вторник, юни 14, 2011

Вихър от мечове – Джордж Р. Р. Мартин

Според предварителната информация третият том от „Песен за огън и лед” щеше да е много спорен. Хората или го хвалеха, или го заплюваха горещо. Разцеплението в страстите се оказа напълно оправдано. (Ако не искаш да знаеш какво точно ще се случи, не чети следващия абзац.)

Войните на топящите се рояци новоизлюпени крале из Вестерос продължаваха, но за мое огромно съжаление, все с лек превес на скапаните Ланистъри („скапани Ланистъри” е устойчиво словосъчетание). По островите Денерис се заигра с едни неприятни типове-робовладелци, но успя да ги надцака с мега слаби карти и в следващия момент се оказа предводителка на десетки хиляди освободени роби от бойните ями, с които овърша свободните градове на юг. Момето трупа сила за тържествено завръщане, но още е рано. Останките от рода Старк продължиха да се борят самосиндикално за оцеляване в пълно неведение за съдбите роднините си. Аря така и не успя да избяга кой знае колко далеч и единственото й постижение беше да попада от едни разбойници на други. Санса отбеляза по-голям напредък, защото хем успя да избяга от натрапения й безнос съпруг Тирион, ами и за огромнейша моя радост присъстваше и дори неволно участваше в убийството на отвратителното лигавото добиче „крал” Джофри. Предстои да видим какви ядове ще бере тепърва с Кутрето, който уреди нейното спасяване и бягство до Орлово гнездо. Роб и Кат отнесоха най-големия дял от жестокостите на автора – това, да те изколят предатели барабар с цялата ти армия по време на специално нагласена за целта сватба, вече на нищо не прилича. Съдбите на Бран и Рикон в тази книга тактично спряхме да следим още откакто ги обявиха за умрели. Джон Сняг обаче превзе симпатиите ми, пребори се с диваците на Манс Райдър на север, прегреши с една червенокоса дивачка (този цвят сигурно се очакваше да го оневини донякъде в очите на читателите), удържа Вала и на всичкото отгоре Черните плащове го избраха за лорд-командир! Изобщо, той ми оправи настроението след батака с роднините му.

Истината е, че с „Вихър от мечове” наистина рискувате да се откажете навеки от поредицата. Привидно изглеждаше, че Джордж Мартин си вкарва страхотен автогол – кой е толкова луд, та да избие фамилията, на която ни накара да симпатизираме от самото начало, единствените носители на повече добродетели и извършители на по-малко мискинлъци. Което, като се замисли човек, може да излезе и доста хитър ход, защото прекалено добродетелните хора никому не са драги. Ситуацията на войни и кралска немилост не би им позволила продължително време да са все така добри и затова авторът им спести мъките. Изпитвам и неясните подозрения, че тези Старки, които все пак оцеляха, ще станат най-жестоките палачи на този онеправдан континент. Просто толкова много хора в тази история сами си го просят...

***
- Кой си ти? – попита портата.
- Аз съм мечът в тъмнината – каза Самуел Тарли. – Аз съм стражът на стените. Аз съм огънят, който гори срещу студа, светлината, що носи зората, рогът, що разбужда спящите. Аз съм щитът, който пази владенията човешки.
- Мини тогава – каза портата.
***
Има стари наемници и храбри наемници, но няма стари храбри наемници.
***
Дръж винаги враговете си объркани. Ако никога не знаят кой си или какво искаш, те няма да разберат какъв ще е следващият ти ход. Понякога най-добрият начин да ги объркаш е като правиш безцелни ходове или дори като действаш против себе си.

6 коментара:

almaak каза...

oh boy, oh boy!

=)

Orehovka каза...

Явно много сме ти вдигнали очакванията с нашите препоръки за книгата. :} Неизбежно е човек да не остане разочарован след такава вълна от одобрение.
Иначе мен лично тази част от поредицата ме втрещи. Изобщо не очаквах, че първо един главен герой ще умре, после още един и то без намеци за възкресяване от типа "Гандалф Белия". И че същата съдба се очертава за целото семейство.
В един момент като преодолях шока започнах да си мисля колко хитро е направил Дж. Мартин, че главните му герои всъщност са големи родове с много деца - ще има да пише и издава дълго време, докато успее да избие всички. ;)

Стоян каза...

Ама чакай, аз не съм разочарован, много даже си ми хареса книгата.:) Дори може би повече от втората. Така че очакванията си бяха напомпани точно колкото трябва.

Избиването на Старките наистина беше неочаквано, обаче като се замисли човек, се вижда, че е направено нарочно. И няма лошо, нека да има повече драма. Кой не обича изненадите?:)

Сапуненият характер на действието с някои герои, които се предполага да се развихрят по-късно, малко ме дразни, но поносимо.

Направи ми впечатление, че Джордж Мартин държи на досадния си навик да ми описва всички десетки видове манджи, които плюскат неговите хора по пировете. И то не в детайли, а само ги изброява до втръсване. Сигурно жена му го държи на диета!:)

Orehovka каза...

Ами за мен изброяването на манджите които се ядат на съответното място винаги ми действа адски убедително и определено попада в мишената - т.е. светът става по-плътен когато знам какво ядат, миришат и обличат тези хора. Визуалните описания могат да са много красиви, но понеже са масови, някак не впечатлявт толкова. Или може би просто аз съм чревоугодник (аз всъщност наистина съм).
Иначе избиването на Старките за мен е нарочно само доколкото примерно троленето е може да бъде наречено "нарочно" - т.е. съзнателно да рушиш очакванията на читателя. От социално-историческа гледна точка това брутално унищожение си е свръх-правдоподобно и е много жалко, че подобен сюжетен ход се е наложил като стандарт във фикцията. На практика преди да почна да чета Мартин ме беше яд на всички фентъзи-автори, че ги е шубе да направят смъртта истинска - болезнена,шокираща, незаслужена и окончателна.

Orehovka каза...

Тъй де, горе имах предвид, че спасяването на героите deus-ex-machina се е наложило като стандарт, а не социално-историческата правдоподобност. Бързият майстор слепи ги ражда.

Анонимен каза...

Ужасно дразни този автор. Очевидно е че са му плащали на страници и е натракал без много много да се замисля цели нови хиляда, ужким нова книга. Четеш, четеш, четеш и нищо...пак ис там няма и два сантиметра действие. Тромаво, разточително,безцелно и глупаво.Героите хаотични характри, алогични и скучни и бецзцелни.
Умрях от скука