Алън Пийз е австралиец, който пише книги за това какво си казват телата ни, докато си говорим с устите си. Доста е успешен в работата си и е един от най-популярните автори по темата.
Четенето на книга за езика на тялото би могло да започне и като признание в произволна американска група за взаимопомощ: Аз съм неграмотен, защото не разпознавам несловесните сигнали на хората, с които общувам. И това е прост факт. Предполагам, че е възможно повечето отбиващи се тук да не са чак толкова зле, но оставам подозрително настроен. При условие, че според различни изследвания над 80% от общуването на хората е невербално, е странно, че никой не обръща внимание на изучаването на значението на най-универсалните жестове и мимики. В образователната система езикът на тялото напълно се пренебрегва, докато в същото време от теб искат абсурдното познание „какво е искал да каже авторът“ в произведения със съмнителни качества и актуалност.
В тази книга Алън Пийз е обърнал внимание какво означават различните жестове, които всички правим несъзнателно, и е обяснил как ако внимаваме, ще можем да разбираме по-добре, а при достатъчно майсторство и да манипулираме събеседниците си. Книгата е доста интересна, защото дава прости обяснения за очевидни неща, за които вероятно досега не сме се замисляли. И има много картинки, от които ти става ясно съвсем точно „какво е искал да каже авторът”.:)
Насоченият показалец е един от най-дразнещите жестове по време на разговор.
***
Когато става дума за ритуалите на ухажване, повечето мъже са почти толкова ефективни, колкото е и някой човек, който е застанал на брега на реката и лови риба, като се опитва да удря рибите по главите с дълъг прът.
***
Хората съставят 90% от мнението си за даден човек въз основа на впечатленията от първите 90 секунди след запознанството с него.
Странно е като съвпадение, но е факт, че Алън Пийз е решил да гостува в България точно когато аз прочетох книгата му.
