сряда, юни 23, 2010

Моята библиотека, нашата библиотека

Вярвам вече всички са разбрали, но да обърна внимание и аз, защото въпросът е много важен. ГДБОП явно си няма друга работа и си играе неясно на какво, но като резултат "Моята библиотека" на Борислав Манолов и още много други благородни люде, беше атакувана и спряна.

Едва ли има нужда да обяснявам, показвам с примери и доказвам безценността на "Моята библиотека". Там хората напълно доброволно и безкористно полагат огромни усилия за създаването на нещо толкова голямо и стойностно. На което беше отговорено с полицейщина, поръчана от "асоциация българска книга", които умишлено понижавам в чин и букви. В прелестно издържан хумористичен стил антимафиотите обобщават действията си така:

Служители на ГДБОП пресякоха нелегално разпространение на книги в интернет пространството. Операцията на служителите от сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБОП е проведена под прякото ръководство на СРП, срещу шестчленна група е образувано дознание.
Успешната операция по пресичане на пиратско разпространение на книги в интернет пространството, посредством сайта “chitanka.info”, е проведена от спецполицаите от сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБОП, под прякото наблюдение на СРП.
Акцията е реализирана след разследване по сигнали на ощетени - Асоциацията “Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи. В хода му е установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия и функции от различни градове в България. При предприетите действия на покрив на обществена сграда в София антимафиотите открили сървъра, на който е поддържан интернет сайтът. Сървърът бил поставен в специална кутия и по този начин достъпът до него бил затруднен. Разследващите установили, че “виртуалната библиотека”, от която се теглели пиратските литературни произведения, е укрита в помещение на печатница в София В хода на претърсванията са иззети сървъри и компютърни системи с пиратското съдържание.
Всеки месец престъпната група добавяла над 600 нови заглавия на книги от български и чуждестранни автори, речници, учебници и др. По данни на спецполицаите, чрез нелегалния сайт, който е действал повече от две години, са нанесени щети на българската култура и книгоиздателска дейност за милиони левове.
Това е поредната успешна операция на ГДБОП в изпълнение на Стратегията на МВР и плана за действие, приет от “Съвета за защита на интелектуалната собственост” към Министъра на културата на България, за ограничаване на интелектуалното пиратство.

Обикновени лъжи и популистки тон.
Съвсем очаквано обаче истината е друга. Разсъждения за нея може да прочетете при Енея, Дани, Калдата, Иденти, 1 facebook група, 2-ра facebook група, Марфиета, Крокодила, Григор, Пейо, Катрин, Виктор и още много други нормални и разумни хора.

Някъде беше спомената идея за бойкот на издателите, провокирали случилата се глупост. Аз се включвам напълно съзнателно и отговорно и няма да си купя нито една книга от тях, докато не си поправят грешката и публично не помолят засегнатите да ги извинят. Не съм наивен ученик-идеалист, аз спокойно мога да мина без техните книги, но ми е чудно те без нашите пари как ще карат. Щом "Моята библиотека" им е такъв трън в очите и пречка в бизнеса, хайде да видим сега как ще скочат продажбите им, след като успешно се разправиха с нея.

И една весела и много бърза реакция, от която ми се насълзиха очите от умиление тук.

пп
Към бойкотираните издания мисля да включа и медиите, които отразиха с поощрително-назидателен тон успешната акция "Читателите". Няма да толерирам псевдо-журналисти, които не си проверяват източниците. Това е важно, защото има много хора, които на са и чули за "Моята библиотека", но им се промива съзнанието и им се създава грешна позиция. Истина е само това, за което се говори. Това, за което се мълчи, се забравя. Затова говорете и разказвайте на всички познати, които четат. За останалите вече съм се отказал да мисля.

25 коментара:

Анонимен каза...

ти си питбул териер :)

А

kathryn каза...

Асоциация "Българска книга" значи. Хубаво е да знам от кого няма да купувам за в бъдеще.

Христо Блажев каза...

Днес подготвих статия за "Сега", в която показвам цялата глупост на МВР. Дано има повече мислещи хора в тая страна.

Katt каза...

А то става ли ясно кои са издателствата?

Анонимен каза...

Явно „издателите” си просят пълен бойкот.

Ясно е, че не стават за тази работа. Мързи ги, та ги боли - е щом е така ние не бива да им пречим да си ходят!

Горан

Стоян каза...

Членовете на асоциацията ги има на www.abk.bg в съответната категория. Аз обаче силно се съмнявам, че е имало някакво общо решение и издатествата до едно стоят зад поръчката към ГДБОП. Но също така е некоректно, ако не са съгласни с такива абсурдни гонения и не се разграничат. Става една замръчкана...

eneya каза...

В блога на Григор една жена от издателство твърди, че много от издателствата са получили само имейл, че е имало рейд и изобщо не са знаели за събитието. И макар да не е съгласна с библиотеката, беше и против рейда.

Миши стъпки? :)

Магарето каза...

Абе то хубаво бойкот, ама човек не може да вярва много и на журналистите. Примерно, първите сайтове, които писаха за затварянето на читанката, твърдяха, че книгите там се свалят срещу пари!
Имайки предвид това, реших да надникна на страницата на Асоциация "Българска книга", за която споменаваш. Не разбрах кои точно издателства влизат в състава и или какви точно цели има, но ми направи впечатление писмото обръщение към ББ в чест на 24 май, в което призовават държавата да се сети за задължението си да се грижи за обогатяване на фондовете на библиотеките. Една позиция, която според мен не заслужава бойкот.
Та знае ли човек къде е истината и за тази акция...

Анонимен каза...

Не знам дали е редно човек да си свои обществените блага, но след магарешкото изпълнение на гдбоп изпитах чувство, близко до това, което се усеща, когато някой е влязъл в дома ти с взлом и ти е отмъкнал не само криминалния роман за преди лягане, а направо цялата прекрасна сбирка, макар че надали би взел да чете книгите. Ами долни мизерабъли са тези от гдбоп, какво друго да каже човек...
Карлсон от покрива

alvin каза...

Аз пък смятам, че читанка.инфо вредеше на издателствата, които се опитват да издават чуждоезична литература и от която всъщност се издържат.
В тоя ред на мисли сайта пречеше за тази иначе богоугодна дейност :)

Изяжте ме :)

Анонимен каза...

Прочетох някъде по форумите -БРАТЯ ЗА БОГА ...НЕ ИМ ПЪЛНЕТЕ ГУШИТЕ!!

Анонимен каза...

Аз съм с Алвина , автора трябва да има свобода да решава за творбата си ...
Предлагам всички бунтари, които вършат интелектуален труд да се откажат от заплатата си за месеца , защото чертежа,статията , софтуера дето правят трябва да е свободен за всички дори и за техните работодатели ...

Мишев

Магарето каза...

@alvin
Принципно си прав, никой няма да работи за без пари. Само се чудя как да ги насърчим да инвестират в по-качествени преводи, вместо в собствените си джобов;-)
Ако се замисли човек, цената на една книга в ЕС е същата, както и у нас, което предвид ниското заплащане на труда е малко странно...

hazel каза...

Аз съм прочела общо две книги от читанката, защото не обичам да чета на монитор. Също така не обичам да плащам половината от дневната си надница за книга на кофти хартия, често безумен шрифт, нередактиран превод и аматьорски илюстрации. Издателствата са хиени отвсякъде, не знам какви им са бизнес-плановете и прогнозните печалби, но цитираните суми, с които били ощетени, са направо смехотворни. Заслужават бойкот и поръчване от bookdepository, откъдето излиза и по-евтино.

Анонимен каза...

Алвин, мисля, че пропускаш нещо важно относно Моята библиотека, а именно, че това е БИБЛИОТЕКА. Типично за библиотеките е, че те дават книгите да бъдат четени за без пари. Следователно по твоята логика нищо чудно утре гдбоп - охранителни и нападателни действия АД да затвори и националната библиотека "Иван Вазов".
По-вероятно ми се струва да атакуваха Моята библиотека, защото е електронна. При електронните книги не се налага да чакаш някоя книга да бъде върната, докато в даден момент не ти писне и не идеш да си я купиш. Ето защо като не желаят да се конкурират с новите технологии, издателстват просто плащат на мутрите да се справят с конкуренцията по стария изпитан начин. Ако успеят така и ще си останем в ерата на монополираният пазар и на неекологияните издания. И както всичко останало естествените процеси ще се забавят у нас с 20-30 години до момента, когато ЕС ще защити правото на достъп до информация по всички начини, а издателствата няма да имат действаща стратегия за интернет дигитални продажби.
Прочети "Войната" от Гуин Дайър и по-специално главата за Япония и огнестрелните оръжия. Книгата можеш да я намериш в Читанката.
gost

Анонимен каза...

Разбира се, че не бива да се ощетяват правата на авторите!

Да, издателите тръбят: „Нарушават се правата на авторите!”
Но дали в случая реално се нарушават правата на авторите?
Всички хора, които четем активно, рано или късно, но винаги, купуваме книгите, които истински са ни били интересни, без значение от къде сме ги прочели – от приятел, от традиционна обществена библиотека, от колега, от Интернет или като пътуваща книга от пейката в парка.

Всички активно четящи хора купуваме книги:
- Купуваме ги за себе си – тогава когато можем.
- Купуваме ги за подарък – тогава когато искаме да зарадваме свой близък.

В този смисъл авторите и стойностните творби само могат да спечелят от това, повече хора да се докоснат по какъвто и да е път до тях. Читателите получават удоволствие и познание от книгите, а авторите популярност, уважение и бъдещи продажби. Общественото споделяне на книги за авторите и дори за издателите носи и още една печалба – това е единственият истински работещ начин за популяризиране на четенето, в частност покупката на нови книги.
Всички четящи хора знаем това и издателите го знаят! Само, че това за което говоря важи най-вече за стойностните или поне за качествено и коректно поднесените творби. За силни текстове, преведени качествено, отпечатани умело и издадени на една разумна и коректна към читателите цена. Всичко това предполага много труд, инвестиции в бъдещето и адекватни търговски умения.
Само, че огромната част от българските издателства не искат да се трудят, но искат да печелят – тук, днес и колкото се може повече. Купуват буквално на килограм правата на десет, двайсет или трийсет заглавя (според мащаба си), превеждат ги както дойде и ги хвърлят на пазара. Пробутването на тази сухоежбина (да не казвам помия) става чрез купуването правата на едно, две до три популярни и комерсиални заглавия. За тези комерсиални флагмани издателите осигуряват приличен превод, реклама, спам и друго каквото могат да си позволят и залагат капана – пък който клъвне, клъвне.
От където и да го погледнеш този хитър подход води до ужасно разхищение на време, най-вече за читателите. Другият момент, че самата същност на този подход предполага да гониш максимална еднократна печалба от няколкото касовите заглавия и останалата боза, която си успял да пробуташ между тях. Това е причината новите заглавия у нас да се продават на една напълно необоснована спрямо доходите на българина цена от по 12-20 лв. средно.

Какво правят „глупавите” хора по света – първо стремят се да издават максимално много стойностни книги максимално дълго във времето. За целта обмислят и плануват издаването за години напред.
Съвсем идеализирано и наивно тази „глупава” схемата е следната:
1) Търсят комерсиални, но силни книги и нови силни автори. + Утвърдилите се във времето стойностни творби.
2) Активно промоцират авторите и бъдещата творба – чрез интервюта извадки от творбите и т.н. Като това започва да се случва поне половин година преди издаването.
3) Издават творбата – в първо обичайно издание на справедлива цена (между 7-20 евро).
4) Следят пазара – ако книгата се окаже попадение, на следващата година или след изчертаването на тиража пускат луксозно издание на цена от 20-50 евро.
5) На третата година пускат на пазара нов широко достъпен тираж на цени от 2 до 8 евро.
6) Ако интереса към книгата се запази периодично през 10 до 12 години преиздават отново книгата във същият този ред (обичайна, луксозна, достъпна.)
7) През цялото това време насърчават четенето и своите читатели, уважават ги и знаят, че без тях фалират.

Колко по-правилен и различен е подхода на нашите издатели е видно за всички. Благодарение на тяхната далновидност българите от една от най-четящите нации в Европа я докарахме до там 25 % да не са прочели нито една книга пред последната година.

Горан
goran.blog.bg

Анонимен каза...

Ясно е, че в момента за издателите е много трудно до степен да са на ръба на фалита. Въпроса е защо хората, които уж би трябвало да са посредници на културата, разума, цивилизацията и човечността „далновидно” избраха да обявят читателите за престъпници и показно да започнаха да ги разстрелват.

Нямаше ли да бъде по-лесно и дори икономически по-уместно да се обърнат чрез своите си издания, сайтове и чрез масмедиите и да кажат на читателите, че ги ценят и че имат нужда от тяхната помощ.
Защо издателите не ни казаха: „На ръба на фалита сме. Ако искате да има българки творци, преводачи и издателства – помогнете ни. Купете си поне по една нова книга в следващите месеци. Спасете ни, а ние ще ви се отблагодарим с по-добри издания утре.” /През турското робство и през войните огромната част от книгите в България са били издавани именно така. Днес забравени и безименни тогава десетки печатари и издатели са обикаляли от паланка на паланка и са молели хората да купят книгите им на зелено. И хората са ги купували! Но онези издатели не са били като днешните, а са били хора на труда и честа и на труда. С много труд, тичане, всеотдайност и човешко уважение тези хора са направили така, че българина да стане грамотен човек. Един двама от тях като Найден Геров или Христо Г. Данов, a успели и да забогатеят, но колко са направили за България и българите тези хора, колко за себе си.
Тук много хора, ще кажат, че днес времето е друго и това са някакви идеали и мечти – ами сигурно е така! Но е вярно, и че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Кое е по-добре да смачка мечтите си или да се опита да ги реализира?
Разбира се трябва да се пазят и защитават авторите. И повече – трябва да бъдат уважавани, зачитани, обичани, но авторите сами трябва да постигнат това и с труда и творчеството си.
Да, обществото трябва да се учи да уважава и цени интелектуалният труд! Дори това е много по-важно за самото общество отколкото за авторите. Но този ли е начина да ни учат да ценим авторското право. Не беше ли по-добре издателите вместо с обща позиция по „пиратите” да бяха излезли с обща позиция по популяризирането на четенето и достойният за уважение авторския труд.

Не беше ли по-добре издателите, да помолят авторите, преводачите да седнат, да помислят и да кажат на нас своите читатели как биха се радвали да бъдат четени, цитирани и популяризирани. Примерно да ни помолят и убедят:
- Да се цитира абсолютно точно.
- Винаги да се цитира името на автора, преводача, издателството, годината на издаването и страницата.
- Да се цитира общо не повече от 5 до 7 страници от книгата. Не повече от страница от разказ в случай, че разказа е по-кратък, не повече от абзац и т.н.

Пиша толкова подробно и леко идеалистично само поради единствена причина, че съм много пристрастен към темата, да не казвам пристрастен. Обичам и ценя на първо място автора – човека, на второ място труда и творбите му, на трето място преводачите, редакторите, печатарите и останалите хора които с труда, знанията и опита правят възможно книгата да достигне до мен. Всички тях ги ценя и обичам.
А издателя – търговеца посредник и неговата фирма, трябва да спечелят моето уважение – уважението на читателя. Ако го спечели, аз ще си купя книгата от него – ако се държи като деспот ще спра да купувам книги от него.

Горан
goran.blog.bg

Анонимен каза...

Послепис: Аз не съм от най-активните читатели за последните три години съм прочел едва около 70 художествени книги. От тях в електронен вид съм прочел едва една, а от други две съм прочел по 5-6 страници за да видя дали си струват да ги търся. Затова кавгата за електронните книги реално не ме засяга, но живо ме вълнува и интересува. Заради четенето – защото не ми е все тая колко са четящите хора в България; колко и какви книги се издават у нас и на какво ниво и позиция са издателите у нас.
Ако издателите са избрали да се държат като деспоти, които гледат на читателите като на крепостни селяни и аз ще ги третирам като такива и ще спра да купувам книги от тях по не до края на годината – за после ще видя какво правят, ще помисля.
Другото което ще направя е да изпринтиръм този текст в 50 екземпляра, а когато влязам в книжарница и на панаира на книгата около Коледа ще продължавам да разглеждам и питам, но на края вместо да купя книгата ще им оставям по един такъв лист с позицията си.
Щом издателите не се интересуват от мнението на читателите, а искат само парите ни – е няма да ги получат, ще получават само мнението ми. Докато не започнат да го чуват.

Горан
goran.blog.bg

Стоян каза...

Страхотен коментар, Горане.:) Благодаря ти за позицията и за подробния анализ на ситуацията.

Аз си мислех нещо подобно за издателствата, само че първо ми се ще поименно да науча кои са тези, които нападат библиотеки. И тогава ще им съобщя какво мисля за тях и защо няма повече да си купувам от тяхната продукция.

Анонимен каза...

Стояне, увличаме се, но нали темата ни вълнува – и искаме да защитим правата си на читатели;-)

Ще си позволя да направя още един коментар, с който днес отговорих в моя блог по темата за библиотеките.
Горан

В моя блог Любопитко попита:
“liubopitko - А библиотеките?
Проблемът с библиотеките е подобен. Те не плащат авторски права, а читателите реално не плащат за книгите. Тогава да затворим библиотеките ли?
Просто в интернет проблемът стана значим защото много повече хора имат достъп до книгите по едно и също време.” / liubopitko.blog.bg/

Моя отговор от goran.blog.bg:
Любопитко, издателите не нападат библиотеките не от хуманни или човешки чувства, а защото съвсем реално не могат да имат почти никакви претенции към тях.

Основните причини за това са следните:
- Защитата по Закона за авторското право и сродните му права има времеви измерения и варира от 5 до около 25 години за различните случаи, по изключение и при специални условия до 30 години. Тоест средно защитата по закона за авторското право е около 15 години. И това законодателно решение е взето от света като цяло още преди повече от двеста години с цел да се осигури и гарантира прогреса и развитието на човечеството в бъдещето.
- Втората причина, е че в правото и в икономиката е прието правилото че всяка стока или услуга се заплаща еднократно! Тоест издателя калкулира, начислява авторското право в коричната цена на книгата, а крайният клиент го заплаща при покупката на книгата. На практика в България днес библиотеките закупуват книгите точно като всеки друг краен потребител – без отстъпки или преференции.
Разбира се еднократната цена може да бъде заплатена и разсрочено или лизингово. Именно това се случва в големите библиотеки на запад за които издателите говорят, че ежегодно заплащат „такси по авторски права”. На практика истината е друга – там големите библиотеки купуват книгите с преференции на една почти символична цена като срещу това се задължават в рамките на от 5 до 10 години да заплатят дължимата сума по авторските права, която само за тях тъй като са обществено значими културни институции не е начислена в началната цена. Това се прави с цел да се подпомогнат библиотеките при закупването на голям брой нови заглавия, с което да се осигури достъп и до най-новите знания за всички слоеве в обществото.
- Третият момент идва от юридическите термини „Обществено полезен труд”; „Обществено благо”; „Обществен интерес”; „Организация с идеална цел” и т.н. На всякъде по света е прието, че Общественият интерес е най-високото и значимо благо. И че личният интерес има право само тогава когато не накърнява общественият интерес. Най-жестоките присъди винаги и на всякъде са били за предателите на общественият интерес. (Пример делата за шпионаж в САЩ в момента.)

На този юридически фон каква е истината за българските библиотеки? Тя е следната:
- От 90% до 99% от фондовете на родните ни библиотеки е формиран от книги издадени преди 1995 г. или преди повече от 15 години от днес.
- Между 1% и 5% от фондовете е формиран от дарения на фирми и граждани направени след 1995г.
- Едва от 1% до 5% от фонда е постъпил след 1995 г. чрез покупка от страна на самите библиотеки. Като при тази покупка те са закупили книгите по крайни пазарни цени (Тоест с начислени авторски права.)
- Книгите в библиотеките се използват като обществено благо – не комерсиално и с идеална цел!
- Ако някое лице – физическо или юридическо заемайки книга от библиотека е използва злонамерено или със стопанска цел то носи наказателна отговорност за това – не библиотеката!

Анонимен каза...

На този юридически фон каква е истината за българските библиотеки? Тя е следната:
- От 90% до 99% от фондовете на родните ни библиотеки е формиран от книги издадени преди 1995 г. или преди повече от 15 години от днес.
- Между 1% и 5% от фондовете е формиран от дарения на фирми и граждани направени след 1995г.
- Едва от 1% до 5% от фонда е постъпил след 1995 г. чрез покупка от страна на самите библиотеки. Като при тази покупка те са закупили книгите по крайни пазарни цени (Тоест с начислени авторски права.)
- Книгите в библиотеките се използват като обществено благо – не комерсиално и с идеална цел!
- Ако някое лице – физическо или юридическо заемайки книга от библиотека е използва злонамерено или със стопанска цел то носи наказателна отговорност за това – не библиотеката!

Послепис: За жалост аз не съм юрист, още по малко специалист по авторско право, но не съм идиот или кон с капаци. И що годе знам правата си! И това важи не само за мен, а за повечето четящи хора! Затова издателите е добре хубаво да си помислят преди да продължат да правят глупости ако наистина не искат бързо да фалират!!!
Ако се намерят достатъчно почтени и подготвени адвокати по авторско право, които да защитят „Читанка.бг” и ако по-голяма част от книгите там са били с изтекли авторски права или с отстъпени от авторите им права (от приятели разбрах, че има много млади български автори, които сами са избрали именно там да публикуват творбите си) те биха могли да отправят не по-малки претенции за нарушени права от издателите.

Горан

Стоян каза...

Поредни много силни коментари, мерси за включването.:)

Забелязах, че най-важните и съществени места в този спор, се отбелязват и обясняват разбираемо само от хора, които от доста време са били потопени вътре в материята. Ако си разбрал вчера за съществуването на онлайн библиотеките е нормално да имаш и по-постно мнение и аргументи. А има толкова много хора, които буквално живеят в света на виртуалната книжнина, които са запознати с логиката на нещата, случките в други страни, начините за удовлетворяване и на авторите/преводачите/читателите, и на издателите. Просто трябва да си намерят трибуна, за да бъдат чути.

Amber каза...

нема угодия, ей. последно? :D
A

Анонимен каза...

Последно Зонко и Горан да си вържат убаво кецовете и да заповядат на терена в 31во да разрешим споръ с орандживата топка ...

Мишев

Amber каза...

Да заповядат я. Той, зонеца и без тва е вече с аутомобил, да не се прави, ами да дойде да поиграе и после да почерпи ;)

А