петък, август 29, 2008

Истината – Тери Пратчет

Няколко пъти по различни поводи съм се чудил по въпроса за истината. Голямата истина една за всички ли е или всеки човек си има някакви негови малки истини? Изхарчил съм часове от времето на мои приятели, за да се убеждаваме един друг в правотата ту на голямата обективна, ту на малките части истини.

Тази книга е сред малкото от поредицата за Диска, които не са сканирани и пуснати за свободно четене из мрежата. Цитати от нея не фигурират в дългите списъци с крилати пратчет-лафчета. Никой фен на Пратчет няма да ви я похвали. Освен аз.:)

Намерих едно интересно размишление, пак принципно, за хората и обществото.

Значи то [обществото] е нещо различно от обществеността и хората? Да разбирам ли, че обществото не е същото като хората, които срещаме на улицата? И се оказва, че обществото се занимава с големите, умерени, разумни мисли, докато хората само се размотават и вършат дребни глупости.

И, разбира се, поуката от финалните редове, когато лампите светват, хората нетърпеливо се бутат да излизат, персоналът пали фенерчетата и тръгва между редовете, а в същото време биг бендът дава всичко от себе си и твори единственото нещо, заради което си е струвало да се отиде на този филм:

Защото нищо не е задължително да си остане вярно завинаги. Стига и да е достатъчно задълго. Истината ви казвам.

Хубава книга, кара те да се съмняваш в изначалните неща и да тормозиш познатите си с глупави въпроси като на всичкото отгоре настояваш за смислени и обосновани отговори.

п.п. А книгата се разправя за това, как в Анкх-Морпорк започва да излиза вестник.;)

9 коментара:

Анонимен каза...

За мен размишлението относно разликата между отделните индивиди и обществото, което ги обединява/представлява е, че в първия случай всеки гледа преди всичко себе си, а във втория, когато субектът трябва да се прояви като част прословутото "обществено самосъзнание", прави жертви, малки или големи, за ползи, от които ще се облажат куп (в идеалния случай - повечето) други хора.

Тук напира въпроса, защо тогава се случва понякога мнозинството да прави жертва в името на малцинството и това да е в тон с споменатото вече "обществено самосъзнание".

Хубав отговор намирам в разликата в мисленето на българин и средния, митичен западняк, като видят как някой го "ебат" неправомерно. Българинът не се намесва с идеята "добре, че не съм аз", а другоземецът помага или надига глас "защото можеше и аз да съм на негово място, и бих искал тогава някой да ми помогне и на мен".

Директно скачаме в смесицата от лична/чужда облага, правилно/грешно и т.н. все неща, за които е по-лесно да се разръчка кошера, отколкото да го подреждаш после. А и царицата междувременно излетяла.. (Зонец, намери си от Телалов "Царицата на мравките", много силен и много добре написан разказ)

Последното (смесицата) като цяло няма смисъл за мен, щото пак опира на нюанси и посочване на изключения, за които после пак се търсят общите им правила. Моето мерило е, че ако си от "моите" ще ги виждаш нещата като мен, със задължителният лек диапазон на различност. Останалото е дроб (както би казал "най-големият"), с която не ща да се разправям.

Бая нещо изписах като за нема нищо :)

А

ПП. И пак - Пратчет не харесвам :)

Цонко каза...

Бъди позитивен (така добре го умееш) и ми казвай какво харесваш, а не какво не.:)

Прочетох "Короната на мравките", чел съм и "Мравките" на Бернар Вебер.:)

Не съм много съгласен за митовете за "българина и средния западняк", но като че ли не това е важното. От митове има нужда, без оглед на това дали ти и аз вярваме в тях. "Хората" имат нужда от тях.:)

Аз обаче вярвам, че за да се получи по-ефикасно "обществено съзнание", трябва участниците в това общество да могат да мислят абстрактно и да са възпитани и научени да боравят с такива категории. Нещо като версията на Хайнлайн кой да има право да гласува. А възпитаването на такова мислене изисква усилия, то не е като ситуацията при българските футболисти да кажем - при наличието на пари, пиене, фолк-диви, А8-ици и други екстри защо им е да полагат усилия за каквото и да било, камо ли за разсъждения? Как да взимаш решения за благото на другите, когато скромния ти кръгозор е толкова презадоволен? Ами на теб просто няма да ти пука за скапаното им общество... И няма никакво значение къде по земята се намира въпросният презадоволен ограничен екземпляр.:)

Ама се отплеснахме.:)

Анонимен каза...

Моят стил речетативен, аз съм тип експлозивен. Позитивен... ;)

Добре. Спести малко време. За пишковия протокол, и аз съм чел Вебер :)

Дали е мит, не знам, но е факт, че има разлика и това не може да се отрече.

Трябва да обмисля идеята за импакта от абстрактното мислене, макар че примерът на Хайлайн не е много добър според мен. Там е точно наопаки.

За А8-ците съм съгласен, но това е процес на култивация, просто няма как да го изискваш на този етап.

А

alvin каза...

Аз бих я похвалил. И препоръчал. Стига жертвата да е 'подкована' с предходните анкх-морпоркски истории:)

Анонимен каза...

"Истината" беше първата книга на Прачет, която прочетох, зарибих се завинаги, зарибявам и другите с нея или "Глинени крака".Почти винаги ефектът е един и същ- феновете се множат.

Облачето каза...

Вебер е пълна скръб! В Пратчет е истината и не само ти я цениш ;-)

Цонко каза...

@анон
Супер! Радвам се, че има хора, които не само я харесват, а и предпочитат.:)
Аз също започнах да чета пратчетските книги не по ред на издаването им, а малко по-иначе, и също така си имам любими от не най-прехвалените му. Но откъдето и да ги захване човек, каузата при всички случаи си струва.:)

@облачето
Тихо, тихо за Вебер, че може някой да те чуе.;)

Simona каза...

Прочитайки тази статия в иначе приятния блог се сетих за една фраза,на която наскоро се натъкнах-от друг "авторитет", пак в интернет- пространството. А именно: "Едва ли някога сте чували за Pininfarina" :-)
Та както за фамилията Пининфарина, така и за "Истината" на Пратчет -доста хора са чували. И са чели. И могат да я цитират. Особено феновете на Света на диска (които далеч не са само орда пъпчиви пуберитети чийто речник се свежда до около двеста думи, включително междуметията...)
"Истината", като всяка друга История от Света на диска отразява обективни реалии. Пратчет намира своя начин да се посмее за сметка на обществото. И да ни усмихне и нас.
Не се заяждам, разбира се. Просто, никак не ми хареса поставянето на клише "Тези, полуграмотните, пратчетофили..."
Не ми харесва и подмолното разделяне на "сериозна" и "несериозна" литературата. Има само хубава и ... недотам.

Цонко каза...

@simona
Здрасти и благодаря за мнението!
Отвътре ме избива да ти отговоря по-точки на въпросите без питанки, които ме впечатлиха в твоя коментар.:)

- Аз намирам, че блогът е приятен заради, а не въпреки, статийки като тази. Възхвалата е толкова кротка, защото към съвършенството на автора няма какво повече да се добави, а не защото не го дооценяваме.:)
- За другите хора в интернет-пространството не се наемам да гарантирам, обаче аз смея да се считам за авторитет освен по творчеството на Пратчет и по доста други теми и материи. Основание за това ми дават най-малкото годините четене и препрочитане на материала.:) И всеки несъгласен е добре дошъл тук, за да сподели своето виждане.
- Това, което може би те е подразнило, не би трябвало да изглежда като обвинение в престъпление, че някой не е чел "Истината", а по-скоро че не е сканирана и пусната в обръщение за четене и цитиране из българското онлайн-пространство. Ако е така - моля да ме извиниш за недоразумението.:)
- Тук е последното място, където някой ще хули и подценява Тери и читателите му. Съгласен съм, че има много иначе интелигентни хора, живеещи в дълбока заблуда относно неоспоримите качества на книгите му, но честно да ти кажа не съм и убеден, че всички хора по света трябва да имат едни и същи ценности. Ако някой пак те нагруби на "пратчетофил", заповядай тука да те потупаме по рамото и да ти предложим носна кърпа.;)

И нека да не звуча като български политик на предизборен дебат, но ... наистина ти благодаря, че се обади.:)