Цялата работа в романа се въртеше около това, че в близкото бъдеще изобретили метод за копиране на кажи-речи всякаква материя, който бил заплануван едва ли не като разрешение на световния глад. Обаче малко по-късно учените от уж провалилия се проект започват един по един да загиват при различни "случайни" "инциденти". Като начало, разбира се, беше загинал основният мозък на цялата идея. С напредването на действието и разкриването на мистерията (някаква кино-звезда беше забелязана да ходи да пазарува няколко дни след официалното и погребение) се оказа, че групата гении са можели да правят не само перфектни копия на всичко живо, но и да записват мозъци в "кристална форма", каквото и да значи това. Нали си представяте бляскавите бизнес възможности пред тартора на групата, който естествено не е беше съвсем умрял? Имаше телефонни разговори с тези записи на човешки личности (правени в различни времеви моменти и никоя от тях не знаеше предишните какво са говорили:), секретни планове, завери и престрелка, плюс признанието, че цялата история се разказва от един такъв конструкт...
Хм, сега даже взе да ми се струва по-хубаво от преди...