вторник, юли 02, 2013

Великият Гетсби – Франсис Скот Фицджералд

След години отбягване се наканих и я прочетох, вероятно влияние оказа и това, че наскоро излезе и филм по нея. 

С две думи историята, която схванах аз, е следната. Анонимен богаташ организира пищни партита, на които се канят и самопоканват редовно стотици хора. Самият организатор стои малко встрани и повече мълчи дълбокомислено. Негова стара любов живее с мъжа си съвсем наблизо и богаташката къща на Гетсби и партитата му са организирани само с цел да се сближи отново с нея. Изневери, заблуди, недомлъвки, коли блъскат пешеходки и револверна саморазправа довършват нещата. Историята завършва с двама герои по-малко, но все в същия разбъркан и недоизяснен вид. Да имаше някакви картини, природи, описания или просто красив за четене стил, пак щеше да има нещо, което да отвлече вниманието от нестройното действие. А така - нищо на лице. 

Объркваща постройка, неясна фабула, герои с шантави действия, неразбираеми за мен поука и смисъл от разказването на цялата история. Защо беше изобщо цялото това упражнение? За да демонстрираме някакъв претенциозен стил? Защото е било модерно да се пише така омотано през 1925? Аз не знам, не мога да кажа, но не ми харесва особено. Чух, че филмът с Лео ди Каприо, бил по-добър и без да съм го гледал мога смело да го допусна за възможно.

Винаги е тъжно да гледаш с нови очи на неща, към които вече напълно си се приспособил. 
***
Няма по-голям смут от смута на един прост ум.
***
— Аз съм трийсетгодишен — рекох аз. — Прехвърлил съм с пет години възрастта, когато човек може да лъже сам себе си и да нарича това почтеност. 

10 коментара:

firefox каза...

интересно ще ми е дали и мнението ти за филма ще съвпадне с моето, при положение, че за книгата сме 1:1 :D

Магарето каза...

Маалеее, не ми се мисли баш-Гетсби-майстора как ще изригне...

Магарето каза...

Докато изригне да кажа, че на мен книгата ми хареса.
Четох я отдавна, на чужди езици, може би за това не ме подразни стила на писане - или съм забравила какъв е или съм била толкова концентрирана в опитите си да схвана какво пише, че не съм обърнала внимание на стила;-)

Хареса ми историята - не, не мисля, че е объркана и нямах проблеми да проследя логиката й. Един мъж се опитва да спечели една жена показвайки й, че също е способен да й даде блюскавия живот, за който мечтае и надявайки се, че този факт ще изкара на повърхността любовта й.

BG каза...

Ако това е първата книга, която четеш на Фицджералд, бих казала, че мнението ти е разбираемо.
Авторът обича да пише за разрушителната сила на парите, лукса, алкохола. В повечето му книги присъства този елемент.
Но винаги под тези повърхностни пороци, които съсипват човека, Фицджералд задава доянкъде философския въпрос докъде стига човек, който е решил да се вкопчи в една единствена своя мечта и отказва да се радва на останалото, което му предлага живота. Но пак казвам, че позиция като твоята е разбираема, за да оцениш творчеството на ФИцджералд, трябва да четеш с очите на Фицджералд.
Относно стила: от опит ти казвам, че тази книга, който и да я преведе на български, тя няма да звучи така добре както е в оригинал никога. НЕ знам на какво се дължи тази магия в изказа на ФИцджерълд, но е светотатсвто да го четеш на български. :)
Можеш да прочетеш едно мое ревю за друга негова книга, писана след Гетсби: http://cmopu.blogspot.com/2013/07/blog-post.html

Zory каза...

Има книги, за чието прочитане се изисква натрупването на известно количество баласт. Знам, че звучи като коментар от една изпърдяла леля, но ... още не му е било дошло времето на Гетсби.

Стоян каза...

@фокса
предстои да видим:)

@магарето
маестрото е предупреден, че не съм очарован;)

@BG
не ми е първа, преди десетина години се изтезавах с Нежна е нощта и то точно както препоръчва, в оригинал. разочароващото усещане ми беше точ в точ същото:) явно авторът не е за мен.

@зори
ок, леля, ще изчакам още едно десетилетие и може пак да пробвам:)

Анонимен каза...

Зонец, докато чакаш 10 години, се отдай на пари, лукс и алкохол :)

А

Анонимен каза...

Може да опиташ с "Нежна е нощта"- книгата и филма:) леля Т

Orehovka каза...

Аз бях останала с такова озадачено усещане след като прочетох "Нежна е нощта". Чудех се какво пък толкова са и харесали на тази книга, което аз да не мога да го уловя. Но добрите книги на Фитцджералд са доста фини и основното внушение не е демонстрирано на повърхността. А другото е, че героите му са все някакви богати американци от 20-те години, без самият той да е типичният богаташ. Това кара читателят (особено българин/ката да се чуди каква е мотивацията на Фитцджералд и какво всъщност иска да каже авторът - и по-точно, ние имаме ли допирни точки в нещата, които смятаме за ценни? В известен смисъл това е въпросът дали аз съм прочела същата книга, която той е написал, щото понякога чонек има чувството, че не е. Няма да пиша повече, няма за цел да те убеждавам. Както казва Зори, остави си я за по-късно.

presly каза...

Книгата съм я чела в далечната си младост и помня, че ми хареса. От новия филм изгледах 5-10 мин. и ефектите страшно ме подразниха, гледах до веещите се завеси и до там...