понеделник, ноември 22, 2021

Приказка за Тройката - Аркадий и Борис Стругацки

Ако купчината от руски комунистически нелепости има мащабите на планина и абсурдният бюрократичен произвол е един от върховете ѝ, то действието на тази книга се намира отвъд ръба му. Тази порочна система така умело е претопила всички никому ненужни, но за сметка на това всесилни администратори и чиновничета от царско време, след това ги е ъпгрейднала със злобата, популизма, безхаберието, нагаждачеството и възторга на профана от това да нищо да не вършиш, от теб да зависи всичко и да си постоянно зает, и след това ги е изстреляла в бъдещето. Точно така, в Тройката, за която става дума, няма нито разкрепостени шведки, нито традиционен конски впряг, а по подобие на отрядите на НКВД за политическа саморазправа и узаконен разстрел от края на трийсетте години служи за "утилизиране" на различните. Тук идва фантастичната част, в която на свои заседания Тройката от бъдещето разглежда случаите на самозвани изобретатели, извънземни, опитомен птеродактил, говореща дървеница, разумно мекотело на име Спиридон и много други кой от кой по-странни образци под критичния и насмешлив поглед на няколко млади научни сътрудници от измислен институт, които използват правилата на системата, за да я объркат и насочат в своя полза.

Книгата ми се стори колкото смешна, толкова и тъжна. Обяснимо ми се видя защо преди промените е била забранена и защо системата не е допуснала някой да я подиграва така очевидно. Написана е по толкова забавен начин, че има шанс да се хареса и на читатели извън все по-тесния кръг на запознатите с маниера на действие на властта през онези години. По същата причина навява и тъга в сърцата на същото малцинство, което би оценило иронията на това да обвиняваш извънземно в това, че е кулак, както и най-малкото с припомнянето, че в не толкова далечната ни история подобни самозвани тричленни групички за нула време са разстреляли без съд и присъда стотици хиляди човеци. 

Ала нека бъдем позитивни, това все пак е една доста весела книга, и ако умението на човек да се надсмива над несгодите е признак на висш интелект, нека не падаме по гръб и с усмивка и самодоволство да се порадваме на IQ-то си.

Книжката излиза през 2019 под номер 122 като много удачно предпоследно допълнение към епичната поредица "Галактика", а преводът и бележките под линия на преводача Милан Асадуров заслужават огромнейши комплименти.

Няма коментари: