Стихотворения - Димчо Дебелянов

Това е първата и доста вероятно последната книга с поезия, която ще се появи в този скромен блог. По принцип не разбирам по-голямата част от поезията и съответно не я понасям. Тази, която разбирам обаче, много ми харесва. За съжаление не мога да обясня достатъчно рационално защо. 

Започнах умишлено да препрочитам Димчо точно през април, когато цъфтят вишните. Направих го заради идеята, че за всяка книга си има подходящ момент за четене. Забравих обаче, че си има и подходяща възраст. Като ученик си въобразявах (спомени лишни), че имам лични причини така да ми харесват Дебеляновите рими. Не е като да нямам понятие какво е да си израсъл в малък бунтовно-възрожденски град, а на тротоара пред къщи да имаш две вишни. Да си ходил някъде и да си се връщал пак там. Всяка година, когато цъфналите вишни започнеха леко да светят вечер в тъмното, ми се дочиташе съответното стихотворение. 

Помниш ли, помниш ли тихия двор, 

тихия двор в белоцветните вишни? 

15тина години по-късно ми прави впечатление, че съвсем не са много стихотворенията в тази книжка, които дори малко да ми харесват. Повечето не ми казват нищо разбираемо и даже ми се сливат в едно петно от безцелно, клиширано и незапомнящо се стихоплетство. Все пак са останали и някои запомнящи се откъси, особено от хумористичните му и сатирични парчета. Първата ми асоциация на думата бохем е с Димчо, не знам защо.:) 

Ето още малко цитати, понеже така или иначе поезията е леко безсмислено да се описва. 

Седя у "Кирчо" сам-сами

и пия си на вересия. 

Неделна вечер е - шуми

по улиците и площади 

вън столичната голотия... 

Седя у "Кирчо" сам-сами. 

Уви! Неделните наслади 

не са ярем за мойта шия, 

която друг ярем сломи... 

Седя си, дишам си - и пия. 

*** 

Шум се дига, шум до Бога, 

шум и крясък, шум и бяс, 

цяла София в тревога -

 ето кризата у нас. 

*** 

За утре щедро ми обричаш 

палати - блясък и омая... 

О, зная - много ме обичаш 

и не обричаш на шега, 

но не е лошо и сега 

да пренощувам в твойта стая... 

А?