Третата книга за "Дамска детективска агенция №1" и случаите на госпожа Прешъс Рамотсве от Габороне, Ботсвана отново доставя безрезервно всично необходимо на човека. Радост и тъга, справедливост, истина, почтеност, разпределени в няколко бързо разрешени случая.
Имаше една заподозряна в отровителство снаха, четири претендентки за миски, за които има съмнения в почтеността им, двама чираци-женкари, малко дете, намерено само в буша, а за капак и г-н Мотоконе, годеникът на главната героиня, се разболя от депресия.
Алегзандър Маккол Смит продължава да разказва толкова сърдечно и натурално, както не бих допуснал, че може да го прави никой друг мъж и европеец за Африка. Пред неговите истории категоричният ми страх от този огромен континент и неговите обитатели винаги се смекчава и ми се приисква и аз да съм там по местата, за които разказва, сред добрите хора с традиционни ценности и възпитание. В неговите истории винаги съм сигурен, че доброто ще победи, няма друг начин.
пп. Какво заглавие, а? А това на следващата книга е също доста силно: "Школа по машинопис за мъже „Калахари“
Няма коментари:
Публикуване на коментар