Най-лошото е, щом
тоз, който знае всичко,
не отговори.
Романът е №11 по ред от приключенията на Ераст Фандорин, но хронологически
действието е от самото начало на следователската му кариера. В разгара на Руско-японската
война (1904-1905) дълбоко в територията на Русия се случват някои загадъчни
произшествия, които по-мнително око би разгледало като саботажи. На Ераст
Фандорин е възложено да установи дали всичко е случайност, или японското
разузнаване е внедрило агенти за подривна дейност. Но дори и извършителите да
са наистина чужди агенти, те са доста странни и почти неуловими.
За да схванем обаче защо другарят Фандорин разбира толкова
от японските работи, действието ни връща през 1878, веднага след премеждията му
в Руско-турската война („Турски гамбит“), когато е изпратен като
заместник-консул в Йокохама, Япония. Пламенният му младежки нрав и
любопитството му го тласкат в поредица от опасности, в които се сблъсква със
самураи, нинджи, атентати, заговори, засади, нечувани бойни изкуства и въобще
се просвещава по много далекоизточни въпроси. Разбира се, както подобава, най-изненадващият
финт е оставен за накрая, внимавайте много.:)
Не знам кой е класифицирал романа като „масова литература за
интелектуалци“, но според мен интелектуалният елемент доста удачно би могъл да
бъде заменен със „за юноши“. Купищата опасни приключения, включително онези по
тънката част, в които се накисва главният герой, според мен биха допаднали идеално
на тинейджърското войнство, както и на всички онези, които вътрешно сме останали на
тази възраст.
А Борис
Акунин всъщност бил грузинец с оригинално име Григорий Чхартишвили и е
завършил японска филология. Разбирам го за псевдонима.:)
Ераст Петрович си
помисли, че мъжът, дори да има най-мирната професия, вземе ли веднъж оръжие в
ръка, никога не забравя това усещане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар