Мигновечност – Атанас П. Славов

Могат ли феновете да станат писатели? И ако да, какво произведение да очакваме от един от лидерите на българския фендъм?
Даа, сложно. Малка книга, а доста тежка. Прекалено много силни идеи има за толкова малък обем. Все неща, които са мислени, мислени и изискват много внимаване, докато се четат. Не може да четеш бързо, да отмяташ страниците една след друга и да се опиваш. Не спори особено, а ако много бързаш, те заболява главата.
По стил ми заприлича на старите фантасти – Лем, Стругацки и други съветски величия – пише едно бавно и тежко, и все за Човека. Много внимание обръща и на човекознанието, което си е логично, но аз по друг начин го очаквах и си го представях и многото птици, песни, полети, пътища и вода ме дразнеха. Аз не мога така, не мога да харесвам, когато с изтърканите средства на поетите, които е известно, че от нищо не разбират и за нищо не стават, Наско се опитва да опише наближаващата революционна промяна с еволюционен смисъл в умовете не хората. Съгласен съм, че ще има промяна и че ще е въпрос на оцеляване, но не мога да се съглася, че след това всичко ще се свежда до птици, извори, вятър и любов.
“Пентаграм”, “Виталертон” и “Сред пустинята” ми допаднаха най-много, може би защото бяха по-изчистени от поезия. И ми се стори, че ако развие още историята от “Сред пустинята”, ще стане прекрасен самостоятелен роман. Много силен и същевременно много четим.
Хубава книжка, да не останете с грешно впечатление. Но може би не е за всяка възраст... Не знам, малко объркан останах, но при всички случаи доволен и благодарен за книжката.