40 разказа за прочути композитори - Драган Тенев

След като на млади години бях силно впечатлен от разказваческото майсторство и богатата обща култура на Драган Тенев от книгата му „Малки разкази за велики художници“, тази година дойде ред и на тази за композиторите. Очаквано г-н Тенев не разказва за най-важното в живота на композиторите и пак стилът на всеки разказ е различен. Един е спомен за нещо лично преживяно, друг е сякаш разказан от самия музикант от първо лице, трети прави някаква съвсем случайна и странична връзка, но всички допълват с нещо ново стерилната представа за великите майстори, която бихме имали, ако прочетем за тях в енциклопедията. Единствено леко дразнеха отделните моменти, които беше посветил на комунистическия идеал, работниците, Интернационала и други такива глупости, но както и да е - времена, нрави и т.н., няма заради тях да си разваляме хубавите впечатления.

Какво запомних аз:

• Флорентинецът Жан Батист Люли, бащата на френската опера, фаворитът на Краля Слънце, като малък свирил по дъната на тенджерите в кухнята, а после научил на ноти кралския оркестър, който дотогава свирел по слух.
• Никой не е пророк в собствения си град. Дори слепият Хендел, родом от Хале, минал през Флоренция и разбрал това чак в Лондон.
• Историята за Менделсон, сина на богатия берлински месар и старите ръкописи на Бах. А също и как Хегел си натопил ръкава в супата.
• Пътят на Бах към слепотата. Бах се родил в Айзенах, учил в едно училище с Мартин Лутер, който пък после се възкачил в замъка Вартбург, за да пише истините си. 
• Кристоф Глук накарал музикантите да свирят без ръкавици и да идват за репетиции навреме. Скандално поведение като за Париж, ама нали е бил австриец и протеже на Мария-Антоанета...
• Малкият Моцарт бил изпратен от баща си да занесе някакви ноти, обаче по пътя ги похабил, и за да не му се карат, купил нови листове и на тях написал нов менует, който излязъл по-хубав от оригиналния.
• Как се слуша „Вълшебният стрелец“ на Карл Мария Вебер на дъното на чешка долина от радиото на закъсал за бензин москвич.
• Как Росини написал набързо „Севилския бръснар“, когато бил на зор да връща похарчен вече аванс. А операта е харесана чак на второто представление, когато дошли да я гледат и слушат не тези, които имат пари за премиери, а тези, които разбират от хубаво.
• Братът на Гаетано Доницети бил осъвременил турската музика и оркестри и дори е написал химна им. В това време самият Гаетано се състезавал с Росини и Белини да пише опери за под 8 дни.
• Брамс и Щраус са са били приятели, като първият като дете се е учил да свири по кръчмите в Санкт Паули.
• Бородин е бил крепостен, незаконен син на княз и състудент по химия на Менделеев.
• Иля Репин е бил приятел с Мусоргски и го е нарисувал на портрет в последните му часове.

• Чайковски е умрял, след като е пил вода от чешмата. Холера. 
• Как заради мъгла в Копенхаген може да кацнеш в Берген и да разгледаш вилата на Григ, шотландец по баща.
• Как Рахманинов е страдал по потъпканата от хитлеристката инвазия родина. От вилата си. В Лонг Айлънд.
• Морис Равел е бил ветеран от Вердюн приятел с Витгенщайн.
• За това как Гершуин е писал музика за хората на Америка. Толкова е просто.

Сборникът с истории за големите композитори изслушах под формата на аудио книга. Удачен експеримент, който препоръчвам.  Качеството е много високо, а текста изключително професионално чете Офелия Лазарова - с чувство, златен глас, изразителност и интонация.