Това е една от най-странните книги, които съм чел, и ако не ми беше подарък и не засягаше лова, обидените ми пръсти щяха да й дръпнат такава критика, че да стане годна само за пълнене на конфети.Помня, че някъде из тъмните дебри на основното образование в безметежните часове по изобразително изкуство г-жа Раленекова ни обясняваше и показваше как се прави всяка книга. Оформяхме, подреждахме, шихме с конец. Беше си интересно и сътветно съм позапомнил това-онова. После все се е случвало в ръцете да ми попадне някоя и друга книга, случи се дори да участвам във физическото създаване на 1-2.
Издателят на тази книга явно не само е бил при друга учителка, ами и през живота си усърдно е странил от книжнината. Като следствие произведението му си няма нищичко - издателство, тираж, година, редактор. Корица и веднага след нея първа страница. След последната страница – пак корица. Правописните грешки щом на мен са ми направили впечатление, значи са били повече от 1-2 на страница, а техническите и тези от форматиране бяха в пъти повече. Имена и нови изречения с малка буква, голяма буква в средата на думата и т.н. Текстове, които започват и не завършват, след 50 страници се повтарят и вече завършват, разместени абзаци. Силно се съмнявам тази книга да е издадена от Дончо Цончев, защото каквото и да си говорим, дори той не би допуснал такава работа през пръсти.
Единственото ми оправдание защо я дочетох е, че имаше няколко наистина интересни разказа.
Преустановявам интервенциите с творчеството на Дончо Цончев за неопределено време. Хау.
7 коментара:
Помня като дете баща ми ми е чел от тази книга. После прочетох "Дневникът на един геолог" и имам приятни спомени от нея. :)
Макар хората да казват, че за книгата не трябва да се съди по корицата, аз го правя. И мисля, че така трябва. Шапа ме хваща, като видя корица със снимки по нея! Всяка подобна корица бързичко ме отдалечава в книгата под нея.
@presly
Аз нямам проблем с Дончо, харесвам как пише. Книгата само като книжно тяло ме подразни. И понеже се подразбра, че е излязла през 2005, едва ли е същата, от която ти е чел баща ти.
Да, аз не помня заглавието на самата книга. Щом е от 2005 не е същата или просто са събрали и стари, и по-нови тематични разкази. Видът й и на мен не ми харесва.
Здрасти Стояне:-)
Съжалявам друже. Докато я купувах и на мен книгата ми се видя доста необичайна като издание и силно пиратски, но автора и заглавието бяха твърде подходящи и ... хитрите „издатели” си пласираха книгата.
Все пак вярвам, че разказите са на Дончо Цончев. (Погледнах първия звучеше като негов.)
Дано поне умелото професионално издание на „Предречено от Пагане” да ти допадне като съдържание.:-) ;-)
Поздрав най-сърдечен, от Патиланчо – Горанчо
Goran.blog.bg
@Патиланеца:)
Ама моля ти се, аз съм ти толкова благодарен за подаръка! Разказите са си супер и ми е много неудобно, че изобщо споменах за оформлението.
А Пагане засега чака ред, прочетох само малко в началото.:)
:-)))
Добре казано:-)
Горан
Публикуване на коментар