петък, януари 27, 2012

Смях по български

Това е може би най-представителната компилация с най-добрите български хумористи, която съм срещал. Кои по-известни, кои не толкова, но всичките са доста добри. Дадена е почит на архаични звезди като Алеко, когото аз лично не харесвам особено, но явно и без това не може. Голяма част от хората са писали през разни периоди за вестник „Стършел”. В тази своеобразна алея на хумористичната слава са се наредили писатели като Чудомир, Елин Пелин, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Георги Мишев, Странислав Стратиев, Петър Незнакомов, Генчо Узунов, Ясен Антов, Йордан Попов, Кръстьо Кръстев, Михаим Вешим, Чавдар Шинов, Весел Цанков и други, и други...

Хубава корица, хронологически подредени автори. За всеки от тях има по малко инфо, което включва освен кратка биографична справка и някакъв лаф или смешна случка с него. Книгата е чудесна и е много хубава като за подарък.:)

Такива разкази не могат да се преразказват. Кратките хумористични истории се построяват така, че са смешни само в този си вид. Не можеш да преразказваш виц. Затова ще препиша само малко цитати, пък дано все някой да я оцени.

В края на селото го срещна стара жена с коза и го попита кого търси. „Търся скандинавеца – каза полякът, - като че вдън земя е пропаднал.” Старата жена му каза: „Затуй требе да се връзва. Ако не го вържеш, после няма да го намериш.”
Радичков за изгубилия се турист в едно село
***
А там, където има привързаност, не може да няма и малко тъга, драги читателю! Радичков
***
Учителя Кръстев често поглеждал календара с голата манекенка, опечалявал се и размишлявал. Пийвал чай с гроздова и казвал:
- Старостта също има някои предимства.
После клател глава и добавял:
- Но младостта ги има всичките!
Кръстьо Кръстев
***
Когато рибарите хванат първия паламуд, когато в кафене „Пъци” започнат да сервират мелбите без малките кокетни чадърчета от разтегателна хартия, когато щъркелите се извият над плажа и тръгнат на юг, а баничарят край пощата започне да се успива сутрин, сезонът е свършил. Старият град натежава от есента като узряла смокиня.
Кръстьо Кръстев

Ей тука младите професионални книгоиздателки първи са казали добри думи за книгата.

4 коментара:

Анонимен каза...

Светът е оцелял, защото се е смял:-)

Ще ни зарибиш ти с това смешно сборниче - ей! Само цитирай още - не ни щади толкова.:-)

Горан
Goran.blog.bg

Анонимен каза...

Радвам се, че книжката и е харесала:)

Анонимен каза...

Пардон, "ти е харесала"

Стоян Христов каза...

@Горан
Както с всяко друго нещо, и с цитатите трябва да не се прекалява. Иначе става леко досадно.:)

@Анон
И аз се радвам, че ми хареса.:)