Рядко безсмислено парче, което може да мине за доказателство, че и през комунизъма се е издавала необикновено блудкава фантастика, която може би съдържа някакви много добре прикрити достойнства, които аз не можах да открия.Какво имаме като цяло. Един ГДРейски тракторист в един прекрасен за него и ужасен за бъдещите му читатели ден решава, че му е писнало да се друса из бранденбургските ниви. Какво практично обаче може да направи с аграрните си заложби? Лесно е да се сети човек – професионален писател, разбира се!
Измисля си той една идейка, която според партийната линия да е подходяща за младежта (... осъждат човека на бездействие, като му отнемат всяка работа, а с това и всяка отговорност. Който допуска това, доброволно се оттегля от живота.), поръсва я обилно с цветни трика, мигащи светлини, опияняващи напитки, космически намеци и борба за независимост и е готов. Какво повече му трябва на човека? Сюжет, стил, диалози, характери? Айде бе, отживелици...
Това скучно парче минава за най-възвишената му творба, с която заслужил председателството на някакъв съюз на писателите в ГДР-то, честта да пише сценарии за немското студио "Бояна" и т.н. Макар на мен да ми се струва, че е било по-скоро по партийни заслуги. Пази, Боже, и никому не давай...
Подобни книжовни недоразумения ми помагат да разбера защо доста иначе интелигентни хора-естети се гнусят от фантастиката. Ако това беше първото ми четиво от жанра, и аз нямаше да посмея да посегна втори път.
А корицата на оригинала е също толкова смотана, колкото и на превода.
