петък, април 16, 2010

Сбогом, лято – Рей Бредбъри

Много внимавах докато я четох. Постоянно имах 101 на ум: ей сега вече ще ме разочарова. Защото, съгласете се, не е възможно 55 години след първата част на една прекрасна история да напишеш също толкова прекрасно или поне сносно продължение, просто не може. Да, ама май се е получило. Писал, събирал още идеи през годините, те си отлежавали, а феновете чакали. После в ума му се избистрили метафорите и в един хубав ден през циганското лято (интересно, че там, отвъд Голямата вода, му викат „индианско лято”) на 2006та зарадвал читателите си.

„Сбогом, лято” е в типичния рейбредбърски носталгичен дух. Носталгичен не по далечно място, а по време, което, естествено, никога няма да се върне. В този случай обаче макар всички да отбелязват как това е продължение на дивотиите на Дъг и Том от Онова паметно лято от „Вино от глухарчета”, има и нещо друго. Има старец, който играе главна роля. Имам чувството, че макар Рей да не е забравил напълно онези дребни за околните и страшно важни за момчетата от малките провинциални градчета неща, той вече се е поизтощил и изплашил. Също като Куотърмейн, ама съвсем по същия начин. И е бързал да напише и издаде, докато още е на крак.

Книжката е с може би излишно едър шрифт и дебела хартия, но все пак като ти искат 10 лв на касата, трябва в замяна поне да стискаш нещо с обем като за толкова.

Кротко, уютно четиво. С някои странности, но какво пък, все някога дори и генералите от дерето биват целувани.:)

Ето тук още мнения, преразкази или иначе казано фенски виждания по вездесъщия въпрос какво, аджеба, е искал да каже авторът.

пп
Много гадно нещо е да свършва лятото, едно от най-гадните и нищо не можеш да направиш.

11 коментара:

Bia каза...

Ще я прочета! Наскоро четох 451 по Фаренхайт, в момента съм на Смъртта е занимание самотно.

Стоян каза...

Хубавка е, струва си. Като препоръка може само да добавя да я четеш след Вино от глухарчета, защото основните герои и характерите им там са представени за пръв път и иначе може малко да ти се стори все едно си влязла по средата на прожекцията.:)

При мен 451 още чака ред, а пък Смъртта беше... бая шантава кримка, може би твърде поетична за моя прозаичен вкус.:)

Bia каза...

И аз за Виното чух, че е много добра, задължително ще япрочета.
А за 451 - има доста "храна" за мозъка там :)

Магарето каза...

След като ме подведе да прочета за виното от глухарчета, мисля, че ще ме зарибиш и за лятото!

От първата книга още ми е останал един такъв приятен, ненатрапчив вкус в устата...

why? каза...

Цонко, как ни палиш да четем Бредбъри :-)
Смъртта е занимание самотно съм я чела като тийнейджърка и определено не беше за мойто недоразвито айкю. Вино от глухарчета ми я препоръча една колежка и каза, че съм щяла да се спукам от смях, така ли е?
П.С. btw аз съм Деси /с нов блог/

Стоян каза...

Е, не е точно най-хумористичното нещо на света, но въпреки това може да ти хареса. В крайна светка тя е за лятната ваканция на едни момчета от Илинойс, макар да има и доста смешни работи. Аз не знам защо винаги я препоръчвам заедно с Да убиеш присмехулник...

Аз се кълнех във Виното като в евангелие, докато една бивша съученичка случайно не ми изказа искреното си разочарование и отегчение от същата книга. Така че стават и такива фалове.:)

Katt каза...

Гробище за Лунатици е силна...

Bia каза...

@Katt
Тъкмо я дочетох вчера. Много, много силна.

Lora каза...

Единственото, което съм чела на Рей Бредбъри е 451 по Фаренхайт и винаги я съпоставям с 1984 на Оруел или Прекрасният нов свят на Хъксли.

От това резюме обаче останах изключително заинтригувана и мисля скоро да си закупя и Вино от глухарчета, и Сбогом лято.

Посетете моя блог на: http://readwithstyle.blogspot.com

Стоян каза...

Хубави са книгите, струват си.

А блога посетихме и харесахме, само малко ни е трудно да го четем.:)

Leny каза...

Когато едно лято, много млада и неразумно влюбена четох "Вино от глухарчета" бях значително отегчена от многословния, описателен и романтичен изказ...но аз не бях далеч от детството и безгрижието. Миналото лято прочетох "Сбогом лято" и си припомних "Вино от глухарчета", но сега съм на два пъти по толкова, колкото бях тогава... и загубих баба си... а тази книга ме хвана за гърлото и същевременно ме утеши в загубата ми... препоръчвам я, но... след като закопнееш по безгрижността на детството!