неделя, януари 27, 2008

Последният еднорог - Питър Бийгъл

Приказката
Началото на книгата беше трудно. След толкова очаровани отзиви и очакване… Трудното идваше от пренаситения с вълшебство изказ. Според рецензентите П. Бийгъл вплитал във всяка дума магия и мелодия, за да се оплете сам и да съчини: "снега, който се сипе в лунните нощи ". Тези езикови особености за някои читатели сигурно са вдъхновение. За мен бяха препятствието, въпреки което продължих. И както става с други хубави неща, които се случват не заради, а въпреки… На стр.18 се появи Шмендрик Магьосника. На това място и аз се присъединих към приказката.

Героите
Разбирате ли, за истинска приказка трябва неудачник, който да се превърне в герой ("а това е занаят и нищо повече":), не бутафорни облаци за сняг, през които прозира луната :). И така Шмендрик ми стана любимец, следван от Моли Гру и на трето място принц Лир. Най-размишляващ беше епизодът с жителите на Хагсгегейт. Не е задължително и вие да сте белязани от същото място. Сюжетът изобилства от капани за размисъл, предвидени за всякакви възрасти и нрави:).

Задругата
Браво! Невероятно е, че само с добра воля и желание се правят книги като тази. Сигурно трябва и труд, и талант, и часове пред компютъра, и ровене в речника. Любими преводачески попадения:
  • гойни стада,
  • лицето му бе меко и приятно като бонбон,
  • мисля, че те те обичат повече, макар че и аз се старая колкото мога

Стиховете, илюстрациите, хартията, разпространението – всичко е обмислено в подробности.

Толкова красиви думи вече са използвани в безброй комбинации в текста и коментари. Не мога да пиша заключение на такава висота. Само ще си призная, че вече и аз се допитвам до Еднорогата "за онези доводи на сърцето, при които разумът немее".

Илюстрация: Ст. Димова

9 коментара:

Стоян Христов каза...

3хУра!
Рием с копита от нетърпение книгата да пристигне!:) Както всеки път, от известно време броим дните назад.;)

Анонимен каза...

Ама Шмендрик е било действителен персонаж от книга? Хаха, аз го мислех за крайно находчиво хрумване на един приятел в избора на ник :)

Книгата така и не успях да поискам да я прочета, целият този фанатичен пламък, в очите на дироподдържниците й стри на прах кълновете на желанието ми. Още повече стремежът да се постави като реална алтернатива при отиграването на житейски ситуации.

А

ПП. Какво става накрая с кончето? Умира или се нароява? :)

lindyhopper каза...

@Цонкo
Да донеса ли пемза?

Книгата е хубава, но аз не умея под писмена форма да изразявам въодушевление от бели приказки (дай ми скалпел и отровени прасета:).

@A
Кончето е от друга история - за вихрогончето и юнака ;).

Стоян Христов каза...

Уф, уф! Как режеш само... и със скалпела, и с отговорите.;) Жит-так!

Анонимен каза...

Аз, като едното преводач, съм длъжен да питам:

Какво те оплете в "...снега, който се сипе в лунните нощи"? Щото грешката не е на автора; и търпи оправяне, примерно в следващото издание.

С прасета и отровени скалпели... ъъъ, да де... не мога да помогна, но пък предлагам цял цирк изроди и деца, които не са. В следващата ни книга.

К;)

lindyhopper каза...

Чисто технически не можех да си представя как вали сняг от облаци, които не закриват луната (не е като слънце грее, дъжд вали:). Нощта или е снежна, или лунна. Съчетанието ми се стори нелогично и спекулиращо с романтиката (като Ястребов с Лунната соната:). Тези първи и лични впечатления не бива да се взимат под внимание. ОСОБЕНО от преводача! Иначе ще заприлича на капризите на Далида от песента, където й предлагат бонбони и карамел, а тя отвърнала с "още думи, хвърлени на вятъра". А може и във вятъра да е разковничето. Има такива особени нощи, в които духа вятър...а някой отива на театър;). Книгата е чудесна. Дано не съм засегнала екипа с несъстоятелни забележки. Благодаря,че посети блога. И пак ела - ще има още впечатления от Алманаха. Скоро?!

Анонимен каза...

А. Щом е проблем с логиката, не е у мене. :D

(Но си е точно така в оригинала. Иде реч за "мечка се жени, ма нощем". И е много красиво, представиш ли си го.)

От забележки не се засягаме, ами си ги записваме, тъй че - забелязвай, забелязвай. :) Ние тоз блог сме го забелязали отдавна и като ни пис-не да сме пис-атели, се отбиваме да видим какво са из-пис-али другите. Та - и за алманаха ще чакаме. :)

presly каза...

Малко късно, но днес попаднах на публикацията.
Относно "снега, който се сипе в лунните нощи". Напълно възможно. Скоро имаше такива нощи. Луната не се вижда-просто е по-светло от обикновено.:)

Стоян Христов каза...

Бива, щедро допущаме, че при условие, че макар луната да не се вижда, нощта може пак да мине за лунна.:)