Войната на маковете - Р. Ф. Куанг

Историята започва като истинско фентъзийно клише: Малко сираче от последната война между две враждуващи империи има таланта и упоритостта да учи, за да се измъкне от провинциалната мизерия. Следват успех на държавните изпити, прием в най-престижното училище и бясна въртележка от препятствия и враждебност на всяка стъпка по пътя ѝ. Фонът на събитията напомня за историята на Китай и вероятно това не е случайно, макар официално действието да се развива в измислен свят. С напредъка на действието тя попада в по-свойски екип, където има и доста по-странни хора от нея. Менажерия, като от бар от "Междузвездни войни". Книгата се чете приятно и смесицата между неща, които очакваме, и такива, които ни изненадват, се е получила добре. Поне докато препратките към действителната история на Китай не станат прекалено ужасяващи. И ако не четете последната 1/3 между 2 и 5 през нощта.

Фентъзито е определено на много места като dark, което първо ме изненада, но след края на книгата съм сигурен, че не е грешно. Определено има пасажи, които стряскат, още повече при допускането, че голяма част от това е било истина. 

Макар и малко разпиляна, книгата е учудващо богата като за дебют и не смея да си помисля как би писала Р. Ф. Куанг, когато е ошлайфала писателските похвати. А може и да посмея, защото следващата ѝ книга извън трилогията за маковете "Вавилон: Тайна история" печели и "Небюла", и "Локус".

Ребека Куанг, родом от Гуанджоу, била на четири години, когато семейството ѝ емигрирало в САЩ. Учи и успешно завършва Кеймбридж, Оксфорд и Йейл. Първият ѝ роман"Войната на маковете" е завършен преди да навърши 22 и жъне огромен успех. Единият ѝ прадядо е бил точно в градовете, които са пострадали най-много при японската окупация.

Препоръчва ли се? Не непременно, само за много здрави стомаси.