Пръстенов свят - Лари Нивън

Действието на моменти ми приличаше на стар ластик. Едни участъци са се скоравили, други са се разтегнали прекалено много и не могат да се съберат, а пък трети са така накосени, че още малко и ще се скъсат.
В началото беше многообещаващата завръзка – появи се представител на изчезнала екзотична раса и започна да набира екипаж от “специалисти” от различни видове за тайна, опасна и добре платена експедиция. Всичко изглеждаше прекрасно като в бар от “Междузвездни войни”, докато не стигнаха до местоназначението и напрежението заора и предаде богу дух. Много скучна и безидейна среда на романа. Но затова пък разполагаме с един бляскав и топъл хепиенд. Главният герой срещна жената-мечта (с младежко тяло и умения на 200-годишна “професионалистка”), дивият звяр стана кротък и разумен, подлият двуглав спекулант остана без една глава за назидание, а жената със селектирания хипер-късмет се влюби в местния Герой – кръстоска между Рамбо и Конан, с речник от двуцифрено число думи (друго си е да си с късмет, а?!). Да не забравим, че всички желаещи се прибират вкъщи (home, sweet home…) и се оставя гигантска порта за продължение.
Недоумявам как са я наградили тази книга хем с Хюго, хем с Небюла. Може би през 1970-та е имало някакво засушаване сред писателите фантасти, та и Лари се е вредил.

...

Като ми поотлежа малко, реших да добавя и някои заслужени комплименти. Не мога да не отдам дължимото, че авторът се е погрижил да представи реалистична картинка на това, как би изглеждал един не сферичен, а пръстенов свят. Какви ще са хоризонтите, дните и нощите, атмосферата, торнадата и т.н. украшения. Свежа ми се видя и идеята за оръжие, което кара електроните в материята да изгубят заряда си и оттам облъчените предмети се разпадат мигновено на плазмен прах. И безспорно трябва да се спомене, че най-страхливата раса на света се оказва еволюционно най-напреднала. Странна работа, нали уж съдбата закриляла смелите...?