понеделник, ноември 30, 2009

Здрач - Стефани Майер

- Тате, какво означава "И вълкът сит, и агнето цяло"?
- Означава, че вълкът е изял овчаря и кучето.

Кратко предисловие как се запознах с книгата
Оказа се, че „Здрач“ вече била бестселър, когато след няколко поредни случайности най-после и аз я прочетох. Може би страстите около книгата вече са се уталожили, но реших все пак да напиша впечетления, та и в нашия блог да има от модерните книги. И без това напоследък попадаме на компромати ... :)

Корицата с ябълката ми беше позната от витрините на книжарниците още през пролетта, но нямах подозрения относно съдържанието. През лятото в работата се организираше изпращане на една от секретарките. Комитетът по подаръците беше напълнил две кутии от обувки с книги. На мен се падна да пиша прощално послание върху книгата с ябълка на корицата. Напъните за мислене не дадоха светкавичен резултат и се наложи да взема книгата на предстоящото събрание, където пасивното ми присъствие щеше да е достатъчно, а за два часа се надявах да формулирам пожеланието от два реда. Така и стана, само че събранието се проточи по-дълго от предвиденото и секретарката си замина без една от книгите. После се търсихме, извинявахме, уговаряхме ... В суматохата така и не разлистих книгата.

Седмица след това и на мен се падаше да замина на море. Вечерта преди тръгването вечеряхме с една приятелка и тя ми подари нещо увито като книга. Не се изненадах, защото тя и друг път ми е подарява превеждани от нея книги. Оказа се, че това е книгата с ябълката и заглавие „Здрач“. Малко се смутих, защото Весето превежда от скандинавски езици, пък авторката не се казваше ХХ-сон. Тъкмо да попитам кой е преводачът, когато тийт-тийт-тийт ми просветна, че това е подарък за рожден ден, глупава жено. Пак сконфузена ситуация, защото не бях подготвена с ответен подарък, а и не надвих за сметката... В раницата сред плажните аксесоари вече се бяха намърдали Скарлет и Рет, нямаше как да уреждам и новата книга в багажа.

После четох някои други неща по спешност и вече на истинското есенно време, когато дните започнаха да се скъсяват видимо, а температурите паднаха чувствително, подхванах „Здрач“.

Народна младеж
Решила да се захващам с книгата, разгледах по-подробно корицата. В специална извадка ме уведомиха, че ми предстои да чета за невъзможната любов между вампир и човешко същество. Почудих се какво толкова невъзможно има, не са ли чували за сержантите Керът и Ангуа (вярно, върколак, но пак става въпрос за междувидово различие), които си съжителстват мирно и щастливо. И тогава видях и друг надпис – издателството на българския превод е „Егмонт“... Не се бях сетила, че книгата е детска или юношеска. Поласках се, че все още ми подаряват книги за тази възрастова категория, въпреки че вече не се възползвам от младежките намаления в ценови план.

Вече след края на прочита ми се струва, че книгата може да се хареса на всеки, който има отношение към децата. И по-точно, който обича децата. Да пораснеш не е лесна работа. Да го направиш с възможно най-малко поражения за тялото и егото си е цяло изпитание.

На друго място прочетох препоръката, че в първите 7 години детето трябва да изживее света като *Добро място*. Във вторите 7 години детето трябва да има човек пред себе си, който свидетелства за добродетелите. Тогава изживява света като *Достойно място*. През третите 7 години детето трябва да изживее света като *Красиво място*. Има много „трябва“ в тези правила. Но думата ми беше за красивото място. В началото на историята малкото градче, където се развива действието, е потънало в мъгла и подгизнало от влага, да не споменавам за неизкоренимата скука. На края на книгата това е най-уютното място на света с къща, превърнала се в дом, обградена от девствени гори и слънчеви поляни, така удобни за излети с приятели и любими същества. Историята се оказа поучителна от до. Разбира се, че не е истинска. За това са приказките, иконите и наръчниците на младите мърмоти – да се допиташ до конкретната глава като изпаднеш в затруднение.

Качество на живот
Заедно с новата ученичка, пристигнала от големия и слънчев Финикс (проверих на картата къде е тази Америка) в едно затънтено и мъгливо градче, се запознах с група гимназисти, които ходеха със собствени коли на училище, обядваха в стола на групи и си избираха сами какви предмети да учат. Интересно ми беше какво е заложено в учебните програми. При нас да си чел „Брулени хълмове“ минава за културно, а там е просто задължително. Етапите на клетъчното делене ние декламирахме и наизустявахме, а микроскоп преди университета бях виждала само в пети клас, когато съзерцавахме люспи от лук. ;)

Признавам си, че им завидях. За обикновеността на ежедневието, за истинността в отношенията, за всички битовизми на цивилизацията. Някои неща са част от приказния сюжет, но други са като урок по съвременна география.

Трябва сърце в любовта да се вричаш
И няколко реда за любовната история. Тя беше в основата на сюжета и все пак най-обикновена. Първоначално привличане с непропорционални физически и интелектуални заложби, разкриване на чувствата и последвалите опасения как ще бъдеш приет, и ако все пак си добре приет, имаш около милион въпроса за незабавно задававне, но след отговорите се нареждат неизбежните помиряване на предразсъдъци и родова принадлежност ...

„Обичам те за винаги“ беше казал някой от героите. На 17 е някак естествено си споделяме такива неща. Колко от вас 17 години по-късно имат сърце да го повторят? Може би и други четци са отбелязали, но вампирът Едуард нямаше поведение на дебютант, а на улегнал джентълмен, само че без ергенските навици. И все си мисля, че идеалното му мраморно лице нямаше чак такава заслуга за успеха с момичетата, колкото старомодните му подходи за вечери в ресторанти, слънчеви бани и приспивни песни. :)

Имаше и няколко страховити моменти от действието, където ми беше утешително да си повтарям, че историята е измислена. Как да не ви е яд на психопатите, които вместо да си пият лекарствата и да рисуват кротко с акварели, преследват хората с цел тормоз. С изключение на този неприятен епизод, действието се развиваше почтни делнично.

Смешен костюм и смешна рокля
Към края на историята гимназистите от книгата се заприготвяха за бал. За някои това беше препятствие, но всичко завърши с бални дрехи, много валсове и лунни пътеки. И тези приготовления ми се сториха поучителни, защото ...
Дали ще е пролетен, абитуриентски или по някакъв друг повод, на повечето хора се е налагало да отидат на бал. Освен ако балът не е маскен, се предполага, че облеклото трябва да е официално. И това се превръща в проблем, когато най-удобните ти дрехи са дънки и трикотаж. Облечени в хубави дрехи, децата и скоро порастналите такива задължително изглеждат добре. Но не се чувстват непременно така. Някои си носят тази нагласа чак до сватбата и бялата рокля и черния костюм за тях са смешно облекло.

Не беше трудно да се прочете, дори приятното чувство остана. Жалко само за овчаря и кучето.

17 коментара:

Стоян каза...

Мило Мишле, така не съм се радвал и смял на ревю на книга от... никога!:):):) Изкърти всички мивки, казанчета, писоари и де що имаше финансова плочка!:)

Аз се чудя защо толкова време упорстваш и не скланяш да го напишеш, а то защо било. Ти си го изпипвала и прешлифовала!:):)

Линдихопър каза...

Радвам се, че ти хареса. Обаче не се наемам с продължения, филми и истерии.:)

alvin каза...

Тая книга се оказа някаква поучителна мъдрост ли? Това е нещо ново! :)

lindyhopper каза...

За феновете на Сан Антонио и Буковски - едва ли. Нали вече споменах, че е детска.

Калин каза...

А "Скитница"/The Host е същото нещо (тц-тц, какъв американизъм... исках да кажа "оръдие на сърцето"), само че за по-големи деца. Чукнали двайсетака.

Е... и няма вампири.

alvin каза...

линди,
че те детските книги трябва да са най-мъдри. И внимателни.

lindyhopper каза...

@ Калин : За пълнолетни от издателство "Сиела"?;)
@ Алвин : Бате ти Едуард не е ли внимателен?:)

Анонимен каза...

Пък аз бях останал с измамното впечатление, че тази книга е ефикасен начин да си докараш диабет.
gost

lindyhopper каза...

@ Гост : Служителите от фармацевтичната индустрия също храним семейства.;)

kathryn каза...

Точно си помислих, че най-накрая ще прочета коментар на мъж за сагата, после се успокоих :))
И явно ще трябва да прочета "Скитница", а може би и да призная, че Стефани Майер може и да може да пише.

Rafel каза...

Катрин: може и да не ти се наложи, но не те спирам.
Линди: По-добре се премести в рекламата. С това представяне на книгата, ти й вдигаш цената с поне 200%.
Когато прочетох "Здрач", направих един паралел с "Хари Потър". Това, което ми направи впечатление, е, че и при двете поредици е страшно лесно да се индентифицираш с главн/ия/ата герой/героиня. В случая на "Здрач", имаме едно обикновено момиче, което среща своя супер готин и най-най мечтан герой. Той е супер уникален, могъщ, прекрасен и нужно ли е да изброявам? А той се влюбва точно в нея, защото тя е уникална за него с нещо, за което до сега не е знаела. Как да не кажеш, че е мечта за всяко момиче над 12?
Впечатляваме, психологията използвана, за да се открият изискванията на прицелните групи и на двете поредици.
gost
ПП: За "Хари Потър" всеки може да си изкара съответстващите моменти на книгите.
gost

lindyhopper каза...

@Катрин : И мъжете четат, но си признават само с репликата „Ах, какая гадость!“:)
@Гост : Дано написаното не звучи като реклама, исках да е умерено и да не изпадам в крайности като безрезервно вричане или пълно отрицание. Нямам общо с „Егмонт“ освен две кила списания „Мики Маус“ от деведесетте години. Не мога да сравня продукцията с „Хари Потър“, защото там изпаднах от трети том на книгата и първа серия на филма. Може пак да се пробвам, ако някой се сети да ми ги подари.:) Съгласявам се, че отъждествяването на читател с герой е добра примамка и съответно предпоставка за литературен блокбъстър. Обаче колко и друга работа има после по филмите, турнетата ...., а Хана Монтана ти диша във врата. :) За протокола – аз се идентифицирах с вампира по случай бледо лице, старомодна музика и каляване на волята (иначе кюфтетата ги обичам препеченки). А всяко здравомислещо момиче знае, че принцове се полагат само на Грейс Кели и мисис Симпсън.

Стоян каза...

:):)

lindyhopper каза...

Какво се усмихваш слънчево? Опасността от нашествие на екстремисти още не е отминала.

Стоян каза...

Чакам ги да додат повече.;)

Анонимен каза...

Колко жалко, че не всички момичета са здравомислещи.
Иначе чета всичко, включително и книгите на "Едмонд". Старая се да съм обективен и не казвам "ах, че гадост", а по-скоро: "твърде сладникаво и безидейно за мен" +"на места, най-вече в първата книга, имаше не лош хумор".

lindyhopper каза...

Скъпи гост, оцених по достойнство споделеното мнение, както и факта, че си се прежалил да прочетеш и другите от поредицата. Благодаря и за умереността, с която допълни ведрите ми впечатления. А за какво са ти всички момичета? Избери си една.:)