петък, октомври 24, 2008

Третата вълна – Алвин Тофлър

Нека започнем с един прост въпрос, който обаче е редно да разбуни духовете. Сегашното общество разпада ли се? Според някои хора – очевидно да. Обществено-политически, психологически, икономически, пазарно, образователно, промишлено, морално. Всякак. Как да оправим нещата тогава преди всичко да е рухнало? Можем ли да спасим света сами (защото Брус Уилис вече май събра точките за пенсия)?

Според мен, основен проблем при писането на всякакви визии за бъдещето (за бъдещето винаги трябва да са “визии”, така пише по вестниците) е това, че всеки автор се опитва да махне оттам всичко, което не му изнася в настоящето. Не е задължително да има обективни причини, а само лични. И така се получава едно бъдеще…, дето не е за разправяне. Докато тази книга си е съвсем сериозно обосновано нещо.

В тази си книга (защото тя не му е първа и последна по въпроса за бъдещето) авторът се опитва да предскаже какво ще бъде обществото на Третата вълна (ако приемем, че навлизането на земеделския начин на живот е Първата, а индустриалната революция – Втората). Според него от 50те години започват да се виждат първите признаци, че индустриалното общество започва да се изчерпва. И го е написал през 1980та година. Много пространно (близо 600 страници), в някои области доста задълбочено. Все принципни положения, а не отделни изолирани факти. Интересно ми беше, че някои негови предположения са толкова смели, че и аз, който от години размишлявам по темата на по чашка с приятели, не се бях сещал за нещо подобно.:)

Някому може и да се стори странно, но да се чете архаична прогностика също може да бъде интересно. Най-малкото, за да схване човек кой тип прогнози се сбъдват и кой – не. Кое е предположение с реални шансове и кое е смехотворна глупост. Защото голяма част от прогнозите вече се сбъдват (също като в “Капитал”), а пък за тези, които не се, като че ли изобщо няма надежди.

Много идейни глави, но за жалост често пъти в тях само са поставени въпроси, без да се дават отговори. Много мразя така.

- Архитектурата на цивилизацията

- Индуст-реалността

- Отвъд масовото производство

- Демасифициране на медиите

- Електронната къщичка

- Семействата на бъдещето

- Появата на протребителя (производител и потребител в едно)

- Разпадането на нацията

- Новата психосфера

- Политическият мавзолей

и т.н.

Странно за мен беше, че нито за миг не беше допуснал, че комунизмът няма да пребъде през вековете, ами час по час и за него нещо предполагаше, мир на праха му. На комунизма, де.

Добър пример как се пише книга за обществото на бъдещето, ще го имам предвид.

Ето една табличка, която що-годе вярно представя вижданията на Тофлър по разни въпроси в различните фази на прибоя. Но ако разчитате само на табличката, най-много да добиете погрешна представа за иначе съвсем сериозната книга.

И последното, което остана да ме човърка след прочита – след като ентропията се стреми да увеличи хаоса, а еволюцията – подредбата в света, какво по дяволите ще излезе от това? Коя от двете е по-силна? Или има и някоя трета? Досега не се бях сещал да ги състезавам…

събота, октомври 18, 2008

Заедно (и нищо повече) - Анна Гавалда

Така си позволих да преведа заглавието. На български книгата се появи като "Заедно" (c'est tout е изпаднало някъде по линията на Ориент Експрес). Това е последният роман на Анна Гавалда. Отделям специално внимание на авторката, защото ми се струва, че не е достатъчно позната у нас. Надявам се да е само временно.
30+, като всеки съвестен Парижанин пресича на червено (в съзнанието на парижаните май често витае мисълта, че всичко им е позволено), работи в издателство, била е и учителка по френски, купува си картини за удоволствие, отглежда две дъщери и пише книги... Има издадени един сборник с разкази и три романа. Всичките на съвременна, френска тематика. "Заедно" (Ensemble, c'est tout) е издадена на френски в джобен формат и 99 999 екземпляра, преведена на над 30 езика, филмирана през 2007 от Клод Бери.

"Когато съм в провинцията, тъгувам за Париж,
когато съм в Париж, ми се иска да съм на село."

Сампе или Госини


Филибер е собственик на апартамент с изглед към Айфеловата кула и проблеми с топлата вода. Освен това е аристократ, който си търси съквартиранти.
Франк Лестафие се грижи за баба си, работи като готвач, кара мотор и различни момичета. Франк е от американската мода като още няколко хиляди Джонатан, Уилям, Джесика и Дженифер, родени през 75-85.
Камий носи името на госпожица Клодел и това може би не е случайно. Тя е талантлива и асоциална... художничка.

Тези персонажи се оказват Заедно в апартамента с проблемната вода. Всъщност, водата ще им е най-малката грижа. Основен източник на разнообразие и център на внимание е бабата. Полет! Която изпуска ключове като плете, но все пак плете шалове на метър и после подарява шалове с дупки. Пада редовно в банята, но за нищо на света не декларира синините. Нуждае се от лекарства, очила, разбиране, жонглиране с работното време, социални помощи... Това е всичко? А, и крем за ръце. Присъствието й изглежда неуместно в един Париж на динамични, млади и влюбени хора. А може би само на пръв поглед. В едно по-друго време и Полет е имала голяма любов и по-малки омъжени сестри, а най-накрая и тя се задомила.


Историята е обикновена, трогателна, малко смешна, трудна, истинска. Разказана е така естествено, както могат да се случват подобни неща - няма залитане по театрални сцени, диалозите са динамични, но в разговорен стил и без синтезирани мъдрости за наизустяване. Действието излиза извън апартамента, за да се разходите до някои културни и не чак толкова места из Париж и околията - с Камий на изложба и на нощен сеанс по почистване на офиси, с Филибер на музей и аматьорски театър, с Франк на ресторант и на село за клането на прасето, с Полет в градината на семейната къща и стаята от старческия дом.


Струва ми се, че втората част от заглавието е важна - да са заедно, далеч не означава всичко, но и това им стига. За колко време и на каква цена? Прочетете сами.

четвъртък, октомври 16, 2008

Роня, дъщерята на разбойника – Астрид Линдгрен

“Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорност. Начинът, по който се събуждаме, е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро.”

Туве Янсон


За гениалността на Астрид Линдгрен няма какво да си говорим, то е все едно да обсъждаме гравитацията, ползата от озоновия слой или от Слънцето. Просто директно може да я причислим към чудесата на природата. Всички знаем забавни цитати от нейните романи и ухилени си ги рецитираме при всеки удобен случай.

С Роня обаче работата е по-друга. Драмата не е чак толкова сериозна, както при “Братята с лъвски сърца”, не ти се свива гърлото, докато четеш, но все пак има нещо, за което другите детски писатели избягват да споменават. При нея има нещо почти неуловимо, някаква трудна за казване истина, с която сме съгласни, но която не можем да обосновем. На първо време ще я кръстя свобода. Колко струва тя? Струва ли си да се изпокараш с близките си, за да имаш свобода? И това не е онази глупава американска версия, да се изнесеш от къщи като тинейджър, за да “трупаш житейски опит и да се справяш сам”. Пфу, плюя аз на този опит! Но друго се опитвах да кажа - да живееш заради лятото, докато все още то е най-важното нещо. Да прекарваш дните си в реката, да носиш храна на кучката, която се е окучила в мазето на училището, да си направиш най-майсторската прашка, за да не убиеш после нито едно врабче, защото ти сам решаваш, че “така трябва”. Да се противопоставяш на близките си, защото твоята вътрешна правда го иска. Разбира се, това са искрените и импулсивни решения на детството, но те са нужни, за да растем с открити сърца и чисти умове. Да бъдем щастливи и доволни от живота още от сутринта.

"В днешно време не се излиза на глава с децата. Правят си каквото си знаят и не ти остава друго, освен да свикнеш. Но не е лесно!"

четвъртък, октомври 09, 2008

Бледа синя точка - Карл Сейгън

Карл Сейгън ми влезе в очите заради филма “Контакт”, който е направен по неговата книга. И заради програмата SETI, към която и аз дадох скромния си принос. Странен и интересен човек е бил той – едновременно сериозен изследовател, смело в любопитството си дете и удивително вдъхновяващ оратор, който сам чете тази аудио книга. Тя е научно-популярен разказ за миналото, настоящето и бъдещето на Земята и човеците и едва ли има другаде къде да се прочете всичко в толкова синтезиран вид. Това е история за това кои сме, какви сме и къде сме. Колко е голямо това къде? История на опознаването на Слънчевата система, коя програма и кой апарат с какво са ни обогатили. Скъпо ли е да се платят няколко милиона долара за апаратура, като в замяна получаваме само няколко фотографии с шарени кръгчета? Тераформирането етично ли е? А кога ще ни стане по силите? Вече можем ли ефикасно да се предпазим от случайно връхлетял ни астероид? Или пак като в терциера 95% от видовете ще измрат? А ние в 5те% ли ще сме? Какъв е шансът за живот другаде из Вселената? Наистина ли Те са някъде там?
Само факти, чистата истина.

Когато през 1989та Вояджър подминал и последната планета в Слънчевата система и се запътил към необятната чернота на междузвездното пространство, на Сейгън му дошло на ума да обърне камерите назад и да изпрати заснетото към Земята. На черния фон свети един единствен пиксел. Бледа синя точка в средата на лъч отразена от апарата светлина.

"Пак погледнете тази точка. Това е тук. Това е нашият дом. Това сме ние. На нея са изживели живота си всички, които сте обичали, които познавате, за които сте чували, абсолютно всички човешки същества. Всичката радост и страдание, хиляди самоуверени религии, идеологии и доктрини, всички ловци и събирачи, всеки герой и всеки страхливец, всеки създател и всеки унищожител на цивилизации, всеки крал и всеки селяк, всяка двойка влюбени, всички майки и бащи, всяко дете, всеки изобретател и изследовател, всеки моралист и всеки корумпиран политик, всички “суперзвезди” и водачи на масите, всеки светец и всеки грешник в историята на нашия вид, всички те са живели тук – на една прашинка, закачена на слънчев лъч.”

С глобализирането на света, става необходимо човек да мисли глобално, планетарно. Мислейки планетарно лесно се решават много проблеми, които иначе от взиране в самите тях от векове са ни изглеждали важни, спорни, трудни и без решение.

Една от най-често срещаните думи в книгата е необятен.