петък, февруари 23, 2018

Сестри - Даниел Стийл

Някой ме попита защо съм почнал да чета женски книги, а аз даже не можах да обясня каква е тази, щом не е женска. Най-кратката версия вероятно би била, че това е книга за едно семейство с четири големи дъщери. Да, всъщност това я прави доста женска.

В тази книга няма нищо невероятно, изненадващо, странно. Тя разказва плавно и равномерно за напълно делнични неща в живота на едни обикновени хора. Е, в самото начало имаше една катастрофа, която остави сестрите без майка, а едната от тях ослепя, но това беше само нужното побутване, което да промени досегашния им живот и ние да проследим какво ще стане с тях. Могат ли четири големи жени, всяка с живота и професията си, временно да заживеят заедно, за да се опитат да помогнат на пострадалата, и какво ще стане с баща им, който е бил болезнено зависим в ежедневното си съществуване от жена си?

Наистина гледната точка, от която са представени героите и действието като цяло, е малко по-различна, отколкото ако разказваше мъж и героите бяха братя, но това е само забележимо, без да прекрачва в дразнещо. Нормалността на разсъжденията и реакциите на героите е като живителна струя, която успокоява читателя и потвърждава собствените му подозрения и съмнения в подобни житейски ситуации. Чрез героите си Даниел Стийл най-общо казва: "Не се притеснявай, това при теб е нормално, виж на колко други хора се случва, не е голяма работа, ще се справиш. Може дори да е било за добро." И на човек му олеква.

Наистина авторката и героините й обръщат доста внимание на неща като кой с каква коса е, с какви дрехи, как му стоят, на бижута и интонации. На срещи с мъже, кой колко яде, кариери, домашни помощнички, ревюта, адвокати по разводите. Неща, които са ми чужди или защото са твърде женски, или твърде американски. Но пак да повторя, защото е важно, разсъжденията и реакциите на героите са нормални и човек се успокоява, като вижда, че и други мислят като него.

Та така. Браво на Даниел Стийл, но ако може да ги пише по-кратки, би било още по-добре.:)

5 коментара:

Мокри Бележки каза...

Историята не е нова, но изпълнението е различно.

Анонимен каза...

Цонко, ясно че незлобливо ги закачаш, ама къде си видял жена на говори или пише кратко?!?!
Това го умееше единствено Урсула Ле Гуин – вечна памет на майсторката.

Браво и на теб за интересния контраст спрямо „хокея“ и за човечното четиво, което споделяш – така ми звучат впечатленията за книгата, които споделяш.

Явно препоръчваш книгата за четене от мъже – кажи го директно, защото иначе Даниел Стийл надали бих прочел. Просто защото до сега бях предубеден - най-вероятно заради „дизайнерските“ корици на издадените в България нейни книги. Също заради един-два слаби филми по сценарии на нейни книги, които случайно съм гледал.
http://trakietsadobri.blog.bg/

Анонимен каза...

Послепис: Тази корица ми изглежда най-естествената от досега видените. Ако срещна книгата на живо, ще питам да я прочета.

Добри

Стоян Христов каза...

Книгата не е нещо изключително, но беше много приятно да се изслуша.:) За другите й произведения не мога да кажа нищо, нямам впечатления, а само подозрения. Корицата обаче е доста сексистка, ако ме разбираш.:):)

Стоян Христов каза...

@Мократа бележка
А коя е по-старата история?:)