петък, декември 11, 2009

За всичко се плаща - Александра Маринина

Историята е за едно нeлегално клинично изпитване на препарат, който трябва да стимулира творческите способности. Основният страничен ефект на продукта е скоропостижна смъртност след няколко дневен прием. Разследването обаче не е около жертваните пациенти, а веригата от убийства, която изследователският екип генерира в търсене на средства за разработката.

Настя (и тук е очарователна, с красив ум и прилежен съпруг) приема случая като поредното предизвикателство, но и без това не може да откаже. Поръчката идва директно от мафиотски бос, към когото тя има стари дългове. Историята се заплита и на места ми беше трудно да следя кой кого и с какъв мотив преследва.

Тези неща се случват в Русия от деветдесетте. С днешна дата клиничните проучвания се провеждат по друг начин (дори престъпните такива :), а служителите на милицията използват мобилни телефони (липсата на последните беше ключово за някои моменти на развръзката). Дали социалният портрет на обществото е достоверен?

Краят за мен беше неочакван. ;)

5 коментара:

lindyhopper каза...

Voilà!

Стоян каза...

Нищо случайно няма, нищичко.:)

Сега се сещам, че и мен завършекът ме изненада, ама някак по-достоверно като че ли беше в този му вид. Не е много хуманно, но пък е интересно. (За кримитата е особено важно да няма издайнически спойлери.;)

vania каза...

"Дали социалният портрет на обществото е достоверен?"
-----
Ще се опитам да отговоря с цитат от книгата:"Да, беше й много тежко, защото Едуард П.Денисов й харесваше и й беше много симпатичен. Тя си даваше сметка, че той е крупен престъпен бос, че е купил, опитомил и прибрал в джоба си цял град с все администрацията, органите на властта и управлението му....Помнеше думите му " Ще направя за Вас всичко, Анастасия, всичко, което мога, а аз мога дори неща, които се невъзможни."

Мисля, че отразяването на живия живот, без розови краски и парфюм, в творбите прави толкова уникални романите на Александра Маринина. Животът е толкова шарен, нито е черен, нито само бял.....
п.п. не ми казвайте как завършва книгата, моля ви :)

lindyhopper каза...

Значи е истинско! И да се обадиш пак като стигнеш до края.;)

vania каза...

@lindyhopper
да се обадиш пак като стигнеш до края.;)
--------
Стигнах ;). Аз пък определено щях да се учудя, ако краят беше друг. За съжаление винаги малките риби опират пешкира за всичко.
Но отдавам заслуженото на Александра Маринина - чудесен разказвач :)