Не знам точно как го прави Александра Маринина, обаче те принуждава да четеш на един дъх. Забавиш ли темпото, останяш ли си по независещи от теб причини и за утре, и ти се разваля удоволствието. Почти тотално, на 90%. За нея изглежда е много важно не само да не спираш да четеш, а и да върви стихийно. Или всичко, или нищо...
В нейните книги няма частни детективи махмурлии със смачкани шлифери, с плоски бутилки царевичен дестилат по джобовете, които шишета по неведом начин остават здрави, нищо, че съдържанието на шлифера злодеите го млатят на почивки. Това което го има е оперативно-следствената работа на „Петровка“. И няма нищо скучно в това, нищо че така звучи. Има интелигентни и изобретателни престъпници, които трябва да бъдат надцакани на тяхната игра. Има организации с огромни ресурси, срещу които, нека не се заблуждаваме, успяваш да постигнеш нещо, само ако те по някаква причина решат така. Има я достоверната гледка от кухнята на следствието, методите за събиране на сведения, за попълване на картината, на белия лист, от който се започва при всяко престъпление.
В „Смърт заради смъртта“ пък има и допълнителни екстри. Има и цианид, с който противно на теоремата на Агата Кристи, щедро черпи не женска ръка. Има престъпник, който така умело замаскира следите си с огромни копи сено, но Настя Каменская ги преравя търпеливо и открива и най-мижавите карфички. Има и по-голяма доза драматизъм от обичайното за роман с убийства, която впрочем само придава още чар и читателят не скърби прекомерно за загиналия и животоспасител и помощник. Ех, само да не беше толкова млад и влюбен, това му изяде главата. (Като на бистришки глухар през май.;)
Ако можех да срещна авторката на живо единствената ми забележка би била да си намери съветник за техническата страна на романите, защото колкото пъти се стигне до споменаване на компютри, антени и комуникации (а те в случая бяха от решаващо значение) и всеки път се свивах като слаб ученик пред черна дъска от неудобство как претупва пасажите с апаратурата, колкото за отбиване на номера. А не върви така, щом всичко друго е изпипано майсторски.:)
В нейните книги няма частни детективи махмурлии със смачкани шлифери, с плоски бутилки царевичен дестилат по джобовете, които шишета по неведом начин остават здрави, нищо, че съдържанието на шлифера злодеите го млатят на почивки. Това което го има е оперативно-следствената работа на „Петровка“. И няма нищо скучно в това, нищо че така звучи. Има интелигентни и изобретателни престъпници, които трябва да бъдат надцакани на тяхната игра. Има организации с огромни ресурси, срещу които, нека не се заблуждаваме, успяваш да постигнеш нещо, само ако те по някаква причина решат така. Има я достоверната гледка от кухнята на следствието, методите за събиране на сведения, за попълване на картината, на белия лист, от който се започва при всяко престъпление.
В „Смърт заради смъртта“ пък има и допълнителни екстри. Има и цианид, с който противно на теоремата на Агата Кристи, щедро черпи не женска ръка. Има престъпник, който така умело замаскира следите си с огромни копи сено, но Настя Каменская ги преравя търпеливо и открива и най-мижавите карфички. Има и по-голяма доза драматизъм от обичайното за роман с убийства, която впрочем само придава още чар и читателят не скърби прекомерно за загиналия и животоспасител и помощник. Ех, само да не беше толкова млад и влюбен, това му изяде главата. (Като на бистришки глухар през май.;)
Ако можех да срещна авторката на живо единствената ми забележка би била да си намери съветник за техническата страна на романите, защото колкото пъти се стигне до споменаване на компютри, антени и комуникации (а те в случая бяха от решаващо значение) и всеки път се свивах като слаб ученик пред черна дъска от неудобство как претупва пасажите с апаратурата, колкото за отбиване на номера. А не върви така, щом всичко друго е изпипано майсторски.:)
4 коментара:
И аз чух добри думи за тая лелка, ама не мога да се престраша още да похарча за руска кримка :)
Тая тетка много добре ги пише кримитата, оставя те убеден, че точно така се работи в следствието.;) Нейната редица в домашната ни библиотека е даже по-голяма от тази на Тери... И изобщо не се пуаши от това, че е руско крими...
Вкъщи имаме всичко, което е издадено на български, а то не е малко. Така че само си намисли заглавия, а доставката ще я измислим някак.:)
Я кажи някое заглавие, което ще ме грабне. Да не взема да ударя нещо криво :)
"Черният списък", "Мъжки игри", "Пешките падат първи", абе каквото и да вземеш, няма да сгрешиш. Заглавията са откровено глупави, а и читателите се плашат от розовото издателство "Хермес", но прескочиш ли тия предразсъдъци, вече става интересно. Плюс това в не всички книги "добрите" следователи бият "лошите" престъпници...
Публикуване на коментар