Човекът по природа е комарджия, а животът — най-голямото нещо, което може да се заложи.При нелеп инцидент в залива на Сан Франциско с участието на един потънал ферибот 30тина годишният безделник от благородническо потекло Хъмфри ван Уейдън бива спасен на борда на ветроходен кораб, който цепи с пълна газ Пасифика в посока бреговете на Япония, за да лови там тюлени. Капитанът на този кораб, когото всички наричат Вълка Ларсен, решава, че би било забавно да направи човек от тази медуза с „ван” пред името и го зачислява към персонала на най-ниското възможно стъпало от корабната йерархия. Следват приключения, образуване на мускули и здрав разсъдък у същия този Хъмп, както и няколко поминали се по прищявка на капитана моряци, за илюстрация колко е било опасно. През цялото време в разговори между капитана и Хъмп се предъвкват теми като живот, смърт, морал, право и какъв е смисълът на цялото занимание. А към края на борда „най-случайно” се появи и една компаньонка като за интелектуалното и образователно ниво на Хъмп, така че да не му е скучно и да се вдъхновява за още подвизи.;)
Романът е писан сравнително рано (между „Дивото зове” и „Белият зъб”), но е някак по-различен. Изглежда по-недодялан, по-старовремски. По дяволите, писал е така, все едно името му е Джек Бронте! Интрига, разбира се, има, но тя е така проточена и разтегната, че човек лесно може да се отегчи.
Не мога да кажа, че е слаба, но е по-слаба от другите му неща, които съм чел.
Една хубава статия, която не е точно за морски вълци, но все пак.
5 коментара:
Ех, веднъж и аз да съм чела нещо и да се включа!
Ама може да поспорим колко е интересен романът! Аз го четох като малада тийнейджърка и бях изцяло погълната от книгата! Не знам кога в кой етап и между кои романи е писан този, но в момента на зачитане ще те всмуче в интересен низ от събития - смело препоръчвам Морския вълк, Дивото зове, Белия зъб на всеки... дори и на неграмотните и на хейтърите на книги!
Сори Цонко, ама този път (за разлика от всички други пъти) не ти вярвам ;) Не е по-слаб от останалите!
Мхм, присъединява се към мнението отгоре. Добре де, вече си признах - мен е лесно да ме манипулират с истории за силни личности, които оцеляват и хващат Дядо Господ за топките, независимо колко пъти и колко дълбоко ги е хвърлил конят...
Мили дами, Джек Лондон на мен ми е толкова по сърце, че повече няма накъде. Нямам никакво намерение да омаловажавам успехите и неоспоримия му майсторлък, но тази просто е маалко по-слаба от Клондайкските му истории, които се кълна, че съм препрочитал n>(броя на пръстите на двете ми ръце) пъти.
Че кой не хлътва по силните характери?:) Казват, че било вградено в човешката природа да си припада по алфите от стадото и да ги следва и имитира преизпълнена със задоволство. Научно е доказано!:)
@orehovka
Това, че явно разполагаш с неограничени количества свободно време, донякъде мога да го разбера. Но да си изчела толкова от тук споменатата книжнина (а най-вероятно и доста отгоре) вече не е човешко.:) Риспект!
След такова силно дамско присъствие не мога да не се включа и аз :)
"Под палубната тента" и "Неизбежния бял". Много, мноооого добри. "Белю пушилката" докарва тръпка на тийн, със "Сияйна зора" те изпълна носталгия, а "Мартин Идън" просто те удря. Удря те, а ти си казваш - тоя черен дроб си е мой. И все пак тегаво боли..
Не ми придиряй Зонец, свалил съм си главата и я ритам по улицата.
А
@Стоян:
Моля-моля, неограниченото свободно време е само привидност - в действителност работата ми е тежка, драматична и изпълнена с много горчиви сълзи (особено когато се обади клиент, който не знае как се прави copy&paste, но твърди, че нашият 66-цифров лицензен номер е погрешен).
А иначе "Сияйна зора" наистина е по-слаба от другите му северни произведения...
А сега като каза за четенето и изчитането(колко си скромен само!), се сетих, че баба ми ме е научила да чета като съм била на четири години - като пресметнеш оттогава колко време съм имала да работя над себе си, ехеее...!
Публикуване на коментар