четвъртък, ноември 06, 2008

Избрани разкази - О’Хенри

Сигурно от 15 години я чета и препрочитам тази книга, а от 29 ми я разказват, цитират и ми дават примери от нея. Тя си е като евангелие у нас. Допускам, че други хора може и да са ги укротявали с “Мечо Пух” например, ама мен пък ме възпитаваха с “Благородния мошеник”. И понеже напоследък си препрочитах само разказите от този цикъл, плюс “Сърцето на Запада” и “Четири милиона”, та рекох да си опресня целия сборник този път. Сега пак успях да намеря незабелязани преди (или незапомнени?) ценни моменти в “Превъплъщенията на Джими Валънтайн”, “Хиляда долара”, “Палачинки по Пимиентски”, “Как Бурията стана човек”, “Как се стриже вълк”, “Катедра по филантроматематика”, “Зелената врата” и останалите.

Много пъти се спекулира с това, че е авторът е бил в затвора, което трябва едва ли не трябва да омаловажава качествата на разказите му. Всъщност историята казва, че не е съвсем сигурно дали е бил виновен за счетоводните проблеми на банката, в която работи, и за които отива в затвора. На всичкото отгоре, в деня преди процеса той офейкал за Хондурас (където измисля популярната оттогава фраза “бананова република”) и е щял да си остане там по живо, по здраво, само дето здравото се оказало недостатъчно. Жена му се разболяла от туберкулоза и човечецът се видял принуден да се прибере при нея в Остин, Тексас, където скоро го арестували и осъдили. В затвора обаче моментално получил самостоятелна стая в болничното крило, защото като дипломиран фармацевт поемал нощните смени. И така три години и 14 разказа.

О’Хенри е просто класа. Много стил, много оригинални идеи, много оптимизъм и човеколюбие. И като се замисля, сред сега живите писатели които познавам, май не съм срещал толкова качествени творби. Няколко пъти съм се чудил как да похваля разказите му на незапознати, та да схванат поне малко от красотата им. И никога не успявам да измисля ефикасен начин. Неволно съм успявал да накарам познатите ми да четат какви ли не литературни глупости, а волно... Затова започнах да преразказвам самите разкази и ако не ме прекъснат с “Аа, това го знам, в училище го имахме на диктовка.”, накрая усмивките най-често са искрени.

п.п. Оня с банджото на корицата трябва да е О’Хенри. Като млад свирел в някаква група от провинциални серенадисти с тънки мустачки.

6 коментара:

Анонимен каза...

:-)))

Оня с банжото, много го бива;-)

А корицата:-) - страхотна е - идейна и симпатична:-) - Това твоята книга ли е? - мога ли да си я снимам?

Горан

Цонко каза...

На корицата са част от любимите му/ми герои.

Книгата си е моя. Не разбирам какво искаш да и снимаш, но може.:)

alvin каза...

Има един стар сборник "Антология на хумора", социздание, там има два страхотни раказа на О'Хенри. В единия някакви отвличат хлапе и се правят на индианец; малкия им разказа играта на 10 страници.

А наскоро подхванах и цял сборник, един оранжевеещ, но не устисках.

Цонко каза...

"Вожда на червенокожите" (ето го тук: http://www.litclub.bg/library/prev/henry/vojda.html) минава за един от най-популярните му разкази.

Оранжевеещият сборник също е хубав и не мога да си представя защо не се е получило. Ти все пак си фен на Пратчет, което си е предпоставка и за този. Защото тия двама мои кумири аз ги държа в една категория.:)

Eiri каза...

Ами аз не го бях чувал тоз О'Хенри и даже ме е срам като гледам колко е известен. И аз поне ще си купя еедин от сборниците, изглежда като нещо което ще михареса

Цонко каза...

@Eiri
Аз бих се заклел в него, ама както споменах, понякога срещам такова учудващо неразбиране, че направо се изумявам как е възможно да съществуват хора с вкус към хумористичните истории с неочакван край и да не са влюбени в О'Хенри.:)
Наслука, пък после сподели някое впечатленийце.:)