Пепел от кости – Кати Райкс

Дългът никога не зове. Той блъска по вратата, облечен в пълно бойно снаряжение.

10-ти епизод от случаите на д-р Тамперанс Бренан, котаракът на име Бърди и тяхното говорещо какаду с речник от долнопробен бардак. А да, разполагаме също с един брой вятърничава сестра, полубивш любовник и стар приятел, като последните двама го играят полицаи. Този път работата на д-р Темпи да изследва по-нови или по-стари кокали се оказва преплетена с трагичните съдби на няколко млади момичета, изчезнали в района на Монреал.

Хареса ми как Кати Райкс борави с факти, че се обляга на науката, но същевременно не изпитвам нужда да знам чак толкова подробности от обработката на труповете в патоанатомията. Поне добре, че престъпленията са приключили и вървим по следите, но все пак предпочитам решаването на загадки, а не създаването им. 

Докторката е интересен човек, образът й е с доста детайли и човек лесно я възприема като главен герой със специфичен характер. Монреал също е интересно място, франкофонските особености, места, реки, наречия, история, все неща, за които не съм подозирал нищичко. Не съм подозирал, че в такава близост до така английския остров Принц Едуард, има район, който е може би по-френски от всичко друго в Канада – Акадия. 

Начинът на писане на Кати Райкс е страшно увлекателен и със сигурност ще чета още от нея. Единствено ме дразни маниерът на модерните криминалета да посягат за сюжет към все по-отвратителни престъпления. Предполагам, че го правят понеже считат, че съвременната публика вече е претръпнала от страхотии и трябва да се измисли нещо още по-ужасно, за да бъдеш забелязан в навалицата. Хора, моля ви, не е нужно. 

По творчеството на г-жа Райкс имало дори крайно популярен сериал по FOX.