вторник, август 18, 2009

Трима другари – Ерих Мария Ремарк

Препрочитал съм много книги, но имам усещането, че тази ме вика сама и тя си определя в кой момент да бъде препрочетена. И тези моменти никога не са били случайни. Толкова е силна, без да е велика и универсална, че й въвеждам лична превъзходна степен и става Единствената. За мен.

Двама другари, с които съм споделял книгата (вече е така разскубана, че прилича на сноп ученически контролни, а не на книга), ми казаха, че Ремарк е добър, но е някак пораженец. Идват проблемите и той не иска да се бори, а само се окайва. И в това е една от големите разлики как аз възприемам книгите му. Защото осъзнаването на безизходицата за човек, който жадно иска да се бори, причинява особен вид жал, а аз съм жалостив към себеподобните. Какво може да се направи в такава ситуация? Да пиеш и да се шегуваш, разбира се. По много и от двете.

Много особена книга. От нея няма да приложа нито един цитат, защото (банално, но факт) цялата книга е цитат. А иначе се разказва за... Германия, за живот, разбира се смърт, разбира се любов и трима другари от войната. Разказва се за „изгубеното поколение” – съученици, които 18-годишни са се записали доброволци в Първата война и от която са се върнали само една шепа. Разказва се за това, че връзката между оцелелите е единственото, което е останало в живота на тези мъже. И пиенето. Вече нищо не може да ги разтърси по-силно. Или може би не е така? Какво друго би могло да обърка тези корави момчета, тези искрени мъже? Та те знаят как да живеят и как да умират. Научили са се какво е страх и какво не е смелост.

Звучи глупаво, абстрактно и неразбираемо да се радваш на живота само защото си жив, но то е есенцията на всичко. Почти като това да успееш като си повярваш.

Слаб опит. Ако някой успее да я преразкаже правдиво в 10-20 реда, ще го поздравя лично.

Пак ми капаха сълзи от очите, когато прескочих градинската вратичка и се втурнах да търся раната по тялото й. Защото другото ми аз вече знаеше, че това е билото и от там има само надолу. Много стръмно и болезнено надолу. Позволил си си да отвориш за малко черупката, за да се промъкне дребно съмненийце, че и на теб може да се случи нещо щастливо? Е точно там ще те удари Съдбата и няма да спре да те млати, докато не ти умре и последното нервно окончание, което вика: „Ама ей, това боли!”. А после, после ще идеш на бара и ще пиеш ром с бордо, равни части, докато ти потече от ушите и ще се молиш да е останал на тоя свят някой другар.

16 коментара:

Анонимен каза...

Какъв финал!!

Горан

Пс:Съвсем ни зарибиш да четем книгата;-) - а лятото вече свършва, а с него и големия ден с многото свободни чесове.:-(

bl8cki каза...

прочетете я, ще се запознаете с Карл ;)
(и сега ако съм го объркал ще си останете незапознати)

Стоян Христов каза...

Не си объркал, не си.:)

Карл, за който Кьостер казваше, че по-скоро би си дал едната ръка. Нищо извънредно, просто още един от другарите.:)

Katt каза...

Идеята, така както я описваш много ми напомня на един от любимите ми филми ( http://www.youtube.com/watch?v=PmILOL55xP0 ). Ше я прочета със сигурност тая книга.

Стоян Христов каза...

@Katt
Аз я препоръчвам за четене на всичкото мъжко население на света и по възможност да се включи в учебната програма.:)

А пък Full Metal Jacket аз със сигурност ще го гледам, не ми е познат, а пък клипчето е доста особено. В хубавия смисъл.

vania каза...

Моята любима книга...Когато я четях, едновременно се смеех и плачех. Толкова емоции има в нея. Правилно си отбелязъл, че цялата книга е цитат. В трудни моменти винаги черпя мъдрост от нея. Харесвам Ремарк. "Триумфалната арка", "Време да се мре, време да се живее", "Черният обелиск" - препоръчвам ги.

Стоян Христов каза...

@vania
Много е приятно, когато някой коментира с добро чувство за любимите ми книги, още повече, че те не са чак толкова много.:)

И аз харесвам, не, дори обичам Ремарк. До такава степен, че изчетох всичко, което е издавано на български, че даже и някои неща, които не са. По няколко пъти.:) Фенщината ми стигна до там, че направих някои собствени аматьорски преводи на малкото негови разкази, които обаче още не са стигнали до кажи-речи никаква публика...:)

Към споменатите прекрасни негови неща мога да добавя като "задължителни" още само "На западния фронт нищо ново", "Път назад", "Искрица живот"(!!) и може би "Нощ в Лисабон".

Благодаря за включването и заповядай пак.:)

Анонимен каза...

... и слънчеви усмивки :D

А

Стоян Христов каза...

@A
...а на теб пък какви усмивки ще ти дам, ******:):)

vania каза...

@ Стоян,
Благодаря за включването и заповядай пак.:)
-------------
И аз благодаря за поканата :). Приятно е да има такъв блог, където се говори за книги.

п.п. Чел ли си "Духless" на Сергей Минаев?

Стоян Христов каза...

Не съм, Сергей Минаев ми е напълно непозната територия, някак въпреки голямата реклама ми е останал встрани от списъка за четене. Препоръчваш ли?

vania каза...

Препоръчваш ли?
---------
За съжаление все още не съм чела нищо от него. Препоръчаха ми го, но събирам и други мнения.

Анонимен каза...

Hello. And Bye.

Анонимен каза...

Привет!Любимост ми е Ремарк!!!! Радвам се, че има и други запалени по неговото творчество като мен! Изчела и препрочела съм всичко негово! Където и да ходя винаги е с мен! Поздрави :)))

Стоян Христов каза...

Привет и на теб, приятелко по вкус!

Бива си те, осем удивителни в четири реда, но предполагам, че Ремарк заслужава поне толкова.:)

Може ли да опитам да ти предложа нещо негово, което според мен има голяма вероятност да не си чела, а пък не е никак лошо? Става дума за микро-сборниче от няколко разказа, от които най-любими са ми "Врагът" и "Жената на Йозеф".

Анонимен каза...

От Ремарк препоръчвам също и "Небето няма любимци" известна и като "Живот назаем".Има и филм по нея с Ал Пачино."Боби Дерфийлд" се казваше май.