събота, юли 25, 2009

Добри поличби - Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица - Тери Пратчет, Нийл Геймън

Поредна доза Пратчетска амброзия, макар на моменти да ми се струваше не достатъчно Пратчетска. Ангелските и дяволските страни в действието не ми харесаха особено, бяха някак... холивудски. Нелепо е да ти пробутват по-сериозни неща от обикновено в Пратчетските книги, обаче с американска гарнитура. Бих предпочел да ми разкаже повече за детската банда с колелетата и още за брачния живот на вещицата и унищожителя на вещици. Това обичам аз, човешките истории, а не глупостите за четиримата рокери на не знам си какво си...

Както и да е, наистина хубава книга, много весела и силно възпитателна. Може да припомни кои са важните неща в живота на тези, които са забравили колко точно е дълга лятната ваканция. Ама стига вече толкова, така или иначе за Пратчет никога не мога кажа достатъчно хубави думи, затова да се оправя сам.:)

Предложете на хората някаква нова вяра, облечена в собствен костюм — и сърцата и умовете им са ваши.
***
- Сигурно работата ви е много вълнуваща, винаги съм си го мислела — рече сестра Мери. Господин Йънг като че ли беше доволен. Не всеки можеше да оцени най-стимулиращите страни на ценовото счетоводство.
***
Да, с кралското семейство поне си наясно с положението. С истинските му членове, естествено, дето наблягаха на махането с ръка и откриването на мостове. Не ония, дето по цяла нощ се шматкаха по дискотеките и повръщаха върху папараците*.
[* Може би тук си струва да споменем, че господин Йънг си мислеше, че папараци е вид италиански линолеум.]
***
На господин Йънг от години не му се бе налагало да успокоява ревящо бебе. Пък и поначало никога не се бе изявявал особено добре в това. Той поначало си уважаваше сър Уинстън Чърчил и да пляскаш негови по-маломерни версии по дупето, винаги му се бе струвало проява на грубост.
— Добре дошъл в света — рече той уморено. — Почакай и ще му свикнеш.
Бебето затвори уста и го загледа на кръв, сякаш той беше някой непокорен генерал.
***
Като си ангел, не значи непременно, че си и глупак.
***
По-нататък във влака някакви се сбиха. Скарлет се усмихна. Хората вечно се биеха — за нея или покрай нея; много мило наистина.
***
...онова, което е наистина важно, е да бъдеш такъв, какъвто си, и то колкото можеш по-яко.
***
Рижата приличаше на жена, която, ако отиде на почивка на остров, по-малък от Австралия, то ще е само защото са си дружки със собственика му.
***
Едно погрешно движение, и ще те застрелям! И после бял ден няма да видиш!
***
Ваканцията се простираше пред него, безкрайна и неопитомена.
***
Съществуват милион интересни неща, които едно момче и кучето му могат да правят в неделя следобед.
***
Верността беше велико нещо, но никой заместник-командир не бива да бъде принуждаван да избира между своя командир и цирк със слонове.
***
Със скоростта на нападаща кобра момчето се озова горе на дървото. Секунди по-късно вече беше на земята с препълнени джобове и шумно гризеше кисела, безупречна ябълка.
— Хей, ти! Хлапак! — подвикна изотзад грубиянски глас. — Ти си онзи, Адам Йънг! Виждам те! Ще кажа на баща ти, да знаеш — ще му кажа и още как!
Нямаше начин конското евангелие да му се размине, мислеше си Адам, докато търчеше редом с Кучето с джобове, натъпкани с крадени ябълки.
Никога не му се разминаваше. Но щеше да е чак довечера.
А до довечера имаше много-много време.
Той метна огризката от ябълката горе-долу натам, откъдето идваше преследвачът му, и бръкна в джоба си за друга.
И без това не разбираше защо хората вдигат такава патардия, дето някой им ядял тъпите ябълки, но без тая патардия животът щеше да е къде-къде по-малко забавен. И според Адам не съществуваше ябълка, дето да не си струва белята, която си навличаш, задето си я изял.
Искате ли да си представите бъдещето — представете си едно момче и кучето му, и приятелите му. И едно лято, което никога не свършва.
И искате ли да си представите бъдещето, представете си ботуш… не, кец, на който му се влачат връзките, подритващ камъче; представете си пръчка, която става да ръчкаш разни интересни неща и да я хвърляш на кучето, което може да реши да ти я донесе, а може и да не реши; представете си фалшиво подсвиркване с уста, което направо разказва играта на някое популярно парче без късмет; представете си фигура — наполовина ангел, наполовина дявол и изцяло човек… Която се влачи безгрижно към Тадфийлд… во веки веков.

4 коментара:

zz_benet каза...

Ах, бях забравила, че края ми е особено любим. =)

Стоян каза...

Финалният пасаж е най-силното нещо, квинтесенцията, дет се вика.:)

hazel каза...

Една от най-любимите ми, с нея открих Геймън.
Пак ще си я препрочета:)

Стоян каза...

На Геймън няколко души му хвърляте такава люта реклама, че и аз се поддадох. Остава да се престраша да прочета и нещо само негово си.:)