Вътре има три отделни истории. „История с кучета” е за агента, който изнасяше държавни тайни от конструкторския отдел на н-ския военен завод (намиг). Изнасяше всъщност съвсем за кратко, докато в дирите не му влезе нашето момче. „Открадването на „Даная” разказва за периода на Авакум в Рим, където той небрежно решава случая с откраднатата от музея „Боргезе“ картина на Кореджо за нула време и също така за резил на целокупната италианската полиция. „Последното приключение на Авакум Захов” пък е един достоен завършек на кариерата на толкова необикновен детектив. Откраднатият смъртоносен вирус е намерен, виновникът – заловен, а Авакум мистериозно изчезва от една експедиция в планините близо до китайската граница.Чак в края на книгата ми дойде на акъла нещо съвсем очевидно. Паралелът между старите ергени Авакум Захов с неговия хроникьор ветеринарният лекар Анастаси Буков и Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Елементарно, нали? Пародията е страхотна и несъмнено търсена, но аз просто бях толкова заплеснат по приятния стил на разказване, детайлната криминална загадка и странната дедуктивна личност на Авакум, че дори за миг не се усъмних. Явно съм способен да взимам насериозно дори такива леки и забавни четива.
Чак сега виждам какви цитати са ми направили впечатление. Странно е, но всичките започват с „човек” и пак всичките ми станаха много лични. Всеки по различна причина.
Човек се чувства по-сигурен, когато чувства едно рамо до рамото си.
***
Човек, като стои дълго време на едно място и на една работа, започва да се вкисва!
***
На изпроводяк човек или забравя „най-важното”, или го казва по два и три пъти без да усети. На раздяла „везните” не работят редовно, така е било от незапомнени времена, откакто се е родило вероятно приятелството.
***
Човек звучи гордо, но от човек може да се очаква всичко.
Последното е любимата фраза на Авакум, която много обича да повтаря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар