неделя, април 29, 2007

Брулени хълмове - Емили Бронте

Как да не се подмами човек да я захване, когато още на първата страница се разбира, че романът разказва за съдбата на човек с неслучайното име Хийтклиф? (Чак накрая се сетих, че нарочно беше чужденец с неизяснен произход – редовите поданици на лъва и еднорога не правят така. /Тук клатя назидателно пръст./) И аз така си казах, не ще да е случайно, а пък то какво се оказа...

Имаше и мъдри слова в книгата:
- Не бива да лежите до десет часа. Най-хубавата част от утрото си отива дълго преди тоя час. Човек, който не е свършил работа за половин ден преди десет часа, рискува да остави недовършена работата за другата половина на деня.
А имаше и откровено дърводелски авторкини решения:
- Ставай, проклета идиотко, преди да съм те смазал, та да се свърши с тебе!
***
Взех някаква книга и се престорих, че чета. Щом помисли, че съм потънала в четивото, тя започна отново да плаче мълчаливо. Това, изглежда, бе любимото и развлечение в последно време.
(wtf???)

Такива и други подобни изказвания ми подсилиха впечатлението, че книги като тази са духовните и технологични предшественици на сапунените сериали и норте-американската категория „чиклит“. Светът се ограничава за по-лесно до две семейства от две съседни имения и се започват едни описания на душевния мир, основно на героините, а понякога и на героите, ако се случи да са от по-лигаво-лиричен тип.
Иначе имаше и добри (за мен, защото напоследък се преориентирам полека и аз) попадения с описанието с какви занимания може да си прекарва дните младежта в селско имение без електронните глезотии на цивилизацията. Разходки из полето, катерене по дървета, езда, лов, търсене на гнездата на яребиците, разменяне на литература с комшиите, бракове със същите и други подобни. А пък ако си имаха горките и езеро с гора и планина наоколо, щеше да им е още по-весело...

И един съвет – ако авторката не се беше занимавала с лигавото бръщолевене на женските персонажи, (изключая прислужницата Елен Дийн) книгата щеше да има още две достойнства – краткост и читаемост без лекарства против морзка болез.
Като цяло не е лошо да се прочете, но не бива и излишно да се бърза. Подходяща е за приспиване, ако сте на гости в плитката провинция и библиотеката в спалнята за гости не съдържа друга литератера, освен книги по неорганична химия, селскостопанска енциклопедия, том - от А до Й, и криминални романи от Агата Кристи, които знаете наизуст.

14 коментара:

lindyhopper каза...

Хихи! Значи се отказваш от Хенри Джеймс, Емили Дикинсън и Джон Голзуърди:).

Цонко каза...

Сакън! Първо ми се полага реанимация обаче... Даже направих първите стъпки към съживяването с продължението на "Галактическа болница".;)

lindyhopper каза...

И в кое отделение беше разпределен? ПЧСЕ(Пиещите пепси, ядящите ситно накълцан без кожи с пъпки чон, дишащите симбикорт при налягане 1атм - 500м надморска височина)?

Цонко каза...

Щъ дрънкъм!!! Кучее...кръв в жилите!!

lindyhopper каза...

Пардон, шери. И "Момиче, мини по моста!" щеше да свърши работа. Подразбира се, че на моста има куче;).

Анонимен каза...

Не мисля,че сюжетът на "Брулени хълмове" има допирни точки със съвременните сапунки ,по-скоро има съществени противоречия.За мен привидните прилики със сюжетите на сапунките са си цели пропасти ,ако се погледне по-издълбоко на тях.

Цонко каза...

@анонимен
Прав си, така е, доста се различават. Приликата, за която се сещам, е че са били и все още са ориентирани към една и съща аудитория или поне приблизително сходна. Сюжетите също имат много сходства, темпото и типът на разказване - също. Дори развръзките на завързаните сложни любовни отношения често пъти завършват пак по сходен начин - или със сватба, или с погребение.
Та като цяло пак оставам да си мисля, че по нещичко си приличат.;)

Анонимен каза...

"Ревюто" ти (ако това писание въобще може да се нарече така)не се слави нито с дълбокомисленост, нито с проникновеност... и съветвам сериозните читатели просто да го подминат (нещо, което аз очевидно не мога да направя). По начина, по който е написано, както и по подбора на "представителни" цитати от романа, си личи, че нищо не си прочел, съответно разбрал, от "Брулени хълмове".

Стоян каза...

Започвайки да пиша тази радостна реплика на особения ти коментар, имах желание за два типа отговор и понеже не можах да фаворизирам единия за сметка на другия, реших да ги напиша и двата.

Вариант1
Тъй като ревю се явява чуждица в българския език, най-честно и лесно е да се ориентираме какъв смисъл носи, ако погледнем първо в речника. А там пише:
1. Преглед, разглеждане; преразглеждане, ревизия; рецензия, критика; списание; преговор, повторение.
Аз лично с чиста съвест идентифицирам 100% от това, което пиша, с изброеното по-горе. Виждам, че ти не си на това мнение и би ми било интересно да знам защо.

Не бих тъгувал особено, ако “сериозните читатели” започнат да ме подминават. От една страна това ще значи, че съм имал реален шанс да се свържа със себеподобни, но от друга - не задължавам никой да харесва това място в мрежата. Както се вижда още от пръв поглед, това е личен блог и той отразява личното ми мнение. Не на някое издателство, не на съюза на писателите. Искрено и неподправено. Не разбирам също какво те накара погрешно да заключиш, че пиша за нещо, което не съм прочел. Та нали все пак това е същината на “Първи впечатления от последно прочетеното”? А може би ти ще ми обясниш какво не съм разбрал?

От друга страна ми се искаше да отбележа, че не е никак редно от моя страна да си давам труда да отговарям на анонимен коментар с доста спорно като стойност съдържание, който е прицелен не в коментираната книга или автор, а в личността ми. Защото това е меко казано невъзпитано и нелепо.:)

Вариант2
Ох, котьоо…;)

Лора каза...

По мое скромно мнение морзка болез всъщност е морска болест.Извинявам се,ако прозвучи грубо,нямам това намерение.Случва се човек да допусне грешка докато пише на компютър ,но това ,нека си признаем , не е техническа грешка.
Съжалявам много,че не сте разбрали съдържанието на книгата и не сте вникнали достатъчно в него.Иначе "ревюто" е меко казано нелепо.Моят съвет е да прочетете "Брулени хълмове" отново и да вникнете в съдържанието,но без да започвате книгата с нагласата ,че е "лигава" и "глупава".Не искам да ви обидя или засегна по някакъв начин с коментара ,просто давам приятелски съвет.Благодаря.

Стоян каза...

@Лора

Здрасти и ти!:)
"Морзка болез" е цитат от Пипи, толкова често го използвам сред приятели, че вече съм започнал да забравям за кавичките, мой пропуск, разбира се.:)

Всъщност и на мен книгата ми хареса, макар наистина повечето хора да не го долавят в "нелепото" и представяне. Това донякъде се получава, защото никога не съм се стремил да правя преразказ на която и да е от прочетените книги, нито пък да се изразявам тук като при "отговор на литературен въпрос". Не искам да запознавам никого с нищо, а просто да излея някакви мои първи впечатления от книгата. Те рядко са най-представителното нещо за нея. Често пъти не е и 100% от моето мнение за цялата книга, а просто разни отделни неща, които са ми хрумнали. Нищо не поправям, не редактирам, не добавям. За тази цел разчитам на хората (като теб), които любезно си правят труда да коментират, а аз - да им отговарям. И така разговаряйки си за книгата повечето пъти отбелязваме и други нейни достойнства, които да били "пропуснати" в основния текст за нея. Според мен така е по-приятно и интересно, не мислиш ли?:)

Цялото разкриване на достойнствата на книгата обаче се получава само когато хората си споделят на всеки от тях какво му е харесало. Може и съвсем накратко, с по едно-две изречения, но пак се дава принос за цялостното разхубавяване на мненията за романа.

Ти би ли споделила защо "Брулени хълмове" ти е толкова присърце?

Лора каза...

Явно пропуска за болестта е мой:)))
Защо "Брулени хълмове" ми е присърце?Историята е смешна,в началото я мразех,баща ми ме караше да я чета,но аз не обичам любовни и романтични истории и си мислех,че тази е точно от тези лигави и блудкави предшественици на латиноамериканските сериали.Забавно...,но баща ми каза,че трябва да я прочета и затова реших да го направя.Казах си "Добре,няма да заболи..." и така я прочетох.В началото си мислех ,че е скучна,но като помислих внимателно и осъзнах,че всъщност много ми харесва.Главно заради главния герой.Обичам не всичко да завършва с "happy end" мисля ,че е доста скучно и изтъркано и факта,че книга от 1847г. е с различен от очаквания финал много ми харесва.Все пак,да вземем за пример Джейн Остин и "Гордост и предрасъдъци",книгата ми е любима и според мен тя трябва да завърши щастливо.Не знам защо,но още като започна една книга и си представям края и(най-често щастлив).В "Брулени хълмове" не беше така ,Хийтклиф много ми допада като главен герой.Той е мил и добър и в същото време е жесток и безскрупулен.Естествено и според мен книгата си има недостатъци - лично аз изобщо не харесвам главната героиня,Кати,това момиче е странно и не знае какво иска до края на книгата(до края на живота си,тъй като тя не умира накрая).

Това е мнението ми за книгата,ако имате още въпроси бих се радвала да отговоря. :)

Стоян каза...

@Лора
Не, нямам въпроси, няма да се изпитваме като в училище я.:) Просто ми беше интересно какво може да хареса един млад съвременен човек в една стара класика като тази.

Мен например никой не ме е карал да я чета насила, нито пък ми е препоръчвана. Просто я извадих от домашната библиотека и сигурно заради името на авторката или пък заради славата на самата книга, и я захванах. Не знам дали съзнателно така ги чета, но общо взето се получава така, че редувам стари класики с по-нови неща. Приятно е и разнообразява.:)

Наистина Хийтклиф е това, което прави книгата интересна, няма друг такъв образ.:) Не знам доколко е ценно това един герой да се развива в хода на действието, но за тази книжка е много съществено. В повечето старовремски романи от пръв поглед се разбира кои са добрите и кои лошите, защото краските са така засилени, че има или само много-много добри персонажи, или много-много лоши - не може да се объркаш. Докато Хийтклиф е странна птица. Виж, за Кати много точно и възпитано си го казала - просто не знае какво иска. Аз бих добавил и че е лигла, ако ме прощаваш за израза.:)

Много приятно впечатление ми правеше как героите все си правеха разни визити пеша. През полето и хоп, все едно е най-естественото - от едното до другото имение го нямаха за нищо. Сега като знам разни познати младежи как искат колата от техните, за да идат "на кафе", което кафене се намира на 5 минути пеша и направо ми е смешно. Предполагам, че е станало въпрос на престиж да се ходи колкото е възможно по-рядко пеша.:)

Лора каза...

Предполагам, че е станало въпрос на престиж да се ходи колкото е възможно по-рядко пеша.:)

Май да...

И да,прощавам ти,Кати си е лигла :DD