събота, септември 06, 2008

Вертеп - Емил Зола

Преди все съм си представял, че произведенията на класика Зола се четат само от бабки със слабост към неколкочасови клюкарски маратони, които следобед ходят на гости на други такива бабки и се черпят с кафе и локумки или в краен случай сладко от вишни в малки чинийчета. Също и от млади госпожици в гимназиална възраст с черен молив около очите, които след 50 години ще ходят следобед на кафе и сладко. Като кажеш “Аа, Зола ли?” е някак авторитетно, после имаш право спокойно да попълваш “Нана” в кръстословиците, защото можеш да обясниш коя е тя и какви са и били проблемите, а не да го предъвкваш тихомълком сред останалите пастирски жерави и опери от Цумпе.

Любимото занимание на Зола се оказа да описва може би излишно натурално как някой с надежди за светъл живот пропада и затъва финансово, морално и всякак. Ако човекът си е бил отрепка и продължи да се “развива” в тази посока, никому няма да е интересен - няма клюки, няма сплетни. Обаче всеки който се е опитал да живее почтено и после е фалирал, семейството му се е разпаднало и е приключил из вертепите, е достоен за височайшето му внимание в рамките на поне 400 страници. Пиянството и развратът на гладачките и тенекеджиите в Париж – ах, колко забавно! Вестниците “Шок” и “Уикенд”, ама без картинките…

Ужасна книга, по-гнусно нещо не може да си представи човек. Героите са едни жалки, лакоми, пипкави, самовлюбени, нищи дребнави хора. За тях никога не можеш да кажеш с умиление: “Милите нещастници!”, както например би отивало на стайнбековите нещастници от Салинас. Защото тези са откровено гадни.

Извратеното мрънкане на Зола ми се стори удивително постоянно и настойчиво. Почудих се защо някой толкова би настоявал да “разобличава” греховете на другите и помията, в която живеят и мрат. Какви ли пък са били неговите проблеми? Защото не мога да приема, че човекът си е нормален и просто се упражнява в такива гнусни похвати в рамките на 20 свои книги, да кажем. Е, Уикипедията внесе малко светлина. Най-лошите ми предположения не можаха да се сбъднат, само защото Зола всъщност е бил още по-зле.

П.п. Голяма кочина е бил Париж преди два века, еей! А “Вертеп” се оказа името на една от по-долните парижки кръчми по онова време.

22 коментара:

Александър Кръстев каза...

Ха-ха-ха, да не ме е срам, че не съм чел Зола, значи...
А за Вертепа - така се казваше една долнопробна кръчма в Студентски град. Явно и родните "enterpreneur"-и го четат Зола.

Цонко каза...

Спокойно можеш да се гордееш.:)

А то в Студентски град има много работи, даже и заведения "на края на Вселената", но това не бива да те подвежда, че стопаните ги кръщават така заради силна фенщина към Дъглас Адамс.;)

Облачето каза...

Ох, отдъхнах си! Един "класик" ми отпада от списъка...

Цонко каза...

Точно така, той вече и от моя списък изпадна.:)

Анонимен каза...

След редакцията - Имаш да черпиш :)

А

alvin каза...

Eдин приятел от време на време чете Зола и после ме товари, раказвайки ми тежки миньорски истории. Не знам защо така се получава.
Слушам го аз и се чувствам като Момчето-Без-Дом в оная серия, когато бяха в мината и водата настъпваше и те се давеха като мишки и ебати детското филмче, значи.

Анонимен каза...

Ето затова, ти, копеле, можеш да пишеш :D

A

Цонко каза...

:)
Онова "детското филмче" е направо песен, Зола да видиш какъв огън и жупел сипе... Прилича на някой всеотдаен южняшки пастор, който е намерил призвание да плаши паството за нищо и никакви грехове и да се чувства удовлетворен после.:) А пък и в "Без дом" си беше направо романтика, справедлива кауза и т.н., всички симпатизирахме на момчето.:)

hazel каза...

Аз пък я си четох в прогимназията и не ме впечатли като _чак толкова_ черна. Може би точно такъв съм очаквала да бъде дивият капитализъм?:) Със сигурност не съм била обръгнала от четене на новини както сега. Да, да, знам какво ще правя като се пенсионирам...

Мопасан ми беше много по-депресивен, впрочем.

Niki каза...

Така,прочетох с интерес леко злобния и ироничен коментар за Емил Зола!хахаха...бабките,всичките други краски просто бяха страхотно подбрани и вмъкнати в един блестящ текст,за съжаление текс на човек,който не е успял да вникне в нещата.Не искам да кажа,че изучавам Зола от 67 години,примерно,но... се ГОРДЕЯ С ФАКТА,ЧЕ ТОЙ МИ Е ЛЮБИМИЯТ ПИСАТЕЛ,човек,който ме кара да се усмихвам от простите радости в романите,човекът,който ме кара да плача истински...дам,онова малко момиченце,което баща му го биеше с камшика...Та,тексът ти като текст е великолепен,но ако се опиташ малко да се замислиш,не само да правиш банални сравнения,ще видиш,че истинския живот е такъв,ГНУСЕН...нима днеска няма домашно насилие,нима днеска хората не са същите отрепки?!Нима парите не движат почти всичко за повечето тъпаци,няма да кажа като вас,който искат единствено да успеят по чужбина ,бършейки английски и американски кенефи?!Толкова много ли богоподобни сте станали за тези години...Това е едната страна на живота ,така е...но в романите му има много истина,колкото и да го иронизираш,някъде из страниците те има и теб като типаж,може да не го съзнаваш...може,но те има...но,нищо.яд ме е на такива като теб,опитай се да разбереш нещо,а не от една книга,да си правиш база за сравнение за цялото творчество и то и някакви елементарни сравнения и ялегории,тип ала ТройКа на РАзСъмване...тцтцтцтцт!!!

Цонко каза...

Здрасти Ники!
Моля да ме извиниш, ако съм те засегнал с подмятанията ми за бабките и Зола, със сигурност не е било умишлено. Просто исках да споделя в по-весела форма някои мои стари заблуди.

Казваш, че истинският живот бил гнусен като във "Вертеп". Ами аз пък не съм съгласен, ама хич. Смея да се похваля, че за 29годишен средностатистически българин, съм доста оптимистично настроен и съм убеден, че животът е прекрасен, та и отгоре. Но това се вече лични настройки и всеки е свободен да гледа на живота както си иска.

Можеш ли да ми препоръчаш нещо друго от Зола, което според теб е по-подходящо?

п.п.
Какво е Тройка На Разсъмване?

Светла Добрева каза...

На мен също ми е един от любимите автори, както и натурализмът ми е любим като жанр. Зола е изключителен писател и той наред с Мопасан (социален реализъм) обогатява много световната литература, те надминават учителите си Флобер и Балзак. А ако някой не може да види величината им, толкова по-жалко за него - няма да успее да види и собствената си низост.

Стоян каза...

@Светла Добрева

Здравей, Светле.:)
Вярвам ще се съгласиш, че различните автори пишат различно добре. Различните жанрове също имат различни стойности, през различните епохи пък се пише с различно качество. Защо? Ами защото умението да се пише добре, стойностно, с красив стил, да се разкриват по умел начин смисловите линии също се развива. И е съвсем нормално да очакваме, че един човек от началото на 19ти век няма да пише чак толкова добре като един от 21ви. Просто е въпрос на практика, натрупан от човечеството опит и развитие на въпросното изкуство.

Писанията на Зола за тогава може и да са вършели работа на читателите от 1877, но в сравнение с писателите от 20ти век е направо смехотворен. Плосък, едностранчив, скучен. За да се спечели вниманието на читателя трябват разнообразни похвати и усилия, а той отказва (още не ги е знаел, не са били ползвани от другите писатели) да ги положи. Това, че е надминал пък своите "учители" Флобер и Балзак, не е кой знае какво постижение, ако се имат предвид изключително некадърните писателски опити и на двамата. Но пак повтарям, просто такива са били времената, хората са правели първи опити да пишат интересно, нужно е било да се натрупа някаква критична маса от лично творчество, сред което читателите да подбират и отсяват кое става и кое не.

Би ли могла да ми дадеш пример какво от Зола или учителите му да прочета, за да ги преоценя? 1-2 примера, просто да схвана какво харесваш в книгите им ти, и да се ориентирам аз - действие, някой конкретен герой или пък малък цитат, ако ти се намира?

Светла Добрева каза...

Здравей:)

Не съм съгласна с теб, юе писането, както и всяко едно изкуство се определя от използваните похвати, напротив, "тенхиката" често превръща изкуството в "занаятчийство". А относно разликата във времето, точно това е великото в класическите произведения - темите, които те разглеждат са вечно актуални, както за хората 19-ти век, така и за тези през 21-ви, ще бъдат актуални и в бъдеще, защото са чисто човешки. Това, което най-много харесвамн у Зола, е, че той показва човешката природа и във всеки от нас малко или много са заложени много от качествата на героите му. Той показва тяхното развитие и влиянието на средата върху човека и неговата психика, прави една психологическа дисекция на обществото без да налага своето мнение, разглежда характерите и средата многостранно, без да показва само лошо или само добро. Най-хубавите му произведения според мен са "Вертеп", "Нана" и "Жерминал", слаб според мен, макар и известен е романът му "Терез Ракен". Всъщност, неговите герои сега са и около нас, в нашето общество и преминават през подобни етапи на своето развитие - ако се огледаш около себе си ще видиш много като Нана, Жервез, Купо, Лантие..., да, наситина те са по-съвременни, по-различни, но в същността си са същите. Кои са авторите на 20 век, които смяташ за по-добри и какво би ми препоръчал ти? Аз не ги отричам в никакъв случай, но надявам се, не искаш да ми кажеш, че Коелю или пък още по-зле - Чейс :) са по-истински и философски от Зола?

Стоян каза...

Здрасти пак!:)

Съгласен съм с теб, че Зола показва доста натурално живота на героите си и развитието им като характери. Само че на мен не ми допада, че това "развитие" е все надолу, все към по-зле. Колкото и това да е често срещано, все пак на много хора им се случват и положителни неща в живота, не всички са такива пропаднали типове като тези при него. Някак доста черногледо представя нещата, или поне така изглежда за моя преоптимистичен вкус.:)

"Нана" съм си я отбелязал, защото донякъде ми беше интересно какво ще стане с нея, макар да имам някои подозрения.:)

За авторите. Различните автори пишат в различни области. Ако търсиш някой, който майсторски да разказва криминални истории, може да ти хареса как пише Агата Кристи. Ако предпочиташ по-философската жилка или пък историческата - Шолохов или пък Хенрик Сенкевич с "Кво вадис" са доста добър избор. За любов и война пък Ремарк може би пише най-добре. Толкин пък няма равен с "Властелинът на пръстените" - нещо толкова епично, което по невероятен начин успява да обедини епос, лирика и драма. Фантастиката пък, която е вездесъщото опитно поле за всичко ново, има толко ярки звезди, че е грехота изобщо да се изброява - Азимов, Бредбъри, Франк Хърбърт, Саймък, Шекли, Стругацки, Лукяненко, ЛеГуин, Маккафри...
Има също няколко влакови композиции с хумористи, които могат да разкрасят и развеселят всяка тема, но ще спомена само тези, които според мен карат локомотива - О'Хенри, Удхауз и Пратчет.

Е, малко ли са?:)

Светла Добрева каза...

Здравей:)

Ами не е вярно, че героите на Зола винаги деградират, всъщност повечето от романите му, включутелно и споменатите, са част от поредица от около 20 романа, които прослдяват живота на няколко поколения от един род - Ругон-Макарови, като някои от тях са във възход. За жалост не всичките романи са му преведени на български, само 7-8, като един от тези, които показват положтелние герои е за доктор Паскал. Друг такъв, макар и не дотолкова положителен е за "Възходът на семейство Ругон". Просто те макар и положителни не са толкова завлдяващи, докато "Вертеп", "Нана", "Жерминал" са мнго силни, вълнуващи и написани и с човеколюбие, въпреки, че показват грозни неща. За оптимизма си прав, това е нещо необходимо, но пък когато осъзнаваш и осмисляш грозните неща, това те прави по-добър и по-силен човек, както страданието те кара да израстваш. Аз лично хубавите неща в живота си ги постигам и сама и именно затова да чета за тях ми носи единствено естетическо удоволствие, докато четенето и осмислянето на грозните, жестоките и страданието ми дава по-различен опит и ме кара да се замислям за стойностите и да се изграждам като човек, който по един такъв здравословен начин да си дава сметка и за лошото без непременно и той да е такъв. Грубо казано, всеки си има някакви "скелети" дълбоко в себе си и по този начин се опознава, предпазва, учи и продължава напред психически здрав изживявайки своеобразен катарзис от който излиза по-добър без да е бил лош. От авторите, които си изброил, не всички съм чела, от тези, които съм чела от тях не съм дотолкова впечатлена освен от Уудхауз, който ми е слабост (много тънък и приятен е хуморът му :) ). Аз в никакъв случай не искам да налагам своето мнение нито за Зола, нито въобще, просто се подразних на крайните изказани мнения. Мисля, че можеше да кажете нещо в духа на "аз не разбирам нещата така", или "на мен не ми допадна", а не от сорта на "това не става, гнусно, ужасно, слабо" и т.н. Във всеки случай се радвам, че има все още млади хора в България, които като мен четат и се интересуват и вълнуват от морал, а не само от повърхностни глупости :) А какво е мнението ти за българската литература, сподели, интересно ми е (аз работя като програмист и в моята среда за жалост се говори главно за игри и софтуер, чат-пат за някой екшън, та си мислех, че четенето е вече рядкост сред моите връстници) ?

Стоян каза...

Здрасти:)

За българската литература... хм, за нея като че подхожда или добро, или нищо. И аз по-съм склонен да замълча, за да не се превръщам в още по-кисел критикар.:) Имам много малко автори и произведения, които бих препрочитал - Чудомир, може би отчасти Елин Пелин, Стефан Дичев, а Димитър Димов виси на кантар. Светослав Минков ми е донякъде слабост. "Българи от старо време" и "Записките" на Захарий са ми много забавни, за разлика от повечето неща например на Вазов, писани за същото време. Харесвам също шпионските романи на Богомил Райнов, криминалните на Андрей Гуляшки, клонингите на Весела Люцканова и тук-там по малко от Хайтов, Радичков и Станислав Стратиев. От това, което е писано и излизало след промените, харесвам много полуапокрифните неща на Иван Попов и "Орфеус слиза в ада" на Георги Малинов. Към поетите пък съм много капризен и харесвам и съответно ценя само Димчо Дебелянов и Никола Вапцаров, като и двамата по силно лични и сантиментални причини. Иначе мерената реч не ми е никак любима тема.

Аз като цяло много държа да има добре разказана случка, независимо дали става дума за разказ или роман. И затова ти споменавам предимно разни архивни писатели. Новите автори сякаш искат да ми кажат прекалено много неща в едно произведение или пък хич нищо нямат да кажат. Или пък държат да се покажат много различни и така да блеснат, което обикновено мен ме отдалечава и отблъсква. Крайности най-различни.:)

Ама че безмилостно разобличаване на световната литература падна в тези коментари. Толкова синтезирано никога не ми се е случвало да си излагам симпатиите.:)

Сред моите връстници се намират тук-там четящи и една голяма част от тях може да ги видиш също с мнения за книги в списъка ми с блогове. Някои четат много и то често предимно фантастика, предупредена си.;)

Анонимен каза...

Здравейте! (оп, как го казах само)

Харесаха ми коментарите на Зонеца. Винаги е приятно да прочетеш нещо, което е написано интересно, има какво всъщност да каже И ДА СЪДЪРЖА ПАРАГРАФИ!

На госпожица Светла имах търпение да прегледам само първото й включване, колкото да се обогатя с разбирането за собствената си "низост".

А

ПП. Да сложиш Маккафри и да липсват Лем и Зелазни е срамота, мой :)

Светла Добрева каза...

Здравей пак:)

Радвам се, юе харесваш Чудомир :), препоръчвам ти да прочетеш и Зошченко, тогава. Аз много харесвам българската литература и сред моит любими автори има и много други български, освен тези, които си изброил.

Всеки има свой вкус, търси и харесва различни неща, за мен сюжета не е водещото в една книга, по-скоро това да те възпитава, да израстваш, да се замислиш, да изпиташ чувство, което да те развълнува, а не само интересна фабула. Разни хора - разни идеали :)

Господин А или Анонимен, или какъвто там сте, радвам се, че съм помогнала да се обогатите, дерзайте, от там се започва.

Желая Ви успех с осъзнаването.

Даже на нов параграф Ви го желая, дано помогне :)

възрастна каза...

Радвам се,че прочетох виртуалната война на двама МЛАДИ БЪЛГАРИ.мАКАР И ПРОТИВОРЕЧИВИ ТИ МИ ДАДОХА КУРАЖ ,ЧЕ ВСЕ ОЩЕ ХОРАТА ЧЕТАТ И ЗНАЯТ ЗА СВЕТОВНИТЕ ИМЕНА В ЛИТЕРАТУРАТА.може да се предполага ,че познават и произведенията, щом дават мнение.Много ме интересува какво мислите за романа на Захари Карабашлиев 18% сиво. Само не казвайте ,че не сте го чели сще.

Стоян каза...

Привет!

Ами Захари Карабашлиев не само че не съм го чел, ами и няма скорошни изгледи това да се случи. Не мога да дам лично мнение (по горната причина), обаче по коментарите и преразказите на запознатите ми се струва като автор, който говори за конкретна малка група хора и аз не съм в нея, който оригиналничи, без да може наистина на бъде стойностно различен.

Може и да греша и дано да е така, защото много би ми било приятно да има съвременен български автор, който да пише качествено, да ме разсмива и да го чета с радост, а не с разочарование и яд от загубеното време.

Така по голи слухове на Захари му пиша 4 по 6-тобалната, оставям го на изчакване и чакам повече похвали.:)

Анонимен каза...

Нищо не си разбрал от книгата...