четвъртък, декември 03, 2009

Седмата жертва – Александра Маринина

Възможно ли е човек да напише плътна серия от 20 криминални романа почти винаги с една и съща главна героиня и 21вия пак да е супер интересен? Тази книга е живото доказателство. И друго, чак след 20 прочетени книги да разберете, че всъщност Александра Маринина е било псевдоним на майор Марина Алексеевна, който е била принудена да ползва докато е работела на „Петровка” и паралелно издавала хитови романи, защото началниците й не биха погледнали с добро око, ако един редови служител от милицията вземе та стане мега известен автор на криминални бестселъри.

Книгата е по-различна. Странна е с новия си подход и в началото изглежда дразнещо смесена. Глава за разследването, глава за убиеца. Но постепенно нещата си намериха местата и аз се напаснах към този тип поднасяне на действието и започнах да навръзвам отделните парченца. Нещо като „Решава логиката” от старите списания „Космос” или задачките от типа „Човекът в жълтата къща не е италианец.” Много съм горд, че се справих и знаех посоката на изхода. Единствено сгреших в сметките с поколенията, но не беше фатално. Не повярвах и на аналогията с филма „Седем”, макар да звучеше убедително. Към края си мрънках под мустак „А ма, патко, не ходи у него, не ходи!!”, но на героинята и този път щастливо й се размина. А аз само чаках да се натрупат жертви, т.е. материал за размисъл и анализ, и после уверено посочих с пръст в тълпата заподозрени.

Много приятно четиво и единствено малко ме е яд, че не го изчетох наведнъж, ами се влача вече втори месец и припадах вечер след 1-2 странички, докато снощи не си навих часовника за малко по-рано и днес не я довърших със замах.:)

Стасов - запитах се в този момент, - да не би да си гад случайно?

7 коментара:

almaak каза...

не си човек, момче! навил си часовника за по-рано... как стават тия работи!?

Стоян каза...

с желание, как?;)

vania каза...

Наистина доста увлекателно пише Александра Маринина. Много добре преплита разточителните описания с кратки, сбити щрихи в повествованието. Сякаш те оставя да поемеш дъх след дълго изкачване и докато се окопитиш, пак те юрва по интригата :). Един свеж поглед върху съвременна Русия, без да спестява абсолютно нищо.
п.п чета "За всичко се плаща", също много завладяваща книга.

Анонимен каза...

Ако те влече руският криминален трилър, пробвай нещо на Фридрих Незнански. Има към 50-на бройки, и макар че едва ли всички са на едно и също много високо ниво, все пак засили го, ако ти падне.

Примерно с "Кутията на Пандора".

А

Стоян каза...

@A
С голямо удоволствие и се изненадвам, че за пръв път го чувам. Ще поразровя да видя какво се намира наоколо.

Стоян каза...

@Ваня
За съвременната Русия си напълно права. Много ми се искаше да кажа нещо хубаво и за "За всичко се плаща", но просто да ме убиеш не мога да се сетя коя от всичките беше. Това е особен феномен при А.М. - нищо не помниш, заглавието нищо не ти говори, обаче зачетеш ли първите страници и веднага ти просветва.:)

Katt каза...

ще я пробвам.