите успехи в никакъв случай не се дължат на късмет. И враговете му никак не са карикатурни. Но това може би става ясно едва след като се преполови цикъла с него :)

Анонимен каза...

Майлс е един от най-антипатичните ми главни герои. Единственото, което наистина харесах от старите, е Бараяр , където още не беше се пръкнал.
Мишев

almaak каза...

offtopic: кви са тия цветя, бе, бро!?

almaak каза...

ааа, ок, разбрах :-)

Анонимен каза...

Объркваше ме обаче въвеждането на разни герои и истории от миналото на Майлс, за които трябваше да се досещаме от предишни книги, които обаче не сме чели.
Е, все пак това е поредица от книги, най-добре е да се карат по ред. Макар, че и аз почнах от Игрите на Вор и не съм имала проблем с историята.

Млад, физически слаб, увреден по рождение, но пък с блестящ ум що се отнася до лъжи и комбинации. Работата е там, че той не умее нищо специално, няма скрити (джедайски или каквито и да е други) сили
Аз пък винаги съм си мислела, че му дава твърде много авторката (не че не ми харесва). Майлс е чисто и просто гениален, късмет няма в успехите му по никакъв начин.

Не съм си и помисляла, че някой гледа пола на автора като почва да чете книга :) Особено пък фантастика. Или пък има предразсъдъци. То пък и ако почнеш с мисълта, че това че е жена ще й попречи да напише хубава книга, после на всяка страница ще откриваш потвърждения... Въображението и умението да пишеш не са в мъжки или женски род.

Стоян каза...

Нямам нищо против авторките на фантастика, просто рядко се случва те да пишат компетентно за война, оръжия, тактики и други такива.:)

GreyDragonfly каза...

Усещам как базираш това си мнение изцяло на лични предубеждения... Повечето автори на военна фантастика нямат военен опит, а дори и да имат няма нищо общо с мащабните битки и сложните тактики, които използват в книгите си. Освен това, трябва да се има предвид, че книгата си е книга и не винаги отговаря на действителността. Така че, за да "пишат компетентно за война, оръжия, тактики" писателите трябва да разучат материята и да имат въображението и таланта да създадат историята. Това са все неща, които не зависят от пола. Авторите на фантастика и фентъзи по-в по-голяма част са мъже (тук много може да се говори защо - определено не е защото жените не могат да пишат) и въпреки това, жените печелят награди наравно с мъжете.

Не е хубаво човек да носи такива предразсъдъци, особено в 21 век и особено в страна от западния свят.

Малко е странно да четеш военна фантастика, писана от жена. На старта те натоварва с предразсъдъка, че няма да се справи
Ти сам се натоварваш с това и почнеш ли книгата по този начин със сигурност ще си намериш причини да затвърдиш мнението си. Във всяка книга може да се намерят неща, които да не ни допадат, но когато си мислиш "няма да се справи защото е жена", всяко малко нещо го отдаваш на това.

Така ми се струва, защото в първите 130 страници (на книга от 300) читателят (аз) има чувството, че авторката няма идея накъде да поведе действието.
Всъщност това не е първата книга на авторката, така че едва ли няма идея как да подхване историята:) Освен това, тази й книга печели Hugo Award и е номинирана Locus Award, така че това си е лично твое мнение. Няма лошо, разбира се, но погрешно затвърждаваш предубеждението си.


За обърканото издаване на книгите наистина трябва да се сърдим на Бард - в средата на 90те издаваха книги както им падне - поредици от средата, или пък само средата, или пък само първата книга, или пък в объркан ред - беше много неприятно. То не беше и само Бард така. Няколко поредици съм чела само началото - защото докато дойде време да ги издадат или да мога ги намеря от другаде минах възрастта, в която ми допадаха. А пък предшественика на "Игрите на Вор" го издадоха ЛираПринт през 95.
Е, сега никой няма оправдание да не ги чете в правилния ред - всички са издадени, а в Интернет е лесно да се намери библиография на поредицата.
Все пак, Стоян, нямаш опра

Стоян каза...

Не ми е особено приятно да тръгвам да се браня след подобни лични нападки и да обяснявам, че нямам сестра, но от друга страна пък се радвам, че интелигентна дама с вкус към добрата фантастика ми отделя толкова много от вниманието си.:)
От една страна, както предвидливо съм се застраховал с предупреждение в горната дясна част на блога, това е блог за впечатления от книги и той е субективен. Което означава, че е доста вероятно гледната точка в изложеното мнение да не съвпада с гледната точка на любезните ми гости. Разбира се, в последното няма нищо лошо или погрешно, дори хора с различни вкусове могат да харесват едни и същи книги.
За предубежденията си права, GrayDragonfly. Имам ги, всеки ги има и това е прекрасно. Те помагат и дават било то и илюзорна увереност в ситуации, когато не знаем достатъчно. Ако търся съвет в непозната железария, ще предпочета да ми го даде мъж, ако имам нужда от такъв в цветарница или магазин за парфюми, ще предпочета да ми го даде жена. Надявам се да личи накъде бия. Водени от предразсъдъци или не, но по-голямата част от мъжете имат повече интереси и опит в железарските работи, а жените – съответно с букети и парфюми. И в това няма нищо лошо, това е нормално.
Предразсъдъците са нещо, с което човек може да реши (и може би да сгреши), че е претоварена читателка на отделен постинг за прочетена книга, която по него си съставя категорично и осъдително мнение за личността на автора на постинга.:)
Никой не отрича достойнствата на книгата и наградите на авторката. Вярвам, че всеки читател ще се съгласи обаче, че повече обем е отделен на първото разпределение на Майлс, където събитията не са нито от мащаба, нито са с емоционалния заряд на последвалите приключения.
Имаш право, че ако държех всичко да ми е ясно, трябваше да проверя коя е първата книга и да започна от нея. Само че аз не подозирах нито поредици, нито свързаност. Тези неща ги научих впоследствие. В началото беше само прочут автор и най-известната му в моите очи книга. И словото, разбира се.:)
Вярвам, че сега поизяснихме дребното недоразумение. Не коря нито Бюджолд, нито почитателките на творчеството й. Споделям някакви мои субективни впечатления, натоварени с признати вече дози предразсъдъци и с почти никаква гордост.
Благодаря за включването, беше ми приятно.:)

BlueDragonfly каза...

Стоян, не съм те нападала никъде, още по-малко съм стигала до лични нападки :? Коментирах единствено малкото ревю, което си написал за книгата и си сложил в публичното пространство и дори не самото ревю, а част от него, с която принципно не съм съгласна. Преди да пиша, прочетох пояснението, а и е ясно и без него, че това си е личното ти мнение, не е професионално ревю (това не е намек, че е лошо, просто факт), затова и не съм коментирала мнението ти - при все, че е ясно че съм фен на авторката. В крайна сметка всеки избира какво му харесва по вътрешен усет, който е много субективен и няма какво да се мръщим - книги има за всеки. Съвсем определено не съм се засегнала от мнението ти, беше ми интересно да го прочета, а дори и да беше написал "тази книга беше абсолютна тъпотия, едва я изчетох", нямаше да ме засегнеш - пак казвам, всеки си има вкус. По същия начин, ако беше написал "това е най-страхотната книга" и оставил частта с жените автори, пак бих коментирала.

Предразсъдъци всеки има, но това не значи, че трябва да ги приемаме, особено ако са грешни и вредни.

Причината да напиша коментар беше, че след като съвсем случайно попаднах на ревюто, то ми хареса и докато се чудех дали да си кажа какво мисля, видях това:
Ако се чудите дали да коментирате, по-добре го направете. Много се радвам, когато има коментари.:)

BlueDragonfly каза...

Забравих да кажа - прочел "Игрите на Вор" и ако все пак донякъде ти е допаднала (аз поне имам проблем с книгите, които не са ми интересни, ако съм свършила книга, то е защото все пак "става"), бих ти препоръчала да пробваш "За честта на Вор", която е реално първата от серията или "Наемниците на Дендарии", която е първата с Майлс. "За честта на Вор" е малко по-дълбока, докато "Наемниците на Дендарии" няма да те обърква с нови герои и ще е по-ясно въвеждането и развитието на героите.

Стоян каза...

Радвам се, че насърчението за коментари най-после е проработило.:)

Освен за коментарите, благодаря и за препоръката, записвам си "Наемниците на Дендарии" в списъка на чакащите ред. Една от най-хубавите страни на този скромен блог е, че чрез подобни препоръки ме държи в час с ценни неща, които съм неглежирал или дори не съм подозирал, че съществуват.

Мерси още веднъж.:)