Виден лондонски адвокат с надежди за политическа кариера написва скандален бестселър, разбираемо - под псевдоним, и тази привидна скромност тласва няколко користолюбиви души да закопнеят да си припишат заслугите, още повече щом става ясно, че холивудските студия биха дали мило, драго и 150 000 долара за филмовите права над романа. Вуйчото на Понго Туисълтън, явяващ се и пети граф Икнъм (вуйчото, не Понго), е в ролята на мисловния гений, който със соломонова мъдрост раздава сладост и светлина, по собствените му думи, и се наема да разнищи случая така, че всеки да си получи заслуженото. Малоимотен благородник да разкара залепилата се за него от невръстно детство нахална гувернантка, няколко чифта разлъчени сърца да се съберат, нямащите да проимат, алчните за чуждо имане - да се охарчат, както и да се разкара един отвратителен шкаф, имитация на орех, от родовото имение Давтейл Хамър.
Чудна е човешката природа, но явно дори след десетки прочити на перлите, отронени от гениалния ум на Удхаус, пак няма да спра да им се дивя, като туземец на стъклени мъниста! Толкова засукани плетеници в хода на действието, така внимателно конструирани, коя от коя по смешни, обрати и изненади, всичките сервирани с блестящия изказ, който е такава наслада за окото, ухото и ума, за да завърши всичко точно както си трябва, нагласено сякаш от ръка свише. Ге-ний!
Преводът е на Жечка Георгиева, която не знам как го постига, но е счупила всички възможни рекорди за качество, за разлика от българската корица, която е по-безидейна и от някои по-овални български министър-председатели. Което, като се замисли човек, не е чак толкова лесно.
Сър Реймънд никога не бе имал особено високо мнение за съвременния млад мъж, намирайки го тъповат, ленив, груб, немарлив и накратко казано, едно леке върху лондонския пейзаж.
***
Преди известно време съпругата ми, твърда привърженичка на силната централизирана власт, реши да се нагърби с бремето на семейните финанси и ми отпуска само малкото количество джобни пари, необходими на един мъж за тютюн, самоуважение, топки за голф и прочее.
***
Полицейски сержант Макмърдо бе едър мъж с добродушно, макар и донякъде вяло и неинтелектуално лице, подчертано буренясало с мустаци откъм центъра.
Сър Реймънд никога не бе имал особено високо мнение за съвременния млад мъж, намирайки го тъповат, ленив, груб, немарлив и накратко казано, едно леке върху лондонския пейзаж.
***
Преди известно време съпругата ми, твърда привърженичка на силната централизирана власт, реши да се нагърби с бремето на семейните финанси и ми отпуска само малкото количество джобни пари, необходими на един мъж за тютюн, самоуважение, топки за голф и прочее.
***
Полицейски сержант Макмърдо бе едър мъж с добродушно, макар и донякъде вяло и неинтелектуално лице, подчертано буренясало с мустаци откъм центъра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар