събота, август 29, 2009

Сага за войната на разлома: Чиракът на магьосника; Майстор магьосник - Реймънд Фийст

Няма право. Има само сила.

Това са първите книги от поредица от шест тома (издадени на български в три тухли, на три места по две) много славно и епично фентъзи, която поредица аз няма да дочета. Винаги ме е било страх да захващам дебели книги, още повече ако знам, че са част от някаква многология. Действат ми като Armor of the Damned - сриват ми и морал, и всичко още преди да е започнала битката.

Тази обаче надви всички предварителни магии и я изчетох за нула време. Много приятно разказана, много равномерно действие. Хем да има хепиенд, хем да има и изненади, та не всичко да е ясно от самото начало.

Разказва се историята на един младеж, който отива да чиракува у местния магьосник, но както се оказва в много „интересни времена“. Скоро след това съвсем близо до малкото им селско феодално имение се отваря портал в измеренията, който свързва тяхната планета с друга една. Този разлом е създаден съвсем умишлено от най-способните магьосници на онзи другия свят, за да могат оттам да прекарат войски и да завземат уютната селска земя на чирака Пъг. Е, не им се получи номерът, но в началото на книгата това нямаше как да се знае. Войната се проточи 9 години и в тях бяха разказани историите на още много пресонажи, че направо и на цели две планети. От чирачето на селския магьосник произлезе най-могъщия маг на планетата, а накрая, естествено, всички се изпожениха. (Хм, имам предвид всички, които имаха потенциал според патриархалните представи и здравия разум от приказките, а не че точно чирачето и магьосника са се оженили един за друг.) Имаше си всичко необходимо – вълшебни артефакти, обединение на народите срещу общия враг, разузнаване, гонитби, заговори, битки, приключения, принцеси, пирати, елфи-снайперисти, жилави джуджета... С две думи – хубава приказка.

Винаги съм скептично настроен, когато авторите започнат да въвеждат прекалено много измислени същества, невероятни сили у героите и въобще лесни начини за измъкване от заплетени ситуации. Затова много се зарадвах, че г-н Фийст съвсем разумно се е ограничил с хора, елфи и джуджета в избора си кой да населява Мидкемия. (Хубаво го е написал, оригинално, не го корете, че даже името на земята му започва с Мид-. Не е преписвал. Много. Във всеки случай не колкото Тери Брукс.)

Не твърдя, че е нещо изключително и неземно, но просто е много приятна и увлекателна приказка.

А ето какво мислят по същата книга стожерите от Цитаделата и Сивостен.;)

17 коментара:

Анонимен каза...

Анатема :)

А

Стоян Христов каза...

Я се аргументирай, плс. И по възможност не в едно просто изречение.:)

Анонимен каза...

Тея тухли. Беги! Беги! Беги! Четири изречения :)

А

Стоян Христов каза...

Верно е, тухлите са си тухли, но пък тази се оказа и приятна - само пет дни ми отне.:)

Анонимен каза...

Тия 5 дена ако беше играл Диабло къв герой щеше да назобиш за поколенията :)
Мишев

Стоян Христов каза...

@Мишев
Никога не съм играл Диабло, дори не съм опитвал.:)

Ylith каза...

Книжките наистина са приятни и бързо се четат, но като цяло са незапомнящи се. Сапунка, бозаджийска работа. Все едно да гледаш някоя стандартна "макдоналдс" комедия... Разликата е, че за по-малко време ще постигнеш същото състояние на духа и тялото. :)

Стоян Христов каза...

Незапомнящи се може да бъде и голямо предимство, особено ако нещо не ти допада особено.;)

Анонимен каза...

Здрасти Стояне:-) – как се излъга та се прежали?!:-)) Ще разказваш:-) – нали не си я чел в електронен вариант? И за колко време я прочете? Аз преди 5 или 6 години, по време на сесията успях да я прочета въпросната тухла за два дни и една сутрин, как се чувствах после не ме питай.:-)))

Стояне, добре дошъл сред феновете на Реймън Фист.:-) За да останеш такъв и за в бъдеще, един съвет. Каквото и да ти казват не се лъжи да започваш втората тухла, в пъти по слаба е, но става – добре разказана е, а отгоре на всичко хитричко си остава малко нещо недовършено. Човек без да се усети (разбирай мен), ей така от любов към книгите, лесно се лъже да прочете и третата. (А тя вече си е почти „латино боза”.)

Ако някой път ти се дочете още нещо от същия автор освен тези три книги има и ще една четвърта (нещо като странична история) – тя е по-добра от втората.:-)

Горан
goran.blog.bg

Анонимен каза...

A.:-))
Ти първо прочети първата книга на Реймънд Фийст – после анатемосвай, ама внимавай, че има риск да се подадеш на изкушението и да ти хареса.;-)

Мишев – Диабло е много слаба бира в сравнение с "Чиракът на магьосника; Майстор магьосник - Реймънд Фийст"

Ylith, „Книжките наистина са приятни и бързо се четат, но като цяло са незапомнящи се.” – ти защо не четеш книги за вещици и феи, ами четеш за магьосници?!?! – Продълженията са бози, но първите две са чудесни, запомнящи се и дори леко философски.;-)

Горан

Стоян Христов каза...

@горан
Пет дни, разбира се че в електронен вариант - 509 страници а4.:)

Анонимен каза...

Леле Стояне!!!
Признавам те за най-върлия, ама най-върлия фен на книгите.:-))) - Да успеш да прочетеш тази тухла от компютъра и то за пет дни - удивително!!!

Няма да питам как си се чувствал на шестия ден!

Горан

Пс.: Май трябва да ти вземат комютъра и библиотеката с книги поне за месец!

Ylith каза...

Цонко ме зарибява с "Хакери на човешките души", а успоредно чета "Обитаемият остров". Нещо бавничко вървят и може би наистина е време да се преориентирам към "вещици и феи". :)

П.П. Позите за четене от компютър/лаптоп са силно ограничени и не предразполагат към равномерно изръбване от всички страни. Пък и е някак старомодно-романтично да си загубиш "отбелязката" и да не знаеш до коя страница си стигнал.

Анонимен каза...

Ylith каза...
С риск Цонко да ме засипе с критика, огън и жупел за тези ми думи: „Не се подавай за “Хакери на човешките души” – това не е книга за семейни хора, още по малко за жена на вълна "Обитаемият остров"!

За четенето на комютър – всичко над пет страници упорито го притирам над хартия.;-)

За вещицити и феите – защо да се преоринтериш?! На вас жените това не ви ли е истинскта същност;-) – Тук е момента да помоля за извинение вещицата и да благодаря на феята;-)

Анонимен каза...

Забравих да се подпиша под думите си, моля за извинение

Горан

Анонимен каза...

@ Горане
Не съм съгласен като цъкаш Диабло поне остава герой накрая - после като си го видиш и си викаш е кво яко беше доде го направя ...
А от книги като тази не помниш нищо дали ще е това , Едингс , Черната гвардия , Толкин се тая ...
То затова младеща не чете вече ...
Мишев

Анонимен каза...

@ Мишев – без коментар, но пък с един въпрос;-)

Мишев, ти чел ли си въпросната книга на Реймънд Фийст, сигурно я описваш и отписваш?

Горан