Лъжите на Локи Ламора - Скот Линч

Парите разведряват човека.

Това е дебютният роман на някой си Скот Линч, с който той изведнъж добива голяма популярност през 2006. Чуйте само мелодията на заглавието - "Лъжите на Локи Ламора". Не ви ли звучи вълшебно?

Веднага прави впечатление колко усилия е положил авторът да развие интересна и различна вселена, с оригинални географски понятия, гилдии, религии, дори календар и летоброене, с намеци за история, която ни става неудобно, че не помним. Не знам дали е някаква мода във фентъзито, но отново ("Песен за огън и лед") има подробни описания на това как се обличат героите и детайли от кулинарията на този свят. А това, за което всички майстори често опяват - да има интересни герои, вече е нещото, което се добавя и прави разликата. Локи обича да лъже. Той така диша. Очите му шарят, сърцето му бие, умът му щрака. Измисля схеми, увлича се, понякога и без причина, и играе роли с лекота. Безобиден ли е? Не сме сигурни. Рискува ли нещо или играе на сигурно? Думата сигурност я има някъде в речника му, но на рядко отваряна страница. И така е още от първите му дни на сираче, осиновено от гилдията на крадците, но и през годините му на възрастен, когато дава тон на другите сираци. 

И пак да се върна на света, в който се развива всичко, защото той провокира и изкушава. Иска ти се да знаеш за нещо, за парите, за забавленията в този град, за богатите и бедните, за греховете им. За престъпниците и благородниците. Има някакъв полъх от чара на средновековни италиански градове-държави, алхимия, която е поела по много странни пътища, и малко, но пък доволно зловеща магия.

Да го оприлича на друга книга - не мога. Да го препоръчам - длъжен съм.

Смятайте вършеното от нас за, хм, нещо като таен данък за благородниците, които притежават повече пари, отколкото благоразумие.
***
Каже ли ти някой, че навиците умират трудно, Локи, да знаеш, че те лъже - те като че никога не умират!
***
Странно, колко лесно се постигаше власт само с малко нагла простащина.