Ваканциите на малкия Никола - Госини и Семпе

Трудна работа е да се открехне някой подрастващ към четенето. Тази година обаче бях свидетел как едно такова полунеграмотно дете се зариби по книгите чрез щуротиите на малкия Никола. Така че вече може да се счита за доказано и клинично изпитано - смешките за Никола действат на всички възрастови групи.:)

Тук има едно писмо от Колибри с малко подробности за българското издание и предстоящите за издаване части.

Следват два дребни фрагмента за илюстрация на гения на Госини да окарикатурява френския темперамент.

Неприятното с момичетата е, че хич не умеят да играят, плачат непрекъснато и винаги оплескват нещата.
***
Татко ми показа как да намокря памучето и как да сложа лещата отгоре.
- Сега - каза татко - слагаш това нещо в чинийка на перваза на прозореца и след време ще покарат стъбла и листа.
И той отново легна на канапето.
Аз направих, каквото каза татко, и зачаках, обаче не виждах от лещата да излизат стъбла и започнах да се питам какво се е объркало. Понеже не знаех, отидох при татко.
- Какво има пак? - извика татко.
- От лещата не излизат стъбла - казах аз.
- Абе ти бой ли искаш? - извика татко, а аз казах, че ще се махна от къщи, че съм много нещастен и никога няма да се върна, че ще им бъде мъчно за мен, че това с лещата са глупости, и накрая мама дотича в хола.
- Не можеш ли да бъдеш малко по-търпелив с детето? - обърна се мама към татко. - Аз трябва да подредя къщата, нямам време да се занимавам с него, струва ми се...
- На мен ми се струва, че човек поне вкъщи трябва да има право на спокойствие! - отвърна татко.
Права беше бедната ми майка - каза мама.
- Няма какво да месиш тук майка ти и нейната беднотия! - извика татко.
- Добре - каза мама, - можеш да обиждаш и майка ми!
- Аз ли съм обидил майка ти? - викна татко.
Мама се разплака, татко започна да обикаля из хола и да вика, а аз казах, че ако веднага не накарат лещата ми да порасне, ще се самоубия. Тогава мама ме напляска.
Тия родители са наистина непоносими, като се върнат от почивка!